11 май, 2011

Стари български столици и Лудогорието.

Изглежда започва да се превръща в традиция. Около първи май – на екскурзия. Сега се насочихме на север:
Сливен – Велики Преслав – Мадарски конник – Плиска – Шумен (Шуменска крепост; Паметник на създателите на България; Томбул джамия)- Разград (археологически резерват Абритус) - Тракийска гробница с.Свещари – Демир Баба теке – с. Малък поровец (къщата на бай- Марин) – Сливен


Това беше първоначално замисления маршрут. Смятах, изчислявах – километри, престой, тръгване спиране, обяд, евентуални закъснения... Миналата година горе-долу ги бях нацелила. Тази година – ХИЧ! Още в 13ч на първия ден вече бяхме 3 часа извън графика – закъсняхме с тръгването, автобусчето се движеше със скорост под предвидените 60км/ч, а и смятах, че можем да разгледаме Велики Преслав за 45минути. Забрави! Там задължително трябва да се видят както музея, така и разкопките и то в този ред. На един му се пишка, на друг му се пуши, на трети и двете. До тук с организацията. Стана ми ясно, че съм изтървала всичко.
Музеят във Велики Преслав(цъкни, за да отвориш сайта му) си заслужава отвсякъде! И отвън и отвътре. Намира се в добре поддържан и красив парк. С алейки и скамейки. С цветя и аромат на пролет. Мечта! Експозицията вътре е наистина интересна, а най-забележителен е трезорът на музея, където се съхраняват истински съкровища. Естествено, в трезора не се снима, защото има експонати, които се влияят от светлината, така че всичко видяно остава само в паметта. Във фоайето на музея си позволих да снимам макет на Златната църква.

Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!"
Из “Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в.

Тия два дни ме накараха да се гордея с предците си! Водопровод, подово отопление, сложна архитектура, тайни подземни тунели... Това са само част от чудесата на старите български столици Плиска и Преслав. Защо са ми убягнали в детството, незнам? Не бях посещавала нито Плиска, ни Преслав. До преди няколко години за Шуменската крепост дори не бях чувала. Има обаче какво да се желае по отношение рекламата им. Тя май най-много ни куца. В старините на Велики Преслав платихме за екскурзовод. Бяхме първите клиенти в трудовата кариера на момиченцето, което ни развеждаше. Няма значение, всеки от нас някак е започнал. Въпросът е, че после, влизайки в музея, стана ясно, че по принцип изобщо не е трябвало да се съгласява да ни развежда, защото за старините екскурзовод нямало. Можело да ползваме такъв единствено в музея. Оказа се, че и в Плиска и Мадарски конник е същото. Има сложени табелки тук там, за по-подробно обяснение трябва да помниш лекцията от прилежащия музей. Това някой да дойде, за да ти покаже на място водопроводната тръба в банята или входа за тайния тунел... Ами не става. Иначе всички служители в музеите бяха много качествени. Добре обясняват, говорят с любов и интерес, но екскурзовод, който да ни разведе из обекта успяхме да наемем само на Шуменската крепост.
Но да се върнем във втората българска столица.
Тази крепостна стена я има във всички снимки за Велики Преслав. Аз естествено не пропуснах да я наместя и в моя фотоапарат. Заслужава си, защото за разлика от повечето стени, които ще видим през следващите два дни, тази не е достроявана по случай честванията за 1300 години България, а си е оригинално запазена.
Ето снимка на водопроводна тръба в банята, за тия, които няма да имат щастието да се разходят с екскурзовод (па макар и доста притеснен).

Колона на входа на двореца.

