Да са ни живи и здрави младоженците (те си знаят кои са), да доживеят дълбоки старини заедно, с много любов и разбирателство!
Още като чух за пътуване до Русе посред лято, ме осени идеята да не се прибираме веднага, а да обиколим и разгледаме околностите. Отдавна съм разбрала, че родните ни забележителности не отстъпват нито по красота, нито по екзотика на чуждите.Планът бе следния: Русе, Басарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, (Тук имаше още няколко забележителности, които можехме да разгледаме при достатъчно време, като пещерата "Орлова чука" примерно, но не би.) град Бяла, Велико Търново и Трявна.
В неделя по обяд се сбогувахме със сватбарите и поехме по пътя на културата.
Този ден бе един от най-горещите за лятото, по мои субективни усещания - най-най-горещия. Ето защо част от "културата" бе леко попретупана. Поразгледахме Русе, на прибежки от сянка до сянка додрапахме до Дунава,
отчетохме и него и се метнахме на колите.
Спирка първа - Басарбовски манастир.
Манастирът е забалежителен най-вече с това, че е единственият действащ скален манастир в България. За добро или за лошо се случи точно 15 август - Богородица. Това ще рече - много народ и нагарчащо комерсиално усещане. Като прибавим и изгарящото следобедно слънце, спомените ми за мястото не са много. На входа попитах един млад, наперен монах (мисля) как можем да научим нещо повече за манстира, а той с известна обида в гласа ми отговори, че ако питам за екскурзовод - нямат. Същото ми се случи и на другия ден в Преображениския манастир. Всъщност не питах за екскурзовод, питах за информация. Разсъждавах доста по въпроса последните дни. Не мога да разбера защо и в двата манстира надменно и почти троснато ми отговаряха, че нямат екскурзовод, а в същото време в момента манастирите нямат нищо против поклоническия туризъм и тъговията около него. Ако се разтърсите из туристическите агенции, а и не само из тях, ще забележите, че поне половината от чисто българските екскурзии, са всъщност поклонически туризъм. Не искам да бъда разбрана погрешно - одобрявам тези екскурзии, но все си мисля, че няма нищо лошо, ако ми се даде възможност влизайки в манастира да науча повече за него. Ако щеш това да е информативна листовка, която да мога да закупя наред с гривничките с икони, пластмасовите кръстчета, магнитчетата за хладилник и т.н.
Всъщност, за да съм коректна и евентуално ползена на някой, който тепърва смята да посети Басарбовския манастир, трябва да отбележа, че след като излязохме открихме табло с част от живота на св. Димитрий Басарбовски. Намира се отвън, под едно навесче. Защо монахът не ми каза за него - незнам.
От там се насочихме към Ивановските скални църкви/манастири. По пътя на мен ми прилоша от горещината и се наложи да укротим топката. На паркинга в подножието на скалата
направихме почивка. Когато се посъвзех, бавничко се закатерихме нагоре. В началото написах Ивановски скални църкви/манастири, защото скалите в целия регион са надупчени от манастирски килии, но от друга страна отворена за посетители е само една скална църква.
(Това е тераската на църквата погледната отдолу)
В нея попаднахме на един приятен и словоохотлив господин (винаги си личи, когато някой си обича работата), който ни разказа част от историята на манастирите. По думите му се работи в посока следващата година за посещение да бъдат отворени и едно-две жилищни помещения и... библиотека или писалище. (Трябва да призная, че в този момент все още не бях на себе си, та някои неща ми се губят.)
От Ивановските манастири се насочихме към средновековния град Червен (ако някой не знае - ударението е на първото Е, т.е. чЕрвен).
Тук вече бях възхитена. Мястото е прекрасно, а и слънцето вече не бе така страшно. Паркингът е в подножието на скалата (и тези крепост се намира на върха на една скала), до него има заведение, рекичка, дървени масички и пейчици и люлки. Защо не знам, но и двамата Милен имахме усещането, че реката тече в обратната посока. Самият град е бил на живописна скала,
със страхотна панорама във всички посоки:
Запазени са основите на много постройки, а на някои и не само основите
и това, което силно ни впечатли е факта, че е имало 9 или 11 църкви. Буквално през 5-10 метра имаше основи на църква.
Най-запазена е една бойна кула, която е послужила за модел при реставрацията на Балдуиновата кула на Царевец.
Всъщност Балдуиновата кула не се знае нито точно как е изглеждала, нито къде точно се е намирала. При реставрацията на Царевец са решили, че тъй като двата града са от един и същи период, то Балдуиновата кула най-вероятно е изглеждала по този начин.
