Два златни от световно първенство!!!

Не какво да е, а ДВА ЗЛАТНИ МЕДАЛА!
Моето дете стана световно шампионче в категорията си по Шотокан Карате-До на Ката и Асай-Рю Ката!!!

Ето и няколко снимки, които намерихме в бургаски онлайн вестник:

Много труд й костваха. Много упоритост. Ще излъжа ако кажа, че не й дотегна - накрая просто й писна - всяка сутрин по два часа, а в три дни от седмицата и вечер. Но пък упоритостта й бе възнаградена.

И тъй като веднъж вече описвах преживяванията си за регионалната преса, направо ще изкопирам готовия текст и ще го дукрася със снимки:

Тринадесет медала за КБИ „Грифон”, седем от тях – златни!

Тринадесет медала, от които седем – златни е равносметката за сливенския клуб по бойни изкуства „Грифон”след провелото се в Бургас Световно първенство по Шотокан Карате – До. В състезанието взеха участие близо триста каратеки от 17 държави. Сливенските спортисти бяха част от българския отбор, убедително заел първо място в отборното класиране.

Най-добър резултат записа Жулиета Янева, преборвайки се за отличие във всички дисциплини, в които участва – два златни медала, на Kata, категория F4-5-6 и IJKA Kata F4, един сребърен на Kumite F5-6 и бронзов на Team Kata S-F, заедно със съотборничките си - сенсей Теодора Въндева и Илияна Митева.

Треньорът, сенсей Антон Въндев извоюва два златни на Team Kata Vet и Team Kata Sen mix, заедно колегите си Емил Димитров и Светла Костова от София и сребърен на IJKA Kata M-S.

Деница Кабаджова също грабна два златни медала – на Kata F2 и IJKA Kata F2.

Анна Манчева се завърна със златен на Kumite F5-6.

Помощник треньорът сенсей Теодора Въндева взе два бронзови – на IJKA Kata F-S и Team Kata S-F (с Жулиета Янева и Илияна Митева).

С по един бронзов се окичиха:

Данислава Славчева – бронзов на Kumite F2.

Симеон Димитров – бронзов на Kumite M2B.

Илияна Митева - бронзов на Team Kata S-F (с Теодора Въндева и Жулиета Янева).

"Грифоните" със своите трофеи.

Клубът изказва искрената си благодарност към Община Сливен, Аракси Стойчева – „АРА”, Стефка Байчева – „Еко Асорти” и други местни дарители, поели голямата част от почти непосилните такси за участие и разходите по престоя.

А ето и световното първенство през погледа на един родител:

Когато за преди няколко години заведох дъщеря си в залата бях много впечатлена, забелязвайки искрено приятелство не само между децата в клуба, но и между родителите им. Впоследствие разбрах, че отборът се състои не само от участниците в него, но и от целите им семейства. В края на краищата всички за едно и също се борим – физическото и психическо здраве и израстване на децата си. Ние родителите обслужваме тихия фронт. Грижим се за осигуряване на продоволствия, транспорт, нощувки... Ние сме лекари, психолози, фоторепортери, видео-оператори, понякога дори журналисти. Винаги имаме по едно свободно рамо за своето или чуждо дете, където може да се поплаче и винаги сме готови да споделим радостта от победите в отбора.

Това обяснява вълнението ми от провелите се в Бургас между 18-ти и 21-ви юли семинар и световно първенство по Шотокан Карате-До. Тези четири дни бяха така наситени с емоции, че в съзнанието ми се проточиха като месец. Българите имаме късмета, най-големият жив световен майстор по Шотокан Карате-До, носителят на девети дан, шихан Садашиге Като да избере родината ни, за да отбележи седемдесетгодишният си юбилей. Това голямо събитие определи датите, в които да се проведе Световно първенство по IJKA Шотокан Карате-До, както и двудневен семинар, ръководен от самия шихан Като.

Шихан Като с представителите на клуб "Грифон"

Нека първо разкажа за шихан Като. Ако случайно го загледате по улицата, това ще е само защото е японец. Нищо в него не издава, че пред вас стои световно величие. И колкото по-неземни са уменията му, толкова по-земен е самият той – спокоен, с чувство за хумор и явно търпение и любов към децата. Легендите разказват, че тъй като шихан Като не обича публичността, журналистите все не можели да вземат интервю от него. Веднъж го издебнали на влизане в един бар и заискали да им покаже уменията си. Майсторът се обърнал и макар да е бил в бара няколко секунди, дал точно описание на всички посетители в заведението, кой къде стои, та дори направил психоанализ. До онзи ден, това наистина ми звучеше като легенда, но ето, че сама станах свидетел на нещо подобно. В една от почивките на семинара, сливенските „грифончета” го наобиколиха и замолиха автографи по коланите си. Без значение за къде бе тръгнал, шихан Като спря, седна на стълбите пред залата, усмихнато попита всеки един за името му и го изписа с йероглифи.

Когато ден по-късно едно момиченце, което не беше тогава в групичката, също поиска автограф, шихан Като се засмя и изкоментира приликата между нейното име и това на приятелката й. Той не само беше забелязал измежду близо 300 човека, че двете се движат заедно, но бе запомнил и имената от предния ден. И ако мислите, че шихан Като е само едно 70 годишно старче с добра памет, също се лъжете. В неговото, на пръв поглед не особено едро тяло с шкембенце, се крият невероятна ловкост, пъргавина и точност на движенията. Умения, на които се насладихме по време на двудневния семинар преди състезанието.

Демонстрация, след която шихан Като каза, че когато не може да направи "маваши гери" ще си обръсне брадата.

Не знам дали децата ни осъзнават колко много научиха в тия няколко дни. И тук, както навсякъде в живота, уроците не се изчерпиха само с техническата част, която бе на изключително високо ниво. Децата ни имаха шанса да присъстват на изпит за дан и дори видяха как собственият им треньор – сенсей Антон Въндев защити 4ти дан. Да му е честит! Това, което не знаехме е, че по време на изпита, сенсей Въндев е получил сериозна травма. Когато на следобедната тренировка шихан Като му оказа честта да бъде негов помощник, нищо не показваше, че има съмнения за пукнато ребро. Случайно стана ясно чак вечерта, когато „групата от тихия фронт” бяхме помолени да потърсим силно обезболяващо. Урокът по издръжливост и мъжество продължи и на следващия ден, в който сенсей Въндев завоюва два златни и един сребърен медал и на последната си дисциплина остана четвърти в най-голямата и тежка група. Малко по-късно, в подобна ситуация изпадна и сенсей Теодора Въндева, преборвайки се за бронзово отличие с травма в коляното. Житейските уроци дойдоха не само от собствените ни треньори. По време на семинара и състезанието, разхождайки се между най-големите в този спорт, децата виждаха уважението помежду им и тяхната любов към Шотокан Карате-До. Невероятна наслада бе да наблюдаваш големите майстори – хора надрасли егото си и показващи истинския дух на бойните изкуства. Каратеки, които излизайки на татамито не жалят противника си, но в мига, в който срещата приключи стават отново приятели.

Сега предстои втората половина от лятото. Както и заслужена почивка след тежките, ежедневни, двуразови тренировки. Предстоят морета, села, както и мъничко мързел. Все пак лятна ваканция е – най-сладкото време от годината.

Анна Гочева

П.П. В публикацията си в блога съм използвала и снимки от друг източник поради завидното им качество - http://burgas.topnovini.bg