Дворцовият комплекс.
И накрая един от сегашните обитатели на двореца. Добре, че го видях чак след края на екскурзията и то само във фотоапарата на един колега:

Тук ще направя едно лирично отклонение.
Ако бях видяла тази ИЗ-ПЕ-ПЕ-ПЕ-ПЕ-ПЕ-ПЕПЕЛЯНКА там, на място, щях тотално да загубя и без това разклатеното си душевно равновесие. Оказва се обаче, че от ухапване на змиите в България в общи линии се оживява. Сериозна опасност има за деца или много възрастни хора с разклатено здраве. Онзи ден се зарових и почетох доста за това какво трябва и какво не трябва да се прави в такива случаи. Самите лекари са раздвоени по въпроса с първата помощ при ухапване от змии. Единодушни са в следното:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се търси лекар!
2. До пристигане на лекаря мястото се обездвижва. Оказва се, че е много по-добре, ухапаният да легне и да остане в покой докато дойде лекар, отколкото сам да хукне към него.
3. Урбазонът също е добра идея като противоалергично лекарство, в общи линии без странични ефекти. Казват, че се прилага лесно, тъй като се бие мускулно.
4. Едно време знаех, че отровата трябва да се изсмуче. Сега прочетох, че това е много лоша идея заради бактериите живеещи в устата.
От тук нататък мненията се разминават. Има съвети препоръчващи да се пристегне крайника над мястото на ухапването и други, които твърдят в никакъв случай да не се прави. Пристягането е, за да се спре потокът от заразена кръв към сърцето. Противниците на тази теория казват, че ако пристягането не е правилно направено може да доведе до много повече вреда отколкото полза. Има мнения, че трябва да се бие противозмийски серум. Е да, но опасността от развиване на алергичен шок към него е по-опасна и може наистина да убие човек. И т.н. За мен лично беше много полезно да прочета ето тази дискусия във форума на OFF-ROAD-Bulgaria. До тук с отклонението.

Както казах по това време вече доста трагично изоставахме с графика. След като всички пишкащи се изпишкаха и всички пушачи изпушиха, се натоварихме на автобуса и се зачудихме дали за половин час ще можем да стигнем Шуменската крепост, тъй като знаехме, че него ден ще има възстановка на превземането й. В този момент гладните също взеха да се обаждат и затова, когато километър –два по-нататък минахме покрай тази гледка всички се развикаха да спрем.

От първоначалният ми график не остана и трошичка. Не съжалявам обаче. Разкошно мотелче с ресторант. Стаите в мотела не видях, но съдейки по градината предполагам, че също са направени с много вкус. Сетих се да попитам за цената им – 20 лева. Мисля, че си заслужава да бъде посетено. (Омуртагов мост)
Час по-късно, вече с пълни кореми, се понесохме към Мадарския конник. Отдавна се бяхме отказали от идеята да гоним възстановката по превземането на Шуменска крепост. В последствие разбрахме, че сме имали късмет – дъждът ги е хванал по средата и не се е получило както трябва. Отделно от това е имало толкова много гости, че само нас са чакали.
Мадарският конник си е... ами Мадарски конник. Аз лично на това място най-много му харесвам голямата пещера. Това беше второто посещение в съзнателния ми живот. Установих, че и от първото си спомням най-вече нея.

Тази снимка не може да даде дори бегла представа за мащабите на залата, в която попадаш. Чувала съм, че е любимо място на множество религиозни общности, защото било силно енергийно. Е, напълно ги разбирам! На мен също ми е любимо място.

Снимка на конника също ще сложа, но само защото не е честно той да е официален символ на България, а аз да го подмина с пренебрежение. На мен обаче пещерата си ми харесва повече. С други думи – добре, че е конникът, че да видя пещерата.
На няколко пъти до този момент времето се заиграваше с нас. Валеше пред нас, след нас, по пътя ни, но не и отгоре ни. Почти напук на прогнозата се разхождах само по къс ръкав и изобщо април най-сетне, в последния си ден, реши да ни се усмихне.
На Плиска обаче ни наплиска. В последствие това също се оказа за добро, защото донесе страхотни декори.

От краката към главата малко почвам, ама пусто много си я харесвам тази снимка. Черните облаци и белите камъни осветени от залязващото слънце. То хубост, то красота! Картичка направо!
Дали заради дъжда, дали заради това, че българският език явно не й бе рОден, но дори и след 5 питания какво да правим, като влезем, не можахме да се разберем с касиерката. И така – ние се понесохме към разкопките, а е трябвало да свием веднага вдясно и първо да разгледаме музея. Когато най-сетне стигнахме до него в 17ч, трябваше да го затварят. Уредничката бе доста ядосана и дори ни понахока, но чест й прави, че не ни претупа, а подробно разказа всичко дето имаше да казва. Отговори на въпросите ни и ни остави да разгледаме, без да ни препира.
Ето снимка на макета на Голямата Базилика в Плиска:

Ето и още една, в по-близък план, но от друг апарат:

Можете да придобиете представа за какво мащабно строителство става дума.

Снимка на таен подземен тунел в двореца на Плиска.

И още една - от Голямата Базилика. Вярно, че е достроявана в съвремието и от ония времена са само основите, но все пак е много красиво.

Поглеждам записките си и установявам, че преди да тръгнем наивно съм смятала, че ще приключим с Плиска към 13:30ч. Много се бях постарала преди това, но определено се оказах неподготвена за обектите, които имаме да разглеждаме. Минаваше 17:30. Да гоним Шуменските забележителности означаваше да пристигнем в хотела не по-рано от 22ч.
Пак ще се отклоня от темата, но държа да отбележа и този факт. Първоначално трябваше да спим в град Шумен. Месец и половина преди датата бях направила резервация в хотел „Миналият век”. Седмица преди да тръгнем управителката ми се обади и в общи линии отмени резервацията ми. Предложи ни да спим в друг хотел на 10 минути път от нейния (според думите й), а да се храним в нейния ресторант, защото там няма. Видях къде е „другия хотел” и... да, аз мога да взема разстоянието за 10 минути наистина. В добра форма и на свежа глава. Но да накараш 30 пияни глави, след като цял ден са обикаляли из България и после часове наред са поливали видяното, да се прибират пеша посред нощ... Грозно! Трябваше спешно да намеря ново място за нощувка.
Хотел „Лес” (http://www.hotel-les.com/) в Разград бе моето спасение.
Уникално място!!! Намира се в градския парк. На... 10 минути от центъра. В едно изречение това бе хубав тризвезден хотел с петзвездно обслужване! Единственото, за което съжалявам е, че останахме само няколко часа в него. За тези няколко часа обаче служителите му успяха нееднократно да ме изумят. Без да ги молиш, всеки един от тях правеше по нещо повечко, нещо, което не му влиза в задълженията, за да можем да се чувстваме добре. Наистина се чувствах глезена при тях. От своя страна обстановката също си заслужаваше. Стаята бе просторна, а коридорите бяха в цветя и картини.
Когато спиш в гора, била тя и на 10 минути от центъра, се наспиваш бързо. И макар вечерта да беше тежка и продължителна, в 8 сутринта бях навън. Паркът се оказа красив и поддържан. Пред хотела постоянно притичваха катерички, а на стотина метра встрани имаше мини зоопарк.

Разходката до центъра на Разград породи у мен много противоречиви чувства. Колкото и да се опитваш да бъдеш над тия неща, живеейки в „разкопания град” няма начин да не направиш сравнение между руините на Сливен и цветята и чистотата на Разград. С изненада прочетох бележка, на която пишеше, че градинката е третирана срещу вредители в 5:30часа. В неделя сутрин!!! И то най-вероятно превантивно, защото по това време все още няма бум на бълхи и комари.

