Postcrossing

Чували ли сте за мишлетата Гури и Гура - любими герои на малките япончета от средата на миналия век до сега?

 

Знаете ли, че в Дюсбург, Германия има скулптура "влакче на ужасите", по което можеш да се разходиш?

 

Знаете ли, че в Словакия има град на име Партизански?

Чували ли сте за Фердинанд Ходлер и картината му "Песен от далеч" 

 

или за Ловис Коринт и картината му "Химн на Микеланджело",

 

или за чаровната "принцеса в ливадата" на Фриц фон Уде?

 

Чували ли сте, че Германия умишлено потапя 74 бойни кораба от своята флотилия, след края на Първата световна война, в залива Оркни?

 

Чели ли сте "Анн от зелените покриви"?

 

Знаете ли как се приготвят Маделини?

 

Виждали ли сте как изглеждат специалните пликове, в които се поставят пари и се подаряват на децата по повод китайската нова година?

 

 

Държали ли сте пощенска картичка от Германия, Щатите, Финландия, Чехия, Хонг Конг, Япония, Нидерландия, Полша, Тайван, Украйна, Великобритания, Беларус, Белгия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Литва, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Австрия?

 

Всичко това и още много други емоции преживях през последната година благодарение на една интересна платформа 

Що е то?

В рамките на едно изречение Postcrossing е

размяна на картички с непознати хора от целия свят.

Малко по подробно системата е следната:

Регистрираш се в платформата, въвеждаш информация за себе си - интереси, предпочитания, езици за комуникация и адрес (хартиен!), който обаче не се показва в профила ти. След това започваш да "теглиш" адресите на хора на случаен принцип и да им изпращаш картички (т.е. научаваш адреса на човек, едва след като ти се е "паднал"). Много съществен е кодът, който получаваш за всяка картичка и който трябва да запишеш отгоре й. Това позволява на получателя да регистрира картичката след като пристигне при него, съответно системата знае, че си "сериозен" и започва да разпределя и твоя адрес и съвсем скоро в пощенската ти кутия започват да се получават картички от най-невероятни места и хора.

 

Първоначално имаш право да изпратиш картички само на пет човека. Когато някой я получи и  регистрира кода, който си написал отгоре й, се освобождава място от тези 5 и ти отново можеш да изтеглиш адрес на друг човек, на когото да изпратиш картичка.

Колкото повече се увеличава бройката на изпратени от теб картички, толкова повече се увеличава и количеството "пътуващи" картички, които можеш да имаш в един момент.

Примерно аз в момента съм изпратила 63 картички, получила съм 66, имам 7 пътуващи, една непристигнала (т.е. изпратена преди повече от 60 дни) и три свободни за теглене.

 

 

Защо имам три свободни за теглене картички ли? Защото не ми харесва да бързам. Не гоня количество изпратени и получени картички. Доставя ми удоволствие да прочета повече за човека, на когото ще изпращам картичка. Да вляза в Google street view, да разгледам мястото, на което живее и ако е възможно да потърся подходящата за него картичка. (Това се оказва доста трудно, но и до там ще стигнем.)

И обратно. Предпочитам да получавам по една картичка на няколко дни, отколкото цяла купчина наведнъж. Това ми позволява да обърна повече внимание на автора, да потърся информация за населеното му място или за нещо, което е написал в картичката си. Така разширявам кръгозора си по най-неочакван начин и в най-невероятни посоки.

 

Трудности:

Трудностите дойдоха от най-неочаквано за мен място - липсата на картички и пощенски марки.

Когато, точно преди година, се регистрирах в Postcrossing, първо реших, че ще мога да купя пощенски картички едва ли не от всяка будка за вестници. Едно време и марките купувах от там (в тийнейджърските си години водех огромна кореспонденция, изпращайки и получавайки до 40-50 писма на месец). В краен случай бях спокойна, че ако не другаде то в пощата ще има и картички. За марки дори не разсъждавах. Каква бе изненадата ми, когато се оказа, че дори в централния клон на пощата липсват някои марки, а картички с изгледи ИЗОБЩО НЯМА! Има само няколко пожълтели картички за рожден ден и това е. В книжарниците всички картички са за някакъв повод, но няма подходящи за Postcrossing.

Започнах да обикалям по сувенирни магазини, галерии, музеи и да търся нещо, което да ми свърши работа. Първите ми картички бяха от крепостта "Туида" - единствените, които нямаха надпис "Честит рожден ден/дипломиране/юбилей" и т.н. С времето започнах да се "отраквам". Научих в кой сувенирен магазин зареждат картички (макар да се повтарят, той е единствения в града, така че нямам голям избор), свикнах, като намеря подходящи марки, да си купувам голямо количество, за да не се моля да ми търсят по-малки като размер марки (тъй като в 99% картичките са голи, без пликове, мястото е доста ограничено - трябва да събера марки, адрес и няколко изречения адресирани до получателя.) Когато попадна в друг град, задължително търся (не винаги намирам) от къде да купя картичка и ако мога, изпращам от там. С нетърпение очаквах лятото, с надеждата, че поне на морето няма да ме гледат учудено, когато търся картички и марки (във Велингарад бе цяло приключение в дъжда). Оказа се, че картички се намират по-лесно (не навсякъде, просто по-лесно), но марки има само в пощата, която работи от понеделник до събота, от 8 до 5 и аз като се озовах в Царево в петък вечер, само за един уикенд, си останах с неизпратени картички. Това обаче бе добър урок и тръгвайки за официалната лятна ваканция си бях подготвена с марки, че дори и с три картички.

 

Не е така по света.

 

За последната една година посетих Чехия, Словакия и Германия (нощта в Белгия не се брои). Навсякъде картички и марки можеха да се купят от всеки сувенирен магазин, а пощенските кутии не бяха рядкост. В Братислава дори имаше една направо в магазина.

 

Та като стана дума за пощенските марки да обясня:

 

Ако и ти, като мен читателю, си от поколението "Мило, съветско другарче..." най-вероятно няма и да допуснеш, че Дени цяла година ме гледа как изпращам и получавам картички, чете ги, радва се на някои, на няколко пъти дори почти бе решила да се включи и тя в Посткросинга, докато най-накрая, преди седмица, разбра защо всъщност лепя тези скъпи стикери отгоре им. До сега все си мислела, че е за красота. 

Ако, мили ми читателю, си по-близо до нейната възраст, вероятно повдигаш учудено вежди с неразбиране. Това обяснение е за теб:

Марките са вид парична единица. 

В България марките се издават от Министерството на транспорта и на тях има записан някакъв номинал, примерно 1 лв. или 20 ст. и т.н. В сайта на Български пощи има публикувана тарифа за изпращане на писма. Да вземем писмата до Европейски съюз. Цената за изпращане на обикновено писмо или картичка е 1,70 лв, значи на писмото/картичката трябва да залепиш марка или марки, чиято сума е 1,70 лв. По този начин ти си плащаш услугата.

 

Отклоних се леко, но се оказа, че тя не е единствената, която не знае за какво служат красивите стикери наречени "марки".

 

И тъй като съм склонна да се увличам в писане, а хората предпочитат да гледат картинки и кратки тестове, ще се спра до тук. Имам още много за разказване, така че вероятно в следващите няколко дни ще поразмишлявам върху статистиката на Postcrossing, ще ви разкажа по колко странен начин Postroccing ме срещна с човек, с когото от 11 години искам да се запозная и най-накрая може да споделя някои от картичките.

И така - честит ми първи рожден ден в!

Заповядайте и вие, място има за всички!