В нашето семейство настолните игри са на почит. Сравнително често с Дени отделяме по половин-един час вечер за някакво занимание. Маринка обикновено се подрежда на масата до нас и участва в играта по неин си начин (Примерно взима плочки и ги подрежда на произволни места по таблото за Скрабъл, а ние после се чудим тази дума от къде е дошла). В последната година вече започнахме да включваме игри, които тя реално може да участва ("Змии и стълби" - домашно производство; "Домино"; "Не се сърди човече" - домашно производство; война с карти (много е забавно да ги слушаш отстрани); една с героите от "Frozen II"; бълхи, маймунки и още няколко съвсем детски), но така и не можем да открием игра, която да е еднакво интересна за всички ни.
Нскоро ми хрумна, че тъй като в бингото правилата са твърде прости и се залага предимно на късмет, едно бинго би могло да бъде вълнуващо хем за нея хем за нас. Така се роди играта
Пица-бинго
Идеята не е 100% моя, в интернет има различни варианти кръстени по този начин, но материалите и правилата са си мои и са адаптирани към нашите интереси.
Правилата на играта са следните:
Всеки участник има по един "блат" с 8 полета за попълване и си тегли по едно "меню".
Всяко меню има по 8 съставки, които трябва да бъдат събрани с хвърляне на зарчето.
В играта участват общо 6 продукта (колкото са страните на един куб) - салам, лук, чушка, маслини, гъба и домат.
Последователно всеки играч хвърля зарчето и тегли съставката, която му се е паднала. Ако тази съставка я има в менюто му, той я поставя върху блата и с маркера за бяла дъска задрасква един продукт от менюто си. Ако тази съставка я няма в менюто му той има право да търгува с нея (т.е. да я размени с ненужна за друг участник съставка).
Печели този, който пръв си направи пицата, т.е. този, който пръв събере всички съставки от менюто си.
Е, признавам, че пак не успях да постигна игра, която е достатъчно проста, за да може Маринка да участва пълноправно и същевременно достатъчно сложна, за да е зарибяваща и за останалите. Получи се твърде лесничка детска игра, но пак съм доволна, защото ползите са големи - Дребосъкът смята без да заподозре, че това е математика или че някой го изпитва. При това не събиране (което е по-лесно), а изваждане:
- Маринка, я кажи ти колко доматчета трябва да сложиш на пицата?
- Четири
- А сега, като ти се падна едно доматче, още колко доматчета ти трябват?
- Три.
... а на мен душата ми ликува! ;) Разбира се с подобни въпроси не трябва да се прекалява, за да не бъдем заподозрени в изпитване (най-омразното й нещо, неминуемо водещо до пълен блокаж), но е добре от време на време да се пуска по някой подобен коментар, ей така - между другото.
Сега няколко думи за изработката. Материалите, които използвах са:
1 комплект пулове за табла (не е достатъчен, тия дни ще купя поне още един)
1 дървено кубче за зарче (от магазин за един лев)
хартиени чинийки в жълт цвят за "блатове"
маркер за бяла дъска
горещ силикон, двойнозаплепващо тиксо, принтер, фотохартия, ламинатор и картинките, които подготвих сама.
От ТУК може да се изтегли файл с менюта. Разпечатах го върху фотохартия А4 с опция 4 листа на една страница, за да стане с формат А6. Изрязах и ламинирах всяко меню поотделно. Идеята на ламинирането е хем да се запазят менютата по-дълго, хем да може да се пише отгоре с маркер за бяла дъска и да се трие.
ТУК е шаблонът за пуловете и страните на зарчето. Пуловете, които купих бяха със страна 3 см, а зарчето със страна 2 см. Разпечатах върху фотохартия с размер А4 и изрязах. Залепих картинките върху пулчетата с горещ силикон, за да компенсирам вдлъбнатината на пула, а картинките върху зарчето с двойнозалепващо тиксо. Специално за зарчето първоначално ирязвах малко по-голям размер и след като го залепя изрязвах по ръбовете, за да пасне точно.
Накрая рачертах чинийките на 8 сектора и отбелязах къде да се поставят пуловете. (Тази част засега най-не ми харесва но още не съм измислила как да му придам по-"купешки" вид.).
ПРИЯТНА ИГРА!
И моля споделете снимка как се е получило при вас. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар