БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Оказа се, че 19 октомври е обявен за световен ден на благотворителността. Това стана повод да напиша нещо, за което отдавна се каня.

Що е то "благотворителност"?

Асоциацията при повечето хора, когато чуят думата, тръгва от SMS-кампаниите, кутията със снимка до касата в магазина, минава през „амбулантните търговци“ с картички по улицата и стига до сополивото циганче с „Какоу, дай пе‘стинки.“ Общото между всички е, че става дума за събиране на пари. Но дали това е пълното значение на думата „благотворителност“ и изобщо дали всички изброени по-горе случаи наистина са „благотворителност“?

Нека се загледаме внимателно в смисъла на думата – БЛАГО-ТВОРИТЕЛНОСТ. Благотворителността е акта на създаване на някакво благо. Извършването на нещо добро, в полза на друг или други хора без да очакваш лична изгода. В днешно време, когато използваме парите като разменно средство, е най-лесно вместо да го създаваш, да си „купиш“ някаква доза „добро“ и да оставиш друг, по-вещ от теб, да се заеме „добродетелствуването“, но категорично това не е единствения начин.

Благотворителността има много лица. Благотворителността се крие в ежедневни дейности като това да отстъпиш мястото си в автобуса на някой, за който смяташ, че има нужда. Не е необходимо да е с патерица, може в момента да му е прилошало и ти да го забележиш. Благотворителността е категоричният ти навик никога да не заемаш или запречваш мястото на инвалида, дори това да означава да паркираш на няколкостотин метра от дома си или далеч от входа на магазина. Благотворителност е да прекопаваш градинката пред блока, за да е приятно за теб и съседите. Благотворителността е да се усмихнеш и кажеш добра дума на ядосаният служител и така да промениш деня му. Благотворителността е да помогнеш на дядото с торбата да се качи в автобуса, а не да мърмориш „Накъде е тръгнал тоа, по цял ден само обикалят с автобусите, щото не плащат!“ Благотворителност е да наемеш на работа някой не-толкова съвършен, давайки му шанс да се развие. Благотворителността е да работиш за дадена кауза, само защото вярваш, че в бъдеще тя може да направи света по-добър. Благотворителността е старанието всяко твое действие да има добра последица. 

Благотворителността е ежедневие. 

Благотворителността е норма на поведение. 

Благотворителността е човеколюбие.

Разбира се благотворителността не изключва даването на пари, но не всяко даване на пари е благотворителност. Дали правиш добро на циганчето, давайки му 1-2-5 лева и научавайки го, че парите се изкарват не с работа, а с мрънкане и досаждане? Дали правиш добро купувайки си за 5 лева картичка от 50 стотинки, от непозната гастрольорка в града, която дори не може да обясни как точно ще се използват тези пари, които се събират за „сърдечно-болни деца в реанимация“ и дори не знае къде ще се инвестират, а то има само едно такова място в България? На коментара, че детето ми е било точно в същата ситуация и аз знам, че освен любовта ни и грижата на лекарите, то нямаше нужда от нищо друго, получавам отговор, че се дърпам, защото не събират пари за моето дете.(?!?!!!) (Тази история много ме разтърси и бе последвана от дискусия с човек, чието мнение много уважавам, но точно в тази ситуация все още не мога да се съглася с него. Тогава той заяви, че ти правиш добро давайки щом са ти поискали, а грехът за лъжата и кражбата вече ще тежи върху този, който ги е извършил. Не! Грехът тежи и върху теб, защото си подхранил и подпомогнал злодеянието и на следващата Коледа същата амбулантната търговка отново се появява, вече с нова фирма, твърдейки, че не може да даде отчет, защото сега започва дейност и услужливо забравяйки, че прави това всяка година.) Не! Това не е благотворителност!

Благотворителност е да се бориш за конкретна кауза, както в момента целият ни град се е обединил за спасяването на детенце и дай Боже да успеем! Благотворителност е да подпомогнеш финансово човек или организация, за които знаеш, че работят за доброто, дори, когато ти не можеш да се включиш. Благотворителността изисква постоянна мисъл и усилие, но се отплаща – безценно е да видиш как разцъфтява доброто, което си извършил.

Направете благотворителността свое ежедневие!
Творете блага!

Набързо до Унгария. Реваншът!

