Виж първо:
Първият ден от моето Австрийско приключение. Грац.
11 април 2012 - Семеринг и Мюрцушлаг.
12 април 2012 - шоколад и птици.
Днес е деня за Виена. Планът е такъв: Тръгваме веднага след закуска от хотела. След около час сме във Виена. Правим първо автобусна обиколка на града и след това имаме девет часа престой. Тия девет часа ги дъвчем още от България. По някакъв австрийски закон, автобусът трябва да остане минимум девет часа на едно място, така че престоят ни се брои не от влизането в града, а от паркирането на автобуса. Екскурзоводът го представя като голям недостатък, защото след 18 часА всичко било затворено, но аз съм страшно доволна и убедена, че ще си намеря занимание в нощна Виена.
Подготовката ми този път е БЕТОН!
1. Била съм във Виена, па макар и преди 10 години. Имам карта на града от тогава.
2. Изровила съм всички програми и събития за април.
3. Сравнила съм поне 5 прогнози за времето.
4. Зная цените и местоположението на музеите, които ме интересуват. Ясно ми е, че не мога да посетя всички, но ще решавам в движение.
5. Зная цените и от къде се купуват билети и карти на градския транспорт във Виена.
6. Разгледала съм подробно условията, цените и стоянките на "city bike" - много хитра алтернатива на градския транспорт.
Кошкайш, а? При девет свободни часа във Виена, не смятам да го играя "пътник"!
Навремето тук най-ми хареса един огромен парк (ама не знам кой), къщата на Хундертвасер и двореца Шонбрун. Първо мислех да не ги включвам в евентуалната програма, но специално къщата много искам да я видя отново. И в Шонбрун ми се ходи, но с моите жалки 9 часа там съм до никъде, така че отпада. Последните дни много се говори какво е хубаво да се види във Виена. Май аз я пуснах мухата, че Шонбрун е великолепен. Изглежда доста народ попитаха екскурзовода как да стигнат от центъра до там, та той реши да приложи един хитър ход - спря ни пред двореца с думите "Имаме 15 минути." Тук читателят, който знае за какво става дума, повдига учудено вежди. За останалите ще обясня, че предишния път отделихме цял един ден, само за градините на двореца. 15 минути не са достатъчно дори да стигнеш до първия фонтан и да се върнеш. В резултат обаче хем хората ще са доволни че са отметнали забележителността, хем няма да се губи времето, което реално трябва за нея.
Слизаме бързайки, почти тичайки. По едно фото още на входа. Злати ме снима с моя апарат, аз нея - с нейния. (За втори път споменавам Злати. Да обясня коя е - това е един разкошен човек! Случайно попаднахме в една стая, без да се познаваме, но наистина много си допаднахме!) В този момент една друга жена от групата ми подава апарата си също да й направя снимка. Възможно най-бързо го грабвам и виждам как апарата на Злати полита от ръцете ми. Опитвам се да го уловя един, два, три пъти, но той пада на чакъла и... Злати остава без апарат, а аз съм бясна на себе си.
Продължаваме да препускаме. Искам да стигна поне до фонтана:
(Ееей онова мъничкото на средата на пътя)
Успяваме.
А сега бегом обратно! В автобуса ме чака още една приятна изненада. Явно и за Хундертвасерхаус съм приказвала доста, така че и там ще приложим същата тактика - кратък обход за 15тина минути.
Щастлива съм!
Фриденсрайх Хундертвасер истинското му име е Фридрих Стовасер (на немски: Friedensreich Hundertwasser или Friedrich Stowasser) е австрийски художник, скулптор и архитект познат с уникалния си стил. За неговия стил за характерни различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата. „Планираната архитектура не може да се смята за изкуство“. Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове."Гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората".Ето панорамна снимка на блокчето, което още тогава, от пръв поглед спечели сърцето ми:
Татко има един лаф - "Как да обясня по телефона на какво мирише Шанел N5?". А аз как да обясня, защо това място ме накара да искам да се върна при него? Заради дърветата на покрива? Заради неправилните форми? За това, че фасадите на различните домове са в различни цветове, които да изразяват индивидуалността на населяващите ги? За това, че има едно парче в традиционен стил в знак на уважение към преди намиращата се тук сграда? Заради неравния под? Фонтанчето отпред? Или може би за това, че имам чувството, че на такова място бих се чувствала като в оазис. От тогава мечтая за къща с градина на покрива.