Поглед отвътре.
Поглед през наблюдателницата.
Пчелно семейство, което се бе заселило в бойната кула, но никак не беше войствено настроено.
Самото село Червен също ми направи много добро впечатление. Изглеждаше някак чистичко и подредено. Навсякъде по пътя имаше табли за квартири, макар в интернет да бях намерила само една обява. Хареса ми и ако не бях предварително уговорила нощувка в една хижа до град Бяла, нищо чудно да бяхме останали там. Но за хижата не съжалявам никак!
Хижа Янтра се намира на 6 километра от Бяла. След два изтощителни дни, нейното безвремие бе тъкмо на място. Бяхме единствените посетители в цялата хижа, дори хижарят се прибра да си спи в Бяла. Гледаката бе замшеметяваща, въздухът - също.
Всичко би било перфектно ако не бяха услужливите домакини. Цяла нощ се чуваха бързите им съселски крачета, които притропваха от единия край на покрива, до другия, по терасата и коридора. Чувах ги как се мятат от покрива на близкото дърво. А връха беше, когато посред нощ един от всичките притича от единия край на стаята ни до вратата на терасата и след като се увери, че мрежата е добре затворена и няма опасност да ни изядат комарите, се върна обратно. Знам, че нищо не могат да ни направят и дори лично се уверих, че повече се страхуват от нас, при срещата с една от любезните домакините в дамската тоалента, но въпреки всичко нямах желание за втора нощувка. И все пак хижата остави у всички ни много приятни спомени.
Понеделникът започна с бърза разходка из Бяла, Преображенски манастир и посещение на Велико Търново. Отново беше УЖАСНО горещо, та за Царевец дори и не помислихме. Огледахме набързо чаршията, Денито изяде едно захарно петле и се отправихме към село Пчелище на гости на едни приятели. Ако смятате за пръв път да отидете до Пчелище бъдете сигурни, че ще се объркате пътя. Ние го постигнахме въпреки множеството подроби обяснения. Отидохме уж за малко, но оставихме целия следобяд там. Селската им къща бе изпипана с любов и вкус. Беше наистина приятно!
Дойде време и за Трявна.
ТРЯВНА!
О, Трявна!
Колкото и да пиша за нея ще е малко. Вече няколко дни от как сме се прибрали, не преставам да мисля за магията на това градче. Моята история с Трявна започва доста отдавна. Вече има близо десет години откак мечтая, мрънкам, моля, правя сметки, проверявам влакове и квартири. Спомням си, че още преди да забременя твърдях, че е крайно време, най-сетне да видя Трявна. И все нещо ми се изплъзваше. На няколко пъти дори и датите бяха уговорени и пак се разминавахме. Сега най-сетне пристигнах. Повишените очаквания, разбира се предвещаваха разочарование и аз го осъзнавах. Беше ми тъжно, че ще се разделя с мечтата си, но се и радвах на възможността да разгледам това прехвалено градче.
Пристигнахме привечер и се настанихме в комплекс "Бръшлян" с разкошна, панорамна гледка към града.
Хотелската част.
Къщичките, в които се настанихме ние.
Бяхме доста уморени, така че вечеряхме и оставихме всички забележителности за следващия ден.
На сутринта ни посрещна тази гледка:
Там от високото забелязах една красива сграда, за която реших, че сигурно е 5-звезден хотел:
Когато слязохме в центъра с учудване открих, че това е:
Община Трявна.
Не веднъж съм правила снимки на красиво аранжирани паркове и градини. Винаги ми се налага да се завъртя така, че в кадъра да не попадат хартийки, фасове или част от грозен фон. Понякога дори не успявам. В Трявна това не се налага. Трявна е чиста и красива. НАИСТИНА!
Тези риби са снимани в центъра на центъра на града! Имаше парчета по 30тина сантиметра. Градът е изпълнен с красота, любов и спокойствие! Дори забранителните табели имат следния вид:
Хората са учтиви и добронамерени, а тоалетната в стария град изглежда така:
Вътре стените са изписани с тоалетни "мъдрости" и тематични рисунки. За разлика от обикновените тоалетни, тази е чиста и рисунките са приятни за окото. Запомних само две от мъдростите. "За някои най-непревземаемият връх е венериния хълм." и "Не е вярно, че водят до Рим - всички пътища водят до тук."
Културното ни пътешествие започна с Музея на Азиатското и Африканското изкуство.
Подобен музей звучи странно за град като Трявна. Научавайки историята му обаче, той се оказва съвсем на мястото си. По-голяма част от експонатите са дарени от български скулптор Златко Паунов, живеещ от много години в Ню Йорк. До колкото си спомням от разказа на служителката в музея (много приятна млада жена, говореща с огромна любов не само за работата си, но и за града, в който живее) скулпторът е напуснал България веднага след завършане на висшето си образование, някъде през 60те. Дори след "избухване" демокрацията е отказвал да се прибере. Някакво лично нещастие го кара да потърси корените си и през 1995 година, родът на майка му го отвежда до Трявна. Виждайки красотата и духа на това планинско градче, решава да дари цялата си колекция от оригинални африкански и азиатски предмети. Първоначално експонатите се излагат в една от залите на Школото. През 2004 г. за дарението изцяло се реставрира стара сграда от средата на XX век. Експозицията е уникална по богатство и разнообразие за България, а и не само за нашата страна.
В този музей си закупихме обходен билет. Билетът струва 10 лева, важи 3 дни и е за 6 музея (по 2 лева вход), т.е. единият ти излиза безплатен. Нищо особено, НО! Първо на самият билет има малка карта на града, с отбелязани местоположенията на забележителностите и второ (в моя случай най-важно) никога нямаше да ги обходим тия забележителности ако не бях купила обходния билет. Още на втория музей Милен каза, че културата му е дошла в повече и... Абе дай да не се занимаваме с глупости. После ги обиколихме и му харесаха, но без обходния билет, повечето нямаше да видим. А те си заслужават.
Даскаловата къща обаче ме накара да се просълзя. Бях подготвена, че там ще видя "онези" две слънца от облога. Смътно имах представа за легендата - майстора и калфата се съзтезавали, майсторите от селото избрали слънцето на майстора за по-хубаво, но дъщерята на собственика избягала с по-младия калфа. Е, оказа се, че не е баш така, защото изследванията са показали, че и дърворезбарите и собственика са реални личности, но дъщеря с името Милкана не е имало. Но пък колко човека щеха да помнят легендата, ако нямаше замесена любов?
Харесвам дърворезбата. Много я харесвам. Минавах от зала в зала и се дивях на видяното. С всяка следваща крачка започвах да се чувствам все по-малка и евтина някак си. Живеем в бързо и сравнително лесно строящи се сгради, заобиколени от евтини и временни предмети, някои от които са само имитация на нещо стойностно, но нищо повече. А там виждах предмети изработването на които отнема месеци и години. Изкачвайки втория етаж насреща си видях дърворезба "Патриотична стая". Казах си - може би е стояло на вратата в някое училище. В следващия миг видях царете и се изумих. Не знам какво родолюбие трябва да гори в сърцето ти, за да поръчаш изработването на всички български царе и ханове от дърво, но знам, че това е начин да запалиш тази любов и в сърцата на растящите след теб. В музея има наистина изумителни творби от дърво. Сигурна съм, че и при следващото си посещение на Трявна ще се отбия там.
А пред него, в градинка с чешмичка се намира ето тази статуя:
Забележителното в този град е, че дори паметника на който стоят думите "Свобода или смърт!" излъчва спокойствие и хармония.
Два дни обикаляхме по улиците на града и разговаряхме с Милен каква е разликата между Трявна и Сливен. Ще цитирам изцяло неговата теза, която напълно подкрепям.
И двата града имат градски часовник. Този на Трявна в 22 часа пее "Стройна се Калина вие...", Сливенския - "Стани стани юнак балкански!".
В Центърът на Трявна има такива паметници:
Сливенските са все воеводски, като баш на централния площад е Хаджи Димитър със стърчащи пищове и ножове.
Във възрожденските къщи на Трявна експонатите са старинни мебели, дърворезби и предмети от бита. В къщата на Хаджи Димитър в Сливен са наредени различни по вид и големина оръжия.
Може и още да се продължи в този дух. Да ме извиняват "братята роми", но е истина, че в Трявна видяхме само трима-четирима и съм сигурна, че това също оказва огромно влиание върху спокойствието и чистотата на града.
С едно изречение - въпреки силно повишените ми очаквания към града, Трявна все пак успя да ги надмине.
Стоях на пейка до музикалното фонтанче пред общината
и си дадох сметка, че (макар за някои да прозвучи пресилено) единственият толкова спокоен, красив и подреден град, който съм виждала е Виена. Признавам, че не съм пътувала много в чужбина, но в България съм виждала не малко.
В сряда следобяд се сбогувахме с Трявна и в душите ни цареше мир и спокойствие. Когато в къщи се загледах в новините, видях нов и непонятен за мен свят и си дадох сметка, че за няколко дни успяхме напълно да се откъснем от ежедневието. Прекрасно изживяване!
