До Русе и назад.

Това година ни се отвори хубав повод за разходка до Русе - сватба.

Да са ни живи и здрави младоженците (те си знаят кои са), да доживеят дълбоки старини заедно, с много любов и разбирателство!
Още като чух за пътуване до Русе посред лято, ме осени идеята да не се прибираме веднага, а да обиколим и разгледаме околностите. Отдавна съм разбрала, че родните ни забележителности не отстъпват нито по красота, нито по екзотика на чуждите.Планът бе следния: Русе, Басарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, (Тук имаше още няколко забележителности, които можехме да разгледаме при достатъчно време, като пещерата "Орлова чука" примерно, но не би.) град Бяла, Велико Търново и Трявна.
В неделя по обяд се сбогувахме със сватбарите и поехме по пътя на културата.
Този ден бе един от най-горещите за лятото, по мои субективни усещания - най-най-горещия. Ето защо част от "културата" бе леко попретупана. Поразгледахме Русе, на прибежки от сянка до сянка додрапахме до Дунава,

отчетохме и него и се метнахме на колите.
Спирка първа - Басарбовски манастир.

Манастирът е забалежителен най-вече с това, че е единственият действащ скален манастир в България. За добро или за лошо се случи точно 15 август - Богородица. Това ще рече - много народ и нагарчащо комерсиално усещане. Като прибавим и изгарящото следобедно слънце, спомените ми за мястото не са много. На входа попитах един млад, наперен монах (мисля) как можем да научим нещо повече за манстира, а той с известна обида в гласа ми отговори, че ако питам за екскурзовод - нямат. Същото ми се случи и на другия ден в Преображениския манастир. Всъщност не питах за екскурзовод, питах за информация. Разсъждавах доста по въпроса последните дни. Не мога да разбера защо и в двата манстира надменно и почти троснато ми отговаряха, че нямат екскурзовод, а в същото време в момента манастирите нямат нищо против поклоническия туризъм и тъговията около него. Ако се разтърсите из туристическите агенции, а и не само из тях, ще забележите, че поне половината от чисто българските екскурзии, са всъщност поклонически туризъм. Не искам да бъда разбрана погрешно - одобрявам тези екскурзии, но все си мисля, че няма нищо лошо, ако ми се даде възможност влизайки в манастира да науча повече за него. Ако щеш това да е информативна листовка, която да мога да закупя наред с гривничките с икони, пластмасовите кръстчета, магнитчетата за хладилник и т.н.
Всъщност, за да съм коректна и евентуално ползена на някой, който тепърва смята да посети Басарбовския манастир, трябва да отбележа, че след като излязохме открихме табло с част от живота на св. Димитрий Басарбовски. Намира се отвън, под едно навесче. Защо монахът не ми каза за него - незнам.
От там се насочихме към Ивановските скални църкви/манастири. По пътя на мен ми прилоша от горещината и се наложи да укротим топката. На паркинга в подножието на скалата

направихме почивка. Когато се посъвзех, бавничко се закатерихме нагоре. В началото написах Ивановски скални църкви/манастири, защото скалите в целия регион са надупчени от манастирски килии, но от друга страна отворена за посетители е само една скална църква.

(Това е тераската на църквата погледната отдолу)
В нея попаднахме на един приятен и словоохотлив господин (винаги си личи, когато някой си обича работата), който ни разказа част от историята на манастирите. По думите му се работи в посока следващата година за посещение да бъдат отворени и едно-две жилищни помещения и... библиотека или писалище. (Трябва да призная, че в този момент все още не бях на себе си, та някои неща ми се губят.)
От Ивановските манастири се насочихме към средновековния град Червен (ако някой не знае - ударението е на първото Е, т.е. чЕрвен).

Тук вече бях възхитена. Мястото е прекрасно, а и слънцето вече не бе така страшно. Паркингът е в подножието на скалата (и тези крепост се намира на върха на една скала), до него има заведение, рекичка, дървени масички и пейчици и люлки. Защо не знам, но и двамата Милен имахме усещането, че реката тече в обратната посока. Самият град е бил на живописна скала,

със страхотна панорама във всички посоки:

Запазени са основите на много постройки, а на някои и не само основите

и това, което силно ни впечатли е факта, че е имало 9 или 11 църкви. Буквално през 5-10 метра имаше основи на църква.
Най-запазена е една бойна кула, която е послужила за модел при реставрацията на Балдуиновата кула на Царевец.

