Набързо до Унгария. Реваншът!

Може би някои от вас си спомнят един мой разказ от пролетта на 2013та - "Набързо до Унгария". В него разказвах за първото международно състезание на Дени, от което тя се върна без нито един медал, а вече беше свикнала да е все първа у нас. Но в онова пътуване всичко вървеше срещу нея и нас. Тогава дори не се поинтересувахме как се е класирала на Ката и много, много по-късно разбрахме, че е останала четвърта. :) Градът също ни посрещна много неприветливо, та дори и на екскурзията не успяхме да се порадваме.

Още същата година тя започна да трупа медали освен от българските и от европейски и световни купи. До тук в кошницата с медали има към 60. Следващата пролет европейската купа отново беше в Егер и тогава се прибра със злато на кумите и бронз на ката, така че за нея може да се каже, че реваншът бе много по-рано, но аз си имах сметки за уреждане с това градче.

Междувременно Дени порасна, както на години, така и в карате. Последната степен, която защити е 3то кю, което на нашенски означава първи кафяв колан и вече се води майсторска степен. Състезателите със степен по-висока или равна на трето кю вече участват не в кохай-купите, а на големите първенства - европейски или световни и там конкуренцията е още по-люта. Това първенство бе третото й участие при майсторите, но първото, от което се върна с индивидуален медал. И ето, че още сега казах "края на вица" - да, върнахме се с много изстрадан, но истински заслужен бронзов медал на кумите!

И така, за тези 4 години и половина аз също натрупах опит в организацията и вече си оставяме поне един ден за разглеждане на градчето. Дано и занапред да е така, но засега времето е приятно благосклонно към нас. На няколко пъти има бедствени положения в България, докато ние се разхождаме по къс ръкав някъде из Европа. Включително и сега. Тук падна първия сняг и затвориха някои от проходите, докато ние там се любувахме на прекрасно, есенно слънце.

Навремето бях предположила, че ако имам шанса да разгледам Егер в по-приятно време, той най-вероятно ще ми хареса. Хареса ми. Унгарците пак си говорят само на унгарски (все пак срещнах поне 5 човека, които говореха и някакъв английски), табелите им пак са само на унгарски, НО има и някои плюсове на Европейския съюз и единият е, че мога да ползвам телефона и интернета така, както когато съм в България, т.е. на практика неограничено. С помощта на google translater мога да си поискам топъл хляб или захар на пакетчета, да попитам мога ли да се храня в полицейския стол и всякакви подобни екзотики. Разбира се пак използвам ръко-крачната система. Тя е универсална!

Егер е приятно градче. Сръбският Палич (където бяхме последно през пролетта на европейско) много вдигна летвата, но и в Егер бих живяла. Е, и пияници видяхме и шумна музика, но като цяло е подредено, чисто, красиво и спокойно. Има много велосипедисти и домашни кучета. Шофьорите им са малко по-толерантни към пешеходците от сливенските си колеги, но не много. Магазините им масово не работят в неделя, но този път открих и няколко работещи. Забележително е, че много не-хранителни магазини отварят сутрин в 7. Видях квартален магазин за техника (примерно бормашини) отварящ в събота, в седем и книжарница с такова работно време. Едната сутрин се разхождахме в осем часа по центъра и ми направи впечатление банка, която изглежда работеше отдавна. За сметка на това вечер приключват рано-рано.

Паркът, в който е спортната зала:

Рок състав - трима китаристи и барабанист. ;)

Централната част:

Площад Добо:

Много се впечатлих от музея на марципана, но това по-скоро е свързано със страстта ми към украсяване на торти. Ще вмъкна само 1-2 снимки от там, на барокова стая, изцяло изградена от захарно тесто - стени, таван, мебели, куче, плодове... Той си заслужава отделна статия, но не знам ще намеря ли някой ден време и за това.

А после дойде денят на състезанието.
От там снимки нямам много. Имам една много готина от загряването

 и после от стълбичката:

Много съм доволна, че на Ката, макар да остана пета, Дени успя да пребори участнички, които помним от други състезания и от които явно се притесняваше. На Кумите обаче бе най-голямата победа! Там тя успя да пребори себе си. Всички до сега й казваха, че има много добра техника, но й липсва увереност. Явно сега придоби и нея, защото игра великолепно! И наградата не закъсня - бронзов медал!

Почти пет години по-късно Егер ми се видя много по-приветлив. :)