Снимах, снимах, снимах... Лакомо снимах къщата, снимах къщата от друг ъгъл, снимах гърба на къщата, снимах себе си с къщата, надничах през прозореца на входната врата и снимах вътре, снимах сувенирните магазинчета насреща и тоалетната в стил Хундертвасер.
А накрая снимах и една табела, с която си имам стара закачка.
(Отново кратко лирическо отклонение.)
Разхождам се преди 10 години по виенските улички и в очите ми се набива табелка за следната забележителност:
На път ми е, така че решавам да я последвам. На другото кръстовище пак я имаше и аз пак подире й. После пак... На едно кръстовище обаче имаше две табелки, които сочеха в две различни посоки. Ха! При това и двете не ми бяха по път. Отказах се от забележителността, но после попитах домакинът ни (Десо) какво е това "Ейнбахн" и къде аджеба се намира то.
Оказа се табела за еднопосочна улица.
След години го чух като виц за блондинка. Къде ти - чиста брюнетка си беше.
Продължаваме с автобусната обиколка на Виена и с основното ни занимание в последните дни - снимане през прозореца. Нелито проявява благородство и ме привиква на последната седалка, за да сподели с мен по-добрата видимост. А там к'ви снимки стават!
Кафене "Линдман" или още "Стамболовото кафене", в което Стефан Стамболов кандардисал Фердинанд Кобурготски да стане княз на България:
Речната гара:
Познайте сами:
Урания - виенската обсерватория:
Автобусът ни разтоварва пред паметника на Мария Терезия. Часът е около 12:30. Среща - 21:50ч. Обратното броене започва. Сега по план график Шефът ще ни направи пешеходна обиколка из центъра на Виена. Това трябва да отнеме час-час и половина. После всеки прави каквото си иска.
Тази година се честват 150 години от рождението на Густав Климт. Април е кулминацията на честванията (Бингоо!) и в почти всички галерии има негови творби. Аз съм се наточила на Албертина, където освен Климт има и изложба на импресионисти и Белведере, където пък е постоянната изложба на Климт и където именно се намира прословутата му "Целувка". Казаха много интересни неща и за Природонаучния музей. Дали ще ми остане време?
Отбелязвам на картата къде се намираме. Все пак трябва да се върна тук, нали? Понасяме се бавничко. Много по-бавно отколкото ми се иска на мен. Минаваме покрай Зимния дворец на Хофбургите. Не изглежда впечатляващо, тъй като целият площад отпред е зает от строежа на безброй павилиони. След два дни ще се проведе грандиозния виенски маратон. Това го знам от предварителната подготовка. Дори питах Кольо няма ли да ходи. Все пак успявам да открадна някаква снимчица.
Шефът ни убеждава да посетим съкровищницата. За всичките години, в които е водил групи във Виена, все не успявал да я посети. А там се намират не само всички богатства на императорската фамилия, но и "Копието на съдбата", с което е прободен Христос, както и част от кръста.
Интересното е, че снимките в музея са позволени. Само без светкавица.
В този музей има такова изобилие от съкровища, че още в първите зали окото ми се пресища и разните му там корони и скъпоценни камъни спират да ми правят впечатление. Като да преядеш с торта - в началото е чудесно, но в един момент ти писва.
Все пак ето малко снимки:
В девета зала, вдясно се намират реликвите:
И започваме да чакаме. Около час всички се усукват и чакат екскурзовода да доразгледа музея. Ей за този един час наистина му се сърдя! Не е честно! На всичкото препускане в последните дни, на малкото време, което имаме за Виена, да ни скрои този номер! Боря се със себе си дали да не се отделя още сега от групата, но от друга страна той има информация за обекти и сгради, която няма от къде да изкопая. Ще повървя с него до края на пешеходната обиколка и после ще се отцепя.