Всъщност Балдуиновата кула не се знае нито точно как е изглеждала, нито къде точно се е намирала. При реставрацията на Царевец са решили, че тъй като двата града са от един и същи период, то Балдуиновата кула най-вероятно е изглеждала по този начин.

Поглед отвътре.

Поглед през наблюдателницата.

Пчелно семейство, което се бе заселило в бойната кула, но никак не беше войствено настроено.
Самото село Червен също ми направи много добро впечатление. Изглеждаше някак чистичко и подредено. Навсякъде по пътя имаше табли за квартири, макар в интернет да бях намерила само една обява. Хареса ми и ако не бях предварително уговорила нощувка в една хижа до град Бяла, нищо чудно да бяхме останали там. Но за хижата не съжалявам никак!

Хижа Янтра се намира на 6 километра от Бяла. След два изтощителни дни, нейното безвремие бе тъкмо на място. Бяхме единствените посетители в цялата хижа, дори хижарят се прибра да си спи в Бяла. Гледаката бе замшеметяваща, въздухът - също.

Всичко би било перфектно ако не бяха услужливите домакини. Цяла нощ се чуваха бързите им съселски крачета, които притропваха от единия край на покрива, до другия, по терасата и коридора. Чувах ги как се мятат от покрива на близкото дърво. А връха беше, когато посред нощ един от всичките притича от единия край на стаята ни до вратата на терасата и след като се увери, че мрежата е добре затворена и няма опасност да ни изядат комарите, се върна обратно. Знам, че нищо не могат да ни направят и дори лично се уверих, че повече се страхуват от нас, при срещата с една от любезните домакините в дамската тоалента, но въпреки всичко нямах желание за втора нощувка. И все пак хижата остави у всички ни много приятни спомени.
Понеделникът започна с бърза разходка из Бяла, Преображенски манастир и посещение на Велико Търново. Отново беше УЖАСНО горещо, та за Царевец дори и не помислихме. Огледахме набързо чаршията, Денито изяде едно захарно петле и се отправихме към село Пчелище на гости на едни приятели. Ако смятате за пръв път да отидете до Пчелище бъдете сигурни, че ще се объркате пътя. Ние го постигнахме въпреки множеството подроби обяснения. Отидохме уж за малко, но оставихме целия следобяд там. Селската им къща бе изпипана с любов и вкус. Беше наистина приятно!
Дойде време и за Трявна.
ТРЯВНА!
О, Трявна!
Колкото и да пиша за нея ще е малко. Вече няколко дни от как сме се прибрали, не преставам да мисля за магията на това градче. Моята история с Трявна започва доста отдавна. Вече има близо десет години откак мечтая, мрънкам, моля, правя сметки, проверявам влакове и квартири. Спомням си, че още преди да забременя твърдях, че е крайно време, най-сетне да видя Трявна. И все нещо ми се изплъзваше. На няколко пъти дори и датите бяха уговорени и пак се разминавахме. Сега най-сетне пристигнах. Повишените очаквания, разбира се предвещаваха разочарование и аз го осъзнавах. Беше ми тъжно, че ще се разделя с мечтата си, но се и радвах на възможността да разгледам това прехвалено градче.
Пристигнахме привечер и се настанихме в комплекс "Бръшлян" с разкошна, панорамна гледка към града.

Хотелската част.

Къщичките, в които се настанихме ние.
Бяхме доста уморени, така че вечеряхме и оставихме всички забележителности за следващия ден.
На сутринта ни посрещна тази гледка:

Там от високото забелязах една красива сграда, за която реших, че сигурно е 5-звезден хотел:

Когато слязохме в центъра с учудване открих, че това е:

Община Трявна.
Не веднъж съм правила снимки на красиво аранжирани паркове и градини. Винаги ми се налага да се завъртя така, че в кадъра да не попадат хартийки, фасове или част от грозен фон. Понякога дори не успявам. В Трявна това не се налага. Трявна е чиста и красива. НАИСТИНА!