Може би някои от вас си спомнят един мой разказ от пролетта на 2013та - "Набързо до Унгария". В него разказвах за първото международно състезание на Дени, от което тя се върна без нито един медал, а вече беше свикнала да е все първа у нас. Но в онова пътуване всичко вървеше срещу нея и нас. Тогава дори не се поинтересувахме как се е класирала на Ката и много, много по-късно разбрахме, че е останала четвърта. :) Градът също ни посрещна много неприветливо, та дори и на екскурзията не успяхме да се порадваме.

Още същата година тя започна да трупа медали освен от българските и от европейски и световни купи. До тук в кошницата с медали има към 60. Следващата пролет европейската купа отново беше в Егер и тогава се прибра със злато на кумите и бронз на ката, така че за нея може да се каже, че реваншът бе много по-рано, но аз си имах сметки за уреждане с това градче.

Междувременно Дени порасна, както на години, така и в карате. Последната степен, която защити е 3то кю, което на нашенски означава първи кафяв колан и вече се води майсторска степен. Състезателите със степен по-висока или равна на трето кю вече участват не в кохай-купите, а на големите първенства - европейски или световни и там конкуренцията е още по-люта. Това първенство бе третото й участие при майсторите, но първото, от което се върна с индивидуален медал. И ето, че още сега казах "края на вица" - да, върнахме се с много изстрадан, но истински заслужен бронзов медал на кумите!

И така, за тези 4 години и половина аз също натрупах опит в организацията и вече си оставяме поне един ден за разглеждане на градчето. Дано и занапред да е така, но засега времето е приятно благосклонно към нас. На няколко пъти има бедствени положения в България, докато ние се разхождаме по къс ръкав някъде из Европа. Включително и сега. Тук падна първия сняг и затвориха някои от проходите, докато ние там се любувахме на прекрасно, есенно слънце.

Навремето бях предположила, че ако имам шанса да разгледам Егер в по-приятно време, той най-вероятно ще ми хареса. Хареса ми. Унгарците пак си говорят само на унгарски (все пак срещнах поне 5 човека, които говореха и някакъв английски), табелите им пак са само на унгарски, НО има и някои плюсове на Европейския съюз и единият е, че мога да ползвам телефона и интернета така, както когато съм в България, т.е. на практика неограничено. С помощта на google translater мога да си поискам топъл хляб или захар на пакетчета, да попитам мога ли да се храня в полицейския стол и всякакви подобни екзотики. Разбира се пак използвам ръко-крачната система. Тя е универсална!

Егер е приятно градче. Сръбският Палич (където бяхме последно през пролетта на европейско) много вдигна летвата, но и в Егер бих живяла. Е, и пияници видяхме и шумна музика, но като цяло е подредено, чисто, красиво и спокойно. Има много велосипедисти и домашни кучета. Шофьорите им са малко по-толерантни към пешеходците от сливенските си колеги, но не много. Магазините им масово не работят в неделя, но този път открих и няколко работещи. Забележително е, че много не-хранителни магазини отварят сутрин в 7. Видях квартален магазин за техника (примерно бормашини) отварящ в събота, в седем и книжарница с такова работно време. Едната сутрин се разхождахме в осем часа по центъра и ми направи впечатление банка, която изглежда работеше отдавна. За сметка на това вечер приключват рано-рано.

Паркът, в който е спортната зала:

Рок състав - трима китаристи и барабанист. ;)

Централната част:

Площад Добо:

Много се впечатлих от музея на марципана, но това по-скоро е свързано със страстта ми към украсяване на торти. Ще вмъкна само 1-2 снимки от там, на барокова стая, изцяло изградена от захарно тесто - стени, таван, мебели, куче, плодове... Той си заслужава отделна статия, но не знам ще намеря ли някой ден време и за това.

А после дойде денят на състезанието.
От там снимки нямам много. Имам една много готина от загряването

 и после от стълбичката:

Много съм доволна, че на Ката, макар да остана пета, Дени успя да пребори участнички, които помним от други състезания и от които явно се притесняваше. На Кумите обаче бе най-голямата победа! Там тя успя да пребори себе си. Всички до сега й казваха, че има много добра техника, но й липсва увереност. Явно сега придоби и нея, защото игра великолепно! И наградата не закъсня - бронзов медал!

Почти пет години по-късно Егер ми се видя много по-приветлив. :)