Зареждат се една след друга красиви сгради, но пак се движим много бавно. Нормално - групата е голяма, така че няма виновни, но мен не ме устройва. Бонусът е, че на път за Щефансдом влизаме в наистина впечатляващата катедрала св. Петър, която ако бях сама щях да подмина.
Зареждат се една след друга красиви сгради, но пак се движим много бавно. Нормално - групата е голяма, така че няма виновни, но мен не ме устройва. Бонусът е, че на път за Щефансдом влизаме в наистина впечатляващата катедрала св. Петър, която ако бях сама щях да подмина.
Пред "Паметника на чумата" отново спираме за фото сесия, а встрани от него виждаме зелено човече, което свири на летяща чиния. Звучи като арфа:
Стигаме до Щефансдом. Катедралата, която е символ на Виена:
Тук вече не издържам и се отцепвам. Наближава четири часа, а ние се влааачим бавничко - какви музеи мисля да гледам! Тръгвам да търся галерия Албертина. Още се колебая между нея и Белведере, но Шефът каза, че от паметника на Мария Терезия до Белведере имам поне половин час пеша, а аз сега съм още по-далеч. Правя го като във вица за математика - връщам се до изходна позиция и от там тръгвам да диря Албертина. Неразумно. Обикалям доста, но пък виждам неща, които на идване бях пропуснала.
Виена е доста приветлив за велосипедистите град. Освен перфектните велоалеи и удобните бордюри си имат дори собствени светофари. Защо червеното се повтаря два пъти - това не разбрах.
Няколко минути преди пет съм в Албертина. Предупреждават ме, че галерията работи до шест. Ура! Аз си мислех, че е до пет, така че пак съм на далавера. Тук вече не може да се снима. Жалко! Обикалям из залите и хем ми се ще да бързам, за да видя всичко, хем не ми се ще да бързам. За да видя всичко. Страхотно изживяване е! Никога не съм била в галерия от такава класа. Дори самият факт, че имената на експонатите са изписани директно върху стената означава, че при всяка смяна на експозицията стената се пребоядисва. Галериите, в които съм била не могат да си го позволят.
ТУК намерих клип от частта с импресионистите.
Повечето стени са в някакъв нюанс на тъмно сивото. Трябва да е мрачно, а е приятно успокояващо. Не мога да коментирам картините. Не разбирам достатъчно от изкуство, но се старая да извлека полза от незнанието си - да ги гледам с очите на дете. Разбира се пак подхождам като математик, но този път това се оказва правилно. На входа вземам листовка с карта на галерията. Четири етажа, двата горните са по-големи. Разпределям времето пропорционално и се старая да вървя по график. Изключително точна съм - в шест излизам от последната зала.
ТУК намерих клип от частта с импресионистите.
Повечето стени са в някакъв нюанс на тъмно сивото. Трябва да е мрачно, а е приятно успокояващо. Не мога да коментирам картините. Не разбирам достатъчно от изкуство, но се старая да извлека полза от незнанието си - да ги гледам с очите на дете. Разбира се пак подхождам като математик, но този път това се оказва правилно. На входа вземам листовка с карта на галерията. Четири етажа, двата горните са по-големи. Разпределям времето пропорционално и се старая да вървя по график. Изключително точна съм - в шест излизам от последната зала.
Отвън правя снимки на стълбището пред галерията, украсено с лилиите на Моне (и мен).
После наснимвам хубаво Виенската опера и сядам да хапна в подлеза до нея.
Където първо чувам, а после и виждам музикалната Opera Toilet. Други от групата казаха, че вътре имало пиано до писоара.