Тези риби са снимани в центъра на центъра на града! Имаше парчета по 30тина сантиметра. Градът е изпълнен с красота, любов и спокойствие! Дори забранителните табели имат следния вид:

Хората са учтиви и добронамерени, а тоалетната в стария град изглежда така:

Вътре стените са изписани с тоалетни "мъдрости" и тематични рисунки. За разлика от обикновените тоалетни, тази е чиста и рисунките са приятни за окото. Запомних само две от мъдростите. "За някои най-непревземаемият връх е венериния хълм." и "Не е вярно, че водят до Рим - всички пътища водят до тук."
Културното ни пътешествие започна с Музея на Азиатското и Африканското изкуство.

Подобен музей звучи странно за град като Трявна. Научавайки историята му обаче, той се оказва съвсем на мястото си. По-голяма част от експонатите са дарени от български скулптор Златко Паунов, живеещ от много години в Ню Йорк. До колкото си спомням от разказа на служителката в музея (много приятна млада жена, говореща с огромна любов не само за работата си, но и за града, в който живее) скулпторът е напуснал България веднага след завършане на висшето си образование, някъде през 60те. Дори след "избухване" демокрацията е отказвал да се прибере. Някакво лично нещастие го кара да потърси корените си и през 1995 година, родът на майка му го отвежда до Трявна. Виждайки красотата и духа на това планинско градче, решава да дари цялата си колекция от оригинални африкански и азиатски предмети. Първоначално експонатите се излагат в една от залите на Школото. През 2004 г. за дарението изцяло се реставрира стара сграда от средата на XX век. Експозицията е уникална по богатство и разнообразие за България, а и не само за нашата страна.
В този музей си закупихме обходен билет. Билетът струва 10 лева, важи 3 дни и е за 6 музея (по 2 лева вход), т.е. единият ти излиза безплатен. Нищо особено, НО! Първо на самият билет има малка карта на града, с отбелязани местоположенията на забележителностите и второ (в моя случай най-важно) никога нямаше да ги обходим тия забележителности ако не бях купила обходния билет. Още на втория музей Милен каза, че културата му е дошла в повече и... Абе дай да не се занимаваме с глупости. После ги обиколихме и му харесаха, но без обходния билет, повечето нямаше да видим. А те си заслужават.
Даскаловата къща обаче ме накара да се просълзя. Бях подготвена, че там ще видя "онези" две слънца от облога. Смътно имах представа за легендата - майстора и калфата се съзтезавали, майсторите от селото избрали слънцето на майстора за по-хубаво, но дъщерята на собственика избягала с по-младия калфа. Е, оказа се, че не е баш така, защото изследванията са показали, че и дърворезбарите и собственика са реални личности, но дъщеря с името Милкана не е имало. Но пък колко човека щеха да помнят легендата, ако нямаше замесена любов?
Харесвам дърворезбата. Много я харесвам. Минавах от зала в зала и се дивях на видяното. С всяка следваща крачка започвах да се чувствам все по-малка и евтина някак си. Живеем в бързо и сравнително лесно строящи се сгради, заобиколени от евтини и временни предмети, някои от които са само имитация на нещо стойностно, но нищо повече. А там виждах предмети изработването на които отнема месеци и години. Изкачвайки втория етаж насреща си видях дърворезба "Патриотична стая". Казах си - може би е стояло на вратата в някое училище. В следващия миг видях царете и се изумих. Не знам какво родолюбие трябва да гори в сърцето ти, за да поръчаш изработването на всички български царе и ханове от дърво, но знам, че това е начин да запалиш тази любов и в сърцата на растящите след теб. В музея има наистина изумителни творби от дърво. Сигурна съм, че и при следващото си посещение на Трявна ще се отбия там.
А пред него, в градинка с чешмичка се намира ето тази статуя:

Забележителното в този град е, че дори паметника на който стоят думите "Свобода или смърт!" излъчва спокойствие и хармония.
Два дни обикаляхме по улиците на града и разговаряхме с Милен каква е разликата между Трявна и Сливен. Ще цитирам изцяло неговата теза, която напълно подкрепям.
И двата града имат градски часовник. Този на Трявна в 22 часа пее "Стройна се Калина вие...", Сливенския - "Стани стани юнак балкански!".
В Центърът на Трявна има такива паметници:


Сливенските са все воеводски, като баш на централния площад е Хаджи Димитър със стърчащи пищове и ножове.
Във възрожденските къщи на Трявна експонатите са старинни мебели, дърворезби и предмети от бита. В къщата на Хаджи Димитър в Сливен са наредени различни по вид и големина оръжия.
Може и още да се продължи в този дух. Да ме извиняват "братята роми", но е истина, че в Трявна видяхме само трима-четирима и съм сигурна, че това също оказва огромно влиание върху спокойствието и чистотата на града.
С едно изречение - въпреки силно повишените ми очаквания към града, Трявна все пак успя да ги надмине.
Стоях на пейка до музикалното фонтанче пред общината

и си дадох сметка, че (макар за някои да прозвучи пресилено) единственият толкова спокоен, красив и подреден град, който съм виждала е Виена. Признавам, че не съм пътувала много в чужбина, но в България съм виждала не малко.


В сряда следобяд се сбогувахме с Трявна и в душите ни цареше мир и спокойствие. Когато в къщи се загледах в новините, видях нов и непонятен за мен свят и си дадох сметка, че за няколко дни успяхме напълно да се откъснем от ежедневието. Прекрасно изживяване!

Неочаквана ваканция.

Както казват - всяко зло, за добро. Тази седмица ме застигна някакъв вирус с ужасна кашлица. Традиционните илачи не помогнаха, положението ми се влошаваше, ето защо накрая реших да сменя подхода и да се кача на Карандила. Естествено оздравях, но като бонус напълних сетивата си с преживявания, които не мога да опиша с думи. Снимките са само бледо копие на видяното. За ароматите, звуците, полъха на вятъра и гальовните лъчи на слънцето ще ви оставя да гадаете.

Разгледайте ми снимките тук:

Неочаквана ваканция (или "На лов за пеперуди").

Източни Родопи и Златоград - 01-02 май 2010г.

Надникнах тук и за срамотиите установих, че не съм писала повече от половин година. Не че е болка за умирачка. В края на краищата този блог го създадох не толкова да пиша за всичко, което ми се случва, а по-скоро за различното, което ми се случва. Ето че наскоро ме споходи нещо "различно", което смятам, че си заслужава да бъде споделено. Говоря за една екскурзия до Златоград.
Обичам Родопите! Дори "обичам" е твърде спокойна дума за емоциите, които изпитвам. Обожавам, възхищавам се, благоговея... Докосването ми до тази част на България винаги ме зарежда за седмици и месеци напред. За мое щастие в началото на май обходих ето този маршрут:

Вижте по-голяма карта
(Тук съм пропуснала пътя от и до Сливен, за който можете да се досетите по подразбиране)
Точка "А" е село Бели пласт, до което се намира първият природен феномен от маршрута ни - Каменните гъби. Ето този краднат от интернет цитат обяснява накратко произхода им: Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикавата багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.
Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. (Обявявам състезание кой ще прочете от раз розовия минерал без грешка. Аз не можах.)


Следва "В" - Перперикон. Информация за него няма да крада от интернет. Има изписано много, но това е място, което трябва да се посети, да се обходи и то задължително с екскурзовод. Обиколката трае около час и половина. Като се включи обхождането на сергийките в началото, престоят там надминава два часа. Цената на екскурзовода е 30 лева, а входа - 3 лева. Билетчета получих за посещение на тоалетна, за паркинг, за вход, но когато поисках касова бележка за екскурзовод ме направиха на будала. Първо казаха, че ще ми я дадат, като се върнем от обиколката, а като се върнахме ми обясниха, че касовият апарат се е повредил :). Накрая си записах адреса на едно хвърчащо листче и ми обещаха да ми я изпратят по пощата. Изглежда още не са поправили апарата, защото вече 10 дни я чакам. Въпросът с касовите бележки за мен е принципен. Бих предпочела парите, които дадохме да отидат за развитието и изследването на обекта, но едва на връщане видях, че барачката, от която можеш да наемеш официално екскурзовод се намира доста по-нагоре.
Самият Перперикон е изумителен и като местоположение и като гледка и като история. От време на време си казваш "Е добре де това пък от къде са го разбрали?", но археолозите са хора с богато въображение. Да кажем - каменно корито с дупка. Според последните вярвания на археолозите коритото е служело за направа на ритуално вино. В него са се слагали отбрани чепки грозде и най-красивите девойки са го стъпквали. Ширата е изтичала през дупката и от нея се е правело вино. До тук добре, но в следващата реплика става ясно, че такива корита са намерени няколко хиляди в региона... Дожаля ми за най-красивите девойки! Седмици наред, от сутрин до вечер обикаляш из региона и тъпчеш ли тъпчеш грозде... И разбира се след този ад, още в края на сезона, вече не си в списъка на най-красивите. Не че би искала де. ;)
Но не това е най-важното. Мястото е магическо. В него са наслоени не векове, а цели епохи. Отидете, разгледайте го и изслушайте разказите. Изумително е!