Бих се отделила повече време на „перлата на Лудогорието”, (както бе наречен Разград на един билборд), но в 9 трябваше да съм в автобуса, а и утрото бе ТВЪРДЕ свежо, та чак ветровито.
Поредната спирка по нашето главоломно препускане бе гробницата до село Свещари.
Свещарската гробница бе един от основните обекти при определяне на маршрута. Ето защо останах неприятно изненадана, че входът от 10 лева отказа по-голямата част от групата. Всеки с приоритетите си. За себе си реших, че щом съм дошла на май***а си, 10те лева не трябва да ме плашат. Пък и това са само 6 лева над обичайните 4, които ни взимаха по всички други обекти. Снимки от там не мога да покажа. Реших да уважа забраната за снимане, още повече че отдавна разсъждавам по темата до колко е редно да разкопаваме и (за съжаление) унищожаваме тракийските гробници. Векове наред гробницата стояла защитена под тонове пръст, докато един ден нашата модерна археология решава да я разкопае и изучи. С очите си видях как за 2-3 години бяха изчезнали цветните украси по входа на гробницата в Старосел. Надявам се, че греша, но мисля, че и тук е същото. На брошурките, които купих, богините са много по-оцветени от тия, които видях на живо. Истината е, че светлината и атмосферните влияния за нула време съсипват това, което хиляди години е било пазено под земята. Вярно, че за запазване на гробницата е създадено нещо като изкуствена пещера, с черен свод, в която се поддържа постоянна влага и температура. Вярно, че влизането вътре става през една огромна автоматично отваряща се и затваряща се врата, че плочките пред нея постоянно се овлажняват явно, за да не се допусне прахоляк в помещението и че всеки посетител обува еднократни калцуни. И все пак факт е, че за няколко десетилетия се е загубило нещо хилядолетно. Друг дразнещ факт е, че ако напишеш „Свещари” в Google images ще срещнеш доволната физиономия на г-жа ти Масларова изтипосана насред гробницата. И изскачат едни въпроси... Защо светлината от моя фотоапарат би разрушила „историята”, а за нейния това не важи? Защо за простосмъртните има въженце пред входа на самата гробна камера, а госпожата се разхожда вътре? От гледна точна на тракийския владетел всичките сме еднакви – просто навлеци, безпокоящи го в задгробния му живот. И всъщност – кога разравянето на гроб престава да бъде мародерство се превръща в археология? Но поспри сърце... Да се върнем на видяното. А то е 10 изящно изработени каменни богини, придържащи свода на гробницата. И макар на пръв поглед да изглеждат еднакви, всяка от тях е с различни одежди и различна физиономия. Кои всъщност са тия десет богини археолозите само гадаят. Може да са важни богини от религията им. Може 10те съпруги на владетеля, които нямат щастието да го придружат в задгробния живот. А мен ако питаш, може и просто скулпторът да не е успял да ги докара еднакви ;). В такива моменти винаги се сещам за следната дзен притча:
Котката на един гуру
Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация.
Минали векове... Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.
Изводът? Че официалната история е просто поредната легенда, но вече разказана от официалните историци.
Отплеснах се май, а? Свещарската гробница си заслужава десетте лева. Ако имате възможност – посетете я!

Това е снимка на входа на гробницата и на Гинина могила, под която е открита. Защо Гинина могила? Защото баба Гина имала лозенце на таз могила. Екскурзоводчето разказа, до неотдавна на входа на музея имало снимка на баба Гина с изненадана физиономия и увиснала челюст при вида на това дето е излязло изпод нейното лозенце. Жалко, че сега я няма.

Това пък е снимка на околностите. Вижда се, че целият регион е нацвъкан с могилки. Останалите обаче не са царски. Поне според археолозите де (да си спомним за котката).
Мога още доста да разсъждавам или разказвам за Свещарската гробница, но е крайно време вече да се насочим към Демир Баба теке. Информация за мястото – от интернет. Екскурзовод няма, има пазач. Има и малка музейна сбирка в една стаичка. Легенди – бол, суеверия – още повече. Ще кажа само, че мястото е било свещено за не една и две религии (то май все така става със свещените места). В момента има храм на Алианите (Мюсюлмани, последователи не на Мохамед като мохамеданите, а на Али – негов братовчед.) Пътят към него е забележителен и е може би най-отличителната черта на мястото. В продължение на десетина минути слизаш по пътечка, около която цялата гора е обсипана с парцали, парцалчета и всякакви части от дрехи. Не липсваха обувки, чорапи, сутиени, хавлии, подплънки... Всичко, за което се сетиш. За здраве се закачали.

