Десетина дни преди това си купих и наземните билети от чешката компания RegioJet. Първоначално ми бе малко объркано, но в последствие разбрах, че Regio имат както автобуси, така и влакове. Техни си и само с добри отзиви. Бях особено впечатлена, че мога онлайн, на един билет, да си купя придвижването от Карлови Вари до Братислава, макар да няма директна линия между двата града. Системата ми направи връзката и ми изчисли общата сума. Забавлявах се да разглеждам различните превозни средства с интерактивно 3D изображение и сама да си избирам точно на кое място да седнем.
Повечето знаят моято несподелена любов към влаковете. Ето защо бях наистина щастлива, че най-удобната връзка включва и релсов транспорт - в осем сутринта тръгваме с автобус от Карлови Вари за Прага, след това в Прага имаме малко повече от час да се прехвърлим от автогарата, към ж.п. гарата (като на билета ни е записано, че трябва да ползваме метрото и това ще ни отнеме 12 минути) и към 3 следобед сме в Братислава. Всичко това - 2 часа с автобус и 4 часа с влак струва общо 28.79 евро за двете ни. Ако ви се забавлява ето тук можете да разгледате различните класи на влака в 3D. Аналогично е и за автобуса. Много се впечатлих от системата, а нещото, което тотално ме спечели като фен на RegioJet е факта, че ако сте с дете, отбелязвайки купе "standart" имате право да си изберете детско купе, с двойни размери, играчки и меки елементи. Трябва да призная, че още преди да тръгнем за Чехия, вече нямах търпение да стане време да се прибираме, за да се повозя на жълтото влакче.
И така, понеделник сутрин е, а ние вече се возим в автобуса за Прага. Пред всяка седалка има таблет, от който можеш да избираш храна и напитки, карта на маршрута, книги, филми, игри, радио, телевизия... В автобуса има и стюардеса, която по някаква причина излъчва абсолютна, тотална досада. Чат-пат се напъва да е учтива, но много, ама МНОГО й личи, колко не й се занимава с тези глупости.
Първоначално се движим добре, но с приближаването на Прага започват да се появяват и задръствания. Автобусът много удобно обикаля всички терминали на летище Вацлаф Хавел, но точно сега на нас това не ни е нужно. В един момент девойчето съобщава, че се движим с 15 минути закъснение и услужливото ми въображение се включва в режим "Тоъ път 'стървахме самолета!", (който вярно, че е след цели 12 чАса, но за сметка на това е от Братислава) 65-те минути за трансфер между двете гари изведнъж се "спихват" и започват да изглеждат плашещо малко. Чертая планове какво точно да правя, ако закъснението се увеличи, надявайки се, че тъй като цялото пътуване е на един билет, би трябвало Regio да ми го признаят за някоя следваща връзка към Братислава. Долкото си спомням имаше още поне 2 връзки.
Вадя билета, показвам го на отегченото момиче питайки има ли опасност да закъснеем до толкова, че да си изтърва влака. Тя поглежда и с цялото отегчение на света ми казва, че щом само 12 минути ми е трансфера, значи ще го хвана.
Накрая, най-сетне пристигаме с точно 15 минути закъснение. Бегом до метрото. Тук ТАБЛИЦАТА отново помага, защото изрично съм си записала, че ни трябва червената линия и на ж.п. гарата сме с успокояващия половин час по-рано. А тя е огомна и в началото объркваща. Има безброй табла, навсякъде, но в последствие осъзнавам, че всички показват едно и също - заминаващите влакове. Табло за пристигащи така и не видях, но и не ме вълнуваше спешно, та не се задълбочих. Другото, което не видях е билетен салон. Вероятно има такъв, но и той не ми трябваше, така че не се зарових в изобилието от магазини, магазинчета, рекламни агенции да търся нещо ненужно. Виж перонът ме интересуваше, затова направихме кратка разходка и разучихме кое на таблото какво означава. Обяснявам:
Така изглеждат таблата. Можеш да видиш някое от тях, без значение къде на ж.п. гарата се намираш. Винаги има някое наоколо. Включително, в подлеза водещ към пероните ще откриеш по едно до всеки изход. (Също като у нас, нали?)
Последната колона очевидно означава перон, но има и някаква буква и понякога на един и същ перон, но с различна буква, са отбелязани два влака. С малко заглеждане откриваме, че буквите са или S или J и означават "sever" и "jih", т.е. трябва от подлеза да завиеш наляво за север или надясно за юг.
Значи вече спокойно можем да се качим и да разгледаме старата ж.п. гара, запазена като архитектурен паметник и намираща се точно над сега действащата.
Междувременно нашият перон излезе на таблото, което означава, че ни е време да се качваме на жълтото влакче,
където ни посреща любезен стюард. (Да не сте посмели да заподозрете, че момчето разцъква игрички, докато чака! Таблетът му служи за настаняване на пътуващите. Във всички междуградски превозни средства стюардите и стюардесите бяха с такива таблети. Освен това влакът имаше по един/на стюард/еса на всеки вагон.)