(Панорамен изглед от върха.)

Точка "С" е Регионалният исторически музей в Кърджали. Всъщност музеят не е само исторически. Най общо на първия етаж се намира археоложка експозиция, на втория - етнографска, а на третия - геоложка. Интересно е да се разгледа, но и сградата на музея заслужава внимание.

Строена е в началото на миналия век за мюсюлманско духовно училище, но никога не е действала като такава. До колкото разбрах в един момент парите са свършили, общината е довършила строежа и сградата е останала общинска. Отпред има голяма и много приятна градина, в която можеш просто да седнеш и да отдъхнеш. Има и мини ботаническа градинка, която мен лично ме поразочарова. Един буренясал парцел може би 3/6 метра, разделен на 10тина подпарцелчета с табелки. Гадаейки по табелките между бурените разпознах само едно цъфнало "родопско лале". Разочарова ме и една от уредничките в музея, която буквално препускаше между залите с група ученици, крещеше им на скороговорка (вероятно смяташе, че ако говори нормално няма да я чуват) и постоянно ги пришпорваше. Ако и с мен са се държали така като ученичка, ми е ясно защо не помня нищичко, от нито един музей. До тук обаче с разочарованията. Същата тази уредничка с нас се държеше много културно. Другите също бяха мили и услужливи. Музеят е интересен и добре подреден. Дори самото билетче за вход е красиво и е малък сувенир. На входа има компютър с интерактивна програма съдържаща информация за всички забележителности в региона.
За въпросния компютър разбрах, защото попитах как можем да стигнем до "Вкаменената гора" . Едно също много интересно образувание, което за съжаление не разгледахме. Понеже е в страни от пътя, остава скрито и трябва някой от местните да те заведе, а местните вече отказват да водят туристи, тъй като ентусиасти с кирки са разсипали и ограбили въпросната забележителност, за да могат да си красят дворните места. Наистина мозъка ми не побира как можеш да разбиеш нещо, което природата е творила милиони години, за да си закараш парченце в къщи, където то съвсем няма стойност.
След музея се насочихме към църквата "Успение Богородично" на отец Боян Саръев. Много е красива и подредена! Заслужава си да се види. Вече изоставахме с времето, така че и отделихме само половин час, но да си призная дори бих нощувала там. Някъде четох, че се давали стаи.

На Татул се падна да бъде точка Е от нашето пътешествие. Бях прочела доста преди да го посетя, но мисля, че и много пропуснах. Струва ми се, че можеше да научим повече. Екскурзовод нямаше, а онзи на входа ни каза, че са му свършили билетчетата. Ето защо ни взе по-малко пари от това, което по принцип трябваше да платим, но пък явно си ги прибра в джоба. От всички камънаци там разпознах само един саркофаг, където са се правели ритуални жертвоприношения. Всъщност това, което най-силно ме впечатли е, че на дъното има отвор предназначен за изтичане на кръвта в специално "легенче". Жертвали са не само животни... Въпросният саркофаг е ориентиран изток-запад, а някъде трябваше да има скала през чийто процеп минава слънцето по време на пролетното равноденствие. Не я видях. Надявам се някой ден отново да посетя Татул, но вече с екскурзовод.

Пътят от там до Златоград ни се видя безкраен, защото бяхме буквално каталясали от емоции и впечатления. (На другия ден се върнахме по същия маршрут, но вече не беше така дълъг.) Хотелчето, което бяхме избрали е много добро, със съвременно обзавеждане, но пък цените в ресторанта са си съвсем "соц." Е кусури имаше, но какво да се прави... Всяка събота в хотела има жива музика. На въпроса "Какво свирят?" ми отговориха, "Свирят всичко - има и чалга, има и народно..." Наистина свиреха само чалга и народно, факт, който бих понесла по-леко ако наред с останалото не смятаха, че качеството на музиката се увличава с увеличаване на силата на звука.
Следващият ден бе отделен предимно за Златоград. Бяха ми казали, че е много красиво, но половин ден е предостатъчен за разглеждане на града. На мен не ми стигна. Бих предпочела да остана там поне ден. Всъшност смятам, че е чудесно място за почивка. Като се добави факта, че е на 70 километра от така нареченото Бяло море (което всъщност е Егейско) - идеално е за лятна почивка. За съжаление подозирам, че този факт съвсем скоро ще ограби колорита на златния Златоград. В момента хората там са много приятни и все още не са лакоми, но до година - две... Дано греша!

Старият град е единствения частен обект включен в 100-те НТО и единствения частен етнографски комплекс. Мястото е подходящо за разходки, за отмора, за обогатяване на знанията, та дори за обогатяване на уменията (последното по-долу онагледено със снимков материал). Има няколко музея, църква, множество действащи работилници, кафенета в старинен стил... Да ме извинява Етъра, но е на свтлинни години назад. Дали защото до скоро Златоград е бил едно от многото красиви, но затънтени кътчета на родината или защото създаделите на Етнографския ареален комплекс наистина не са лакоми, но там в нито един момент не усетих някой да наднича в портмонето ми. С учудване установих, че хората срещу мен са просто хора (при това много приятни), а не ТЪРГОВЦИ. Лелката в кафенето с въртяно кафе имаше леко уморен, дори отегчен вид, но пък съпругът й беше фурия. Успяваше да намери приказка с всеки клиент, обясняваше, разказваше... Тези истории сигурно ги повтаря по 100 пъти на ден, но не даваше вид това да му тежи.

Така се прави кафе на пясък.

А така става "Въртяно кафе на пясък."
Обикаляйки из музеите и работилниците научих множество любопитни факти. Ще подхвърля само някои, колкото да запаля интереса ви.
- Знаете ли, че първата пощенска станция в България е именно в Златоград и е била клон на пощата в Ксанти?
- Знаете ли, че тогава за били докарани 300 камили за превоз на пощенските пратки и с тези камили са стигали до Кърджали, Пловдив, та дори и Стара Загора?
- Знаете ли, че дърворезбаря там е и гайдар, че и боксьор май се оказа. Малко фукльо си пада, но пък е наистина колоритна личност. И дърворезбите му са хубави и на гайда ни посвири и с безброй историйки за собственото му величие ни засипа. Всъщност може и да не е фукльо, просто да не страда от излишна скромност.
- Знаете ли, че зад някои от привидно старинните къщи се крият луксозни хотели, с басейни и спа центрове?
- Или че на повечето ателиета стои табелка - снимки 1лв, обучение 3лв. Въпреки, че изрично питахме, на мен за снимки никой не ми взе пари, но пък обучението...
Винаги съм мечтала да седна зад грънчарско колело. Не подозирах, че и това ще спечеля от екскурзията. Въпреки, че видях табелката, с извстно неудобство попитах дали ще може да се пробвам. Не можех да си представя, че грънчарят ще си зареже работата и ще започне да се занимава с мен. Направи го, само довърши започнатото капаче и после ми подаде една престилка.
Сега разбрах защо Господ е създал човека от глина! Глаголът "извайвам" е най-точният, когато става дума за глината. Отново и отново гледам 5 минутнуто клипче, в което се ражда моето първо творение и с удивление откривам през колко различни форми преминава, докато се превърне в гърненце. Толкова нежност, внимание, красота има в работата с този материал. Невероятно е! Вече си мечтая за грънчрско колело!

Грънчарят - много спокоен и приятен човек.


И "грънчарката", която не може да си събере усмивката от кеф.

Колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край, така че рано следобяд се натоварихме в автобуса и се сбогувахме със Златоград. Оставаше ни само една забележителност - "Вкаменената сватба" или точка h. Намира се на няколко километра от Кърджали до село Зимзелен. Според табелката мястото преди милиони години е било дъно на море, а скалите са се образували от утаена вулканска пепел и скални късове. Според легендата обаче това е било сватба. Най-отпред са вървели булката и младоженеца, когато задухал силен вятър и повдигнал булото на девойката. Тя била толкова красива, че в съзнанието на свекъра се появили нечисти помисли. За да предотврати възможната беда, Господ вкаменил всички присъстващи.
Това беше последната точка от родопкото ни приключение. По-късно вечерта се прибрахме уморени, но заредени и вече крояхме планове за нова екскурзия.

А тук можете да видите и още някои снимки от онези два дни.