На мен лично циганийката ми дойде в повече. Екзотика е, но не мисля, че щях да загубя много, ако го бях пропуснала... и ако се бяхме насочили директно към село Малък Поровец, където направих най-многото снимки тия два дни.

Да кажа, че домът на бай Марин от село Малък Поровец е уникален, е само проява на недостатъчно богатият ми речник, за изразяване на видяното и усетеното. Къщата говори за сръчността, търпението, начетеността и голямата душа на бай Марин! За съжаление в интернет информация почти не може да се намери. За мен поне, тя с гордост може да се нареди до най-известните ни културни паметници, но за добро или лошо е частна собственост. Не съм сигурна, че държавата би била добър стопанин на това истинско ЧУДО! Жената, която ни посрещна в този „Дом, отворен за всеки желаещ да посети”, ни разведе из всички стаи на къщата и с огромна любов ни разказа безброй истории за всяко нейно кътче. Сухите факти са, че Марин Петков Кръстев е дърводелец, който е работил в местен завод за мебели. След като се пенсионира, се отдава на къщата и в продължение на 16 години създава този уникален шедьовър. Скоро след като умира през 2000г, наследниците му не могат да се грижат за къщата и я продават на сегашните собственици. Влязох в спор със себе си дали е за добро или не това, че къщата е частна. От една страна, ако за нея се грижат повече хора от едно двучленно семейство, предполагам, би била по-подробно изучена и популяризирана. От друга... Пред очите ми изникват жалките остатъци, които видях от „прочутата къща с дърворезбите” в Борисовата градина. Та така – в момента къщата на бай Марин се стопанисва от една симпатична жена на средна възраст, у която личи истинска любов към мястото. Не знам дали е възможно къщата да бъде обявена за паметник на културата и като такъв, да получава някакво финансиране. Защото във всеки музей ни държаха на разстояние от експонатите и навсякъде ни взимаха минимум 4 лева вход, а тук платихме 40 лева за 30 човека и наред с подробната разходка из къщата никой не ни спираше да сядаме по мебелите, да ги докосваме или снимаме. А това иска поддръжка. И според мен тя е много по-скъпа от този 1.30, който платихме за вход.
Прекрачвайки прага на това приказно място попадаш в миниатюрно дворче и в нов свят. Насреща ти е колелото на живота поставено там, да напомня за нашата тленност. От тук насетне, всяка крачка, всеки поглед изумява.

Колелото на живота.

Прозорците с Шипченския паметник.

Тайната вечеря в антрето.

Бай Марин.

Порта напомняща дверите пред олатара.

Табличка.

Таванът със светиите в детската стая.

Огледало.

Таван.

Гардероб.

Тронът.

Огледало.

Полици.

Коридор.

Дворчето.
На това място ще се върна. Сигурна съм! Дано го заваря съхранено.
Когато се прибрах в Сливен, открих, че в Малък Поровец има още един творец, когото исках да срещна. Това е Светлозар Пармаков чийто изящни творения видях в информационния център на Свещарската гробница. Там вярно казаха, че авторът е местен, но останах с впечатление, че е от Исперих. В последствие разбрах, че ателието му за рисуван порцелан се намира тъкмо в Малък Поровец и също е туристическа дестинация. Друг път.
А сега към Шумен, където успяхме да разгледаме само шуменската крепост. Аз може с шуменска кръв да съм, но на крепостта не бях ходила. За мой срам до скоро не бях я и чувала.
До тук бях вече каталясала – физически и емоционално. По тази причина не помня много от разказа на екскурзовода и ще сложа само няколко снимки:

Портата.

