Дали не тръгнах с много очаквания? Не знам. Но не съм впечатлена особено. Хубавото и не-хубавото бяха горе-долу по равно, но аз си представях тихо градче в Долината на Розите, изпълнено със спокойствие и аромат на цветя. Не познах.
Жестоката реалност ме приземи още в първите няколко часа. Огромен комплекс от три, 8 етажни блока, с по 12 стаи на етаж, постоянна война за място в ресторанта и нали исках аромат? Да - настаниха ни в стая на първия етаж, с такава смрад от канализацията, че се процеждаше до външния коридор през две плътно затворени и уплътнени врати. Наложи на кръгъл час да се появявам като кукувичка на рецепцията, докато на втория ден извоювам друга стая. Към нея съм без забележки.
Освен това имаше разни подмятания на тръгване, дето аз, будаленцето, така и не можах да разшифровам в началото. Като въпроса на един колега - "Сама ли отиваш и има ли кой да те пази?" Хм... От какво да ме пази? После започнах да забелязвам странни дреболийки и чааааак към третия ден навързах, че много хора лекуват не само кокали в тази Павел баня. Върхът беше, когато наш познат, научавайки, че сме там възкликнал "Ама заедно ли?!?" Дааа... Хората гледаха да не са със законната половинка на това място. Не че ми пречеха. Изненадах се, защото не го очаквах.
Хотелът е с външен и вътрешен басейн. До вътрешния няма свободен достъп и се влиза само по предписание за по 20 минути, а външния въпреки, че е част от комплекса се плаща отделно. Което не би било голям проблем ако работеше. За беля, в деня на нашето пристигане го затворили от ХЕИ и го пуснаха чак на петия ден.
За ресторанта май не ми се пише. Всички други проблеми с времето се оправиха, но ресторантът си остана безкрайно неприятно и за трима ни място. Върна ме в онези изкривени соц. разбирания, че клиентът е длъжен на сервитьори и управители и най-добре за него е бързо и послушно да изпълнява задълженията си. В точния час!
До тук с кусурите. Втората ни стая гледаше на изток, към външния басейн и като бонус нощем почти не се чуваше музиката от съседното заведение. В западните стаи беше ад - зверска жега и шум. Ни да отвориш, ни да затвориш. Но ние си имахме спокойствие и чудна гледка - Стара планина, Шипка, Бузлуджа, язовир "Копринка" и слънчогледови поля. Доволна съм.
Като споменах регистрацията, та се сетих как останахме без джапанки още първия ден. Наложи се да чакаме два часа и половина за миризливата стая, а в това време багажа отлежаваше в колата на припек. (А да! Там почти навсякъде е забранено да се паркира. Страховити табелки плашат със страховити глоби, а разрешената за паркиране зона е за 30-тина автомобила и цената й е 5 лева на ден.) Когато най-сетне ни настаниха, не можах да си обуя джапанките. Бяха се свили от горещината. На Милен също. И една шапка с периферия ми пострада тогава. Изкриви се до неузнаваемост и сега става само за клоунада. Харесвах си я.
Но това беше част от кошмарното начало. После почти ежедневно се виждахме с приятелите ни от Казанлък и настроението се оправи. Когато отвориха и басейна всичко си дойде на мястото. Вече ми харесваше.Външният басейн наистина е хубав и сравнително спокоен (без уикендите, когато буквално завря).
Направихме си и две екскурзийки, като не броя неколкократното ходене до Казанлък.
Първата бе до село Скобелево. Там се целехме в щраусова ферма и в частен етнографски комплекс, който трябваше да ни покаже как се е извършвала преработката на рози навремето.
Хм... Май и за розоварната ще пропусна да разкажа. Не ми се вадят пак неприятните емоции. Влязох със страхотно желание и много положителни очаквания. Малко по-късно излязох с лют скандал, недоумявайки как може в частен комплекс държанието на служителите да е като в по-горе споменатия див социализъм - мързел и нежелание за работа. След като платихме по 6 лева вход на човек, ни казаха - "Ми отидете се снимайте там с розите." Беседа няма, щото била само на кръгъл час, а сега е малко след три. "А и вие да не сте дошли тук заради беседата!"
Очевадно беседа в три не е имало, очевадно и в четири няма да има, в това следобедно вторнишно мъртвило. А ние просто помолихме накратко да ни разкажат какво всъщност има да се гледа тук. Станах много лоша и успях да си получа парите обратно. Десет минути по-късно ги оставих във фермата за щрауси. С КЕФ! Един сладкодумен чичко те поема от вратата, води те при щраусчетата си, разказва ти бивали и небивали историйки и тънко и ненатрапчиво ти прави реклама на сувенирите си и кремкарамела от щраусово яйце. Ако не гонехме график, бих останала и още в барчето му. Страхотен!
Втората ни екскурзийка бе до село Турия - родното място на Чудомир. Тихо, спокойно и подредено планинско селце. Достави ни страхотно удоволствие. Докато изчаквахме музея да отвори, пихме кафе в чистия, светъл, прохладен и приветлив пенсионерски клуб на селото.
Две кафета, бутилка минерална вода и бутилка студен чай - лев и 55. Пак се върнах в соц-а. Ама в сладката му част. Жената зад бара малко извинително ми каза, че при тях било по-евтино. В ъгъла на залата, имаше подредени книги от и за Чудомир.
Точно в два, музеят отвори. То не е кой знае какъв музей - една къща от три стаички. Построена е от инициативен комитет през 1990 година по чертежи и спомени за истинската чудомирова къща. Експонатите вътре са дарения от роднините му. Жената, която отключва и, която отдели поне половин час, да ни разказва за Чудомир и село Турия, всъщност работи като секретарка в кметството. Грижата за музея е допълнително занимание. А с каква любов говореше за селото си и с колко гордост изтъкна, че само в началото на Втората световна война са пропуснали за една или две години кукерските игри. Или "Старците" както те ги наричат. И до сега си спазват и тачат всички ритуали и обичаи. Достави ми страхотно удоволствие! Признавам - тръгнах с насълзени от вълнение очи. Особено след като неволно съпоставях отношението с това в розоварната в Скобелево. Винаги си личи, когато вършиш работата си с желание и любов!
В общи линии това са ми впечатленията от Павел баня. Най-хубавото от почивката беше басейна. Просто изряден! Не мисля обаче, че ще се върна в хотела. Винаги можеш да си наемеш квартира в градчето и да се плацикаш в безценната павелбанска вода в басейна. Най-вече ще си спестиш влизането в ресторанта.
Снимки:
 |
| Павел баня - лято 2012 |