Уж бях чела, че ни се полагат разни безплатни неща, но RegioJet успяха пак да ме изненадат приятно.Всеки получи бутилка вода. Многократно ни бяха предлагани безалкохолен, ябълков сайдер (истински ябълков сок), различни видове чай, кафе, капучино, мокачино и т.н. на illy, както и няколко вестника и списание. Според информационните им брошури, с билета си за влак можеш да си оставиш колата на паркинг в някои от градовете.
В купето имаше 6 кожени седалки и 2 контакта с 220V.
Детското купе:
Нали казват, че за развитието на една държава може да се съди по обществените й тоалетни? Ето как изглеждат те в жълтите влакчета:
Пътуването оправда и дори леко надмина очакванията ми. Между другото, никой никъде не ни поиска лични карти, макар да сменихме държавата. Нито на качване, нито на слизане от влака, нито дори на границата. Преминаването й се усети единствено по интернет връзката, която прекъсна за няколко минути, докато сменим операторите.
След малко повече от 4 чАса бяхме в Братислава.
Оставям ви сами да познаете дали влакът закъсня.
Братислава
От България до Братислава вече има редовен, евтин и удобен транспорт. (В момента погледнах - Wizz имат 3 пъти седмично полети от София, на цени от 30 до към 100 лева, а Ryan летят само сезонно до Бургас, но за сметка на това, последният им полет за тази година е след 2 седмици, с цена 9.99 евро.) Ето защо много българи я избират като спирка по пътя си към Европа. Маршрута София-Братислава-Прага не съм го измислила аз (мой е само онзи през Брюксел), а още повече са тези, които я ползват като място за нощувка разглеждайки Виена. По този повод бях чела, че да разглеждаш Братислава след Виена е напълно безмислено и много нечестно спрямо Братислава.В нашия случай, на горката Братислава й се падна тежката задача да се опита да ни впечатли, след като преди няколко часа сме тръгнали от Карлови Вари. И въпреки всичко тя успя. Направи го по неин си начин, но й се получи. Бих казала, че Братислава много, ама много ми напомня за София. С недобре обмислената смесица между ново и старо, с посивели и занемарени архитектурни паметници, с подреденост и неуредици, с недостатъчната мисъл за туриста (аз само от тази гледна точка мога да говоря) и т.н. На ж.п. гарата ни отне повече от 15 минути докато разберем колко струват клетките за багаж. Имаше обяснителни табелки, не мога да си изкривя душата. При това бяха и на руски и на английски. В дълга инструкция, формат А4 се обясняваше как да я заключиш, кога е развалена, какви монети приема, колко е максималното време и още и още. Но никъде нямаше написано колко евро всъщност да сложиш. На електронните ключалки на различните клетки се виждаха различни числа. Само две от тях бяха отключени и едната показваше букви, а на другата пишеше 3. Накрая се оказа, че цената е 3 евро за 24 часа, ако ви се наложи - да си знаете.
Времето бе лятно, ето защо оставихме целия багаж и по къс ръкав и тънка жилетка в ръка се понесохме към стария град, който трябваше да е на малко повече от километър.
По пътя усещането за софийски булеварди се затвърди,
ето защо като вияхме отворена врата към някаква градина веднага се шмугнахме вътре. Още не знам какво сме разглеждали, но в дъното имаше сграда охранявана от караул, а слънцето напичаше приятно и измързеляващо. Направо да се размъркаш.
И в този момент получих поредното писмо от Wizz:
Dear Customer,
At Wizz Air, your safety and comfort are our priority. We are committed to offering you a seamless travel experience along your WIZZ journey.
As an airline, however, we can at times be faced with situations, which lead to unforeseen delays or cancellations, for which we sincerely apologize. We would like to assure you that we are taking all the necessary and reasonable measures to minimize any inconvenience caused.
We regret to inform you that your flight 4342 BTS-SOF was delayed. The new estimated time of departure: 23:55, 10/14/2019. Online check-in and airport check-in desks close as originally scheduled. Please also pay attention to airport displays/announcements and monitor Flight Status on our website or mobile application for additional information.
Иначе казано - самолетът ни закъснява с 2 чАса и ще излети в 23:55 (00:55 българско време), за повече инфомация да следим сайта им... където все още не бе отразен дори този факт.
Този път не се притесних. Само потърсих начин да се свържа с Милен, който вече пътуваше от Сливен за София, за да ни посрещне и, за да го подготвя, че най-вероятно цялата нощ ще отиде.
Продължихме да се радваме на слънцето,
Разстояние и посока към различни точки по света. Долу, вдясно се вижда и София - 778км.
Старият град не е голям и бързо го прекосихме с няколко спирания за сувенири и сладолед. В края му, тъкмо се наканихме да се връщаме, когато мернах "летящата чиния" и се сетих, че тя е в единия край на мост над Дунав, което означава, че макар да не я виждаме сме съвсем близо до реката.
Слънцето реши да изтанцува един ефектен залез, а на мен това ми дай - да снимам залези във водата.
В закотвените до брега ботели (хотел на кораб: boat+hotel=botel) животът кипеше. Току пред нас две дами тъкмо излязоха от джакузито, а от съседния ботел се носеха изкушаващи аромати. За миг се поколебах дали да не хапнем нещо, но не можех да разчитам на двата часа закъснение на самолета. Я си представи, че след малко получа писмо, че са наваксали?
Направихме няколко снимки и на двореца, който за съжаление видяхме само от далеч
и бавничко поехме обратно към ж.п гарата.
Дано не греша, но мисля, че точно за Братислава бях чела, че сградата на театърът им е проектирана от същия архитект, който е проектирал и Народния театър в София.
На летището бяхме още преди осем часА. Последвалите 6 чАса, до кацането в София, не могат да се класират сред най-приятните ми изживявания, но се изтърпяха.
Още с влизането ни раздадоха ваучери за по 4 евро, които да похарчим в безмитната зона, тъй като за полети под 1500 км със закъснение от 2 и повече часа, според европейското законодателство, превозвачът дължи
"Право на грижа"
Ако сте принудени да седите на летището заради закъснелия полет, авиокомпанията трябва да се погрижи за Вас. Имате право на безплатна храна и напитки по време на изчакването, както и достъп до телефон и интернет. Ако се наложи да пренощувате при по-продължително закъснение (обикновено повече от 6 часа), авиокомпанията трябва да Ви осигури хотелска стая или място, където да отседнете, както и трансфер от и до летището. Отново, тези права зависят от продължителността на закъснението и типа полет.| Полет | Продължителност на закъснението |
| Полети до 1500 км | 2 часа или повече |
| Полет в рамките на ЕС над 1500 км | 3 часа или повече |
| Полети извън ЕС между 1500 and 3500 км | 3 часа или повече |
| Полети извън ЕС над 3500 км | 4 часа или повече |
На безмитната зона 4 евро са смешни пари, защото парчето пица на Дени струваше 4.90, а водата бе между 1.5 и 3 евро. Чааак към края на престоя ни прочетох, че ако си събирам бележките за разходите на летището, превозвачът бил длъжен да ми ги възстанови, въпреки ваучерите. Не проверих верността на твърдението, тъй като в началото не знаех, а и никой не ми издаде касова бележка, а в края нищо не ми се ядеше или пиеше. Изкушавах се за единия тест да го направя, но признавам - домързя ме. Остана си въпросът - ако реша да си купя уиски, пак ли ще имам право да изисквам възстановяване на разходите от превозвача.
Закъснението постепенно се увеличи до 3 чАса. Казах на Милен да ляга да спи и, че ще му звънна да го събудя като се настаним в самолета. Малко по малко ни преместваха от зала в зала, докато накрая ни натъпкаха над 300 човека, от два закъсняващи полета, в помещение с не повече от 100 седящи места. От друга страна, аз започнах да потривам ръчички четейки за правото на обещетение при закъснение от над 3 чАса в рамките на EU. В един момент, в сайта на Wizz обявиха час на пристигане на нашия полет в София 03:30ч, което е точно 3 чАса и 5 минути заъснение. Веднага направих екранна снимка.
При полети в рамките на Европейския съюз пристигащи със закънение над три чАса, превозвачът дължи съвсем не малко обезщетение на всеки от пътниците, според дължината на полета. (Който се сети да си го поиска, разбира се.) В случая обезщетението би било 250 евро на всяка от нас. Трудно се взимало, затова и има толкова много посредници, които прибират по 20 процента, но и на 800 лева бих се зарадвала. Няколко минути по-късно, когато реших да го покажа на Дени, часът на пристигане бе променен на 03:23 - с две минути по-малко от трите чАса. Постепенно започна да се смалява и в София кацнахме с 2 часа и 40 минути закъснение - факт, който капитанът многократно изтъкна по време на полета, уж между другото.
Е, не можахме да избием разходите по пътуването, но пък имах време да науча доста за правата при закъсняващи полети.
Точно в седем сутринта си бяхме у дома, с което и нашето приключение завърши официално. Емоционално вероятно още дълго време ще се връщаме към него.
Връзки към:
Албум "Братислава и по пътя"
1. Чехия 2019 - подготовката
2. Чехия 2019 - Прага
3. Чехия 2019 - Карлови Вари
Редакция след цели две години:
Понеже за две години никой не опита да познае кое е единственото превозно средство, в цялото ни приключение, пристигнало по разписание, време е да го издам. Най-неочаквано това е автобусът Сливен-София. Всички, всички останали превозни средства - самолети, автобуси, влакове - всичко закъсня.