Бойна кула.

Градът тогава.

Градът сега.

Следваше кратка разходка из съвременния Шумен и безкрайно дълъг път към дома.

Накрая смятам да обобщя видяното и събраната информация:
Входни такси за обектите:
1. Велики Преслав – 2лева за старините; 2 лева за музея; 7 лева за екскурзовод.
2. Мадарски конник – вход 4 лева.
3. Плиска – вход 4 лева. За беседа в музея мисля, че платих 5 лева.
4. Свещарска гробница – Само за царската гробница вход 10 лева на човек, с включена беседа. За трите гробници – вход 14 лева. Групите са по 9 човека.
5. Демир баба теке – няма входна такса.
6. Къщата на бай Марин в село Малък Поровец – бях чела, че входът е 2 лева. На нас ни взеха 40 лева, за цялата група от 29 човека.
7. Шуменска крепост – вход 4 лева, беседа – 5 лева, но за група направиха някакво намаление (не помня какво).
8. Томбул джамия – вход 4 лева, но с пазарлък паднал до 2. (Аз не я посетих и информацията ми е от втора ръка.)

Мога много да разсъждавам как да се популяризират туристическите ни обекти. Определено има какво да се направи. 30тината лева на човек, които платихме само за вход, не са малко пари и могат да откажат много хора. Не знам по каква причина въведоха закон забраняващ различни цени за българи и чужденци, но в общия случай стандартът ни е различен, а и ние трябва да познаваме историята и културата си и не е честно някакви си 30 лева да ни спрат. От друга страна не е ли по-добре да вземеш на 30 човека по 5 лева, вместо на 10 по 10, както се получи в нашия случай на Свещари? Обходните билети, които видях миналата година в Трявна, също са много добро решение. Повечето от обектите, които посетихме, са част от Шуменския исторически музей. Защо да не можем да закупим обходен билет даващ някакво намаление? Сигурна съм, че това ще повиши приходите на музея. И накрая – според мен е задължително да имаш възможността да наемеш екскурзовод не само за музея, а и за целия обект. Миналата година докато проучвах Перперикон, попадах на множество оферти, дори и на студенти от региона, предлагащи екскурзоводско обслужване. Сега не забелязах такива. Явно по тазгодишния ни маршрут това пазарна ниша.
И още неща куцат. Докато се подготвях за приключението (а аз хвърлих много време и енергия за подготовката) ми беше много трудно, почти невъзможно да намеря телефони за връзка с обектите. В сайта на 100те НТО координатите за връзка са безвъзвратно остарели. Мисля, че само един се оказа верен. Рових в справочника на Виваком, търсех информация от случайни сайтове и какво ли още не. Мисля, че събрани на едно място са ценни и затова ги публикувам. Записах и личния телефон на екскурзоводка от Свещарската гробница. Няма да го публикувам тук, но на „наш човек” бих го дала. ;)

Велики Преслав - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ 0538/43243;42630
Мадарски конник - Културно историческо наследство 05313/2095
Плиска - Резерват Старини 05323/2144; 2012 (екскурзоводи)
Туристически информационен център - Шумен 054/ 857773
Шумен - Томбул джамия 054/827163
Шуменска крепост 054/ 800381
Шумен - Паметника 054/872107;872598 (директор)
Туристически информационен център - Разград 084/ 662324
Разград - Абритус - исторически музей 084/6624-60;58;59
Свещари 084735/279
Исперих - исторически музей 08431/4783

Какво накрая? Не съжалявам за преживяното. Сериозно ще си помисля преди пак да се захвана с организиране на група, но въпреки всичко ми хареса. Не че групата беше лоша. Просто напрежението е голямо и затова и хората печалят пари от такава дейност. Аз го направих за чест и слава и за съжаление не можах да удовлетворя всички желания.
Сега ми се ще да я направим още веднъж - семейно или с приятели. Така ще е по-леко. :)