Дени на 16 и "нищо друго".

Обещах на много хора да дам отчет за партито на Дени, така че направо ще го разкажа тук. Тази година рожденичката си избра парти в "бохо" стил и полугола торта с живи цветя.

Разбира се не минахме без инфарктни ситуации по подготовката и те изскочиха от най-неочаквани места. Масата примерно бе измисляна и подготвяна около 2 седмици и се извъртяха поне 3-4 различни версии. Шевната машина се повреди на средата на роклята, а цветята по тортата ги подреждах по време на вечерята. Все пак с помощта на приятели и роднини накрая резултатът успя да надмине и моите очаквания. С впечатление съм, че и на гостите им хареса много.

Като начало уших романтична рокля в бохо стил за рожденичката:

Направих пожеланата полугола торта с живи цветя. Самата торта с два вида блат - ванилов и шоколадов шифон и три вида крем - маскарпоне+сладкарска извара+ягодово конфи; суисс меренге бътър крийм с пресни ягоди, и подсладена, редуцирана извара отново с пресни ягоди. (Успях ли да прозвуча достатъчно гурме? ;) По-просто е отколкото звучи. )

После трябваше някак да ограничим компанията въпреки желанието на рожденичката да бъде с всичките си приятели.

Лафът "интимен кръг от гости" се влачи още от моите тийнейджърски рождени дни (колкото и да се опитвах, така и не падах под 20). Дени, с много лишения успя да се ограничи до 15 човека, но по-малко просто нямаше накъде. Вторият етаж от къщата на село бе отделен за тях и чак си се възхитих, но в три стаи и един коридор успях да наместя необходимата бройка спални места. Накрая те изобщо не се съобразиха с разпределението ми и 5-6 човека бяха избрали да спят на плочата:

А на сутринта Дени коментира: "Нали ти казах, че спането ти е най-малкия проблем."

Подготовката включваше някои дребни детайли, но точно те придават очарованието и интимността на обстановката. Изработихме шантави чаши за всеки един. Представляваха малък буркан с навит хартиен канап в различен цвят. Първоначалната ми идея бе всеки да си има негов цвят, за да могат да си разпознават "чашите", но Дени каза, че ще стане твърде шарено и се ограничихме само до 4 цвята.

Две седмици по-рано засадихме сукуленти за украса на масата. Подготвихме и 2 матирани бутилки с лампички вътре плюс няколко свещника с чаени свещи.

Опънахме една тента и на нея също закачихме лампички в топла, бяла светлина. Баба Донче извади два килима и няколко черги, сенсей ни услужи с 4 врати от гардедоб, аз донесох 8 кашона от компютрите, които наскоро ни доставиха, нахвърляхме малко възглавници и ето че обстановката се заформи:

На всичко отгоре, за да е още по-хубаво, си имаха и китарист в компанията, така че (за мое щастие) така и не им потрябва осигурената тонколона, а през цялото време си дрънкаха, пееха, говореха и играеха на Туистър.

Признавам, завиждах им. И заради купона, но и... имам един любим виц: Внучка, почти разплакана от това, че не може да измисли подарък за рожден ден, пита баба си:

    - Бабо, ако ти ставаше на 16 години, какво би си пожелала за подарък за рождения ден?

    - Нищо друго, моето момиче, нищо друго...

Така че - Дени на 16 и... Нищо друго.