Водена от неясно какви мотиви решавам все пак да отида до Белведере. В седем вечерта музеят със сигурност е затворен, а не вярвам градините да нямат ограда и врата, която се заключва. Вървя и си представям как точно днес, по някаква причина, има нощна експозиция. Или поне, че градината е със свободен достъп и мога да прекарам останалите часове в нея. И вървя, и вървя и вървя... И няма дори пейчица да поседна. Опитвам да позная българското посолство, което мярнах само за миг сутринта от автобуса, но ми се изплъзва. А аз продължавам да вървя и вървя, и вървя. Започвам да правя по-реалистични планове осъзнавайки, че най-вероятно, като стигна до входа, ще видя само една огромна заключена врата. Решавам в такъв случай да заложа на пенсионерския подход - ще вляза в метрото и два часа ще правя тегели, докато накрая ще се измъкна до Мария Терезия. Всъщност, до колкото си спомням, метрото на Виена беше много приятно място, а и страшно добре организирано. Освен това аз обичам да гледам неофициални забележителности.
Накрая все пак стигам. Вратата е отворена. YES!!! Здравей, Белведере! Едно време не можахме да те разгледаме, защото беше в ремонт. Сега е време за реванш!
Реалността надминава очакванията ми - градините работят до осем, т.е. още само 10-15 минути, но това е причина да са напълно празни. Свечерява се и снимки почти не стават, но усещането да вървиш из пустите градини на двореца е несравнимо! Чувствам се като принцеса!
Каталясала съм. Тук, във Виена никой не ме познава, така че мога да си позволя да полегна за минута-две на пейка до Паметника на Съветската армия. Поне за пети път минавам днес от тук, но сега в тъмното фонтанът е разноцветно украсен. Красиво и отпускащо е. И времето е с нас - вчерашното утро ни събуди със сняг, а днес мога да си позволя след осем вечерта да се отпусна, облечена само с тъничко яке.
Решавам бавно да се придвижа към сборния пункт. Има много време, но по-добре там да чакам, отколкото да бързам накрая. Този път ще сменя маршрута. На идване минах от долната страна на голяма катедрала. Сега ми се ще да мина от горната й страна. Съдейки по картата пак ще изляза на площада на музеите, но в другия му край. Перфектно!
Вече се консултирам с три карти на Виена. Всяка една от тях обаче, има своите недостатъци, така че сравнявам и трите. Харесвам си накрая една пресечка и потеглям по нея. В една малка уличка откривам 2 суши бара един до друг. Имам много време, а ми се ще да сбъдна още една мечта. Предишния път, като бяхме тук, Милен за пръв път яде суши. Аз го гледах с отвращение. Сега нещата се извъртяха и станах голям суши-фен. Ще ми се и аз да съм яла суши във Виена. Потъвам в единия и си поръчвам малка порция. Нищо, че не съм гладна.
Починах си хубаво, а и отметнах още една мечта. Часът е девет и четвърт, но аз имам не повече от 10-15 минути път. Кубето на Катедралата е високо и в началото се виждаше, но сега нещо ми се губи. Продължавам да вървя и решавам да си изпрося потвърждение от случаен гражданин, че съм на прав път. Забивам пръст в картата и питам това ли е пътя. Той първо не вижда без очила, после не вижда защото е тъмно. Накрая се взира известно време и ми обяснява, че трябва да се върна обратно до там, от където тръгнах и да хвана другия път. Викам си - този и с очила май не се ориентира добре. Сигурна съм, че дори да не е точно напред, най-много да е леко вдясно. Но в никакъв случай назад. От уважение към човека, обръщам посоката, но в първата пресечка свивам. Тук някъде трябва да ми се изпречи един театър пред който на идване имаше хора. Само че ми се изпречва покрития пазар.
!
Видяхме го от автобуса, но после от къде минахме? И какво всъщност прави този покрит пазар тук!!! Започвам да се паникьосвам. Лекичко. Или не чак толкова. Връщам се до мястото, където питах онзи човек. Гледам с недоверие посоката, която ми показа. На съседния ъгъл виждам друг, който тегли пари от банкомат. Ще го изчакам и ще питам него. Човекът става нервен и на няколко пъти притеснено поглежда към мен. Осъзнавам, че е девет и половина а аз стоя зад гърба му докато си тегли парите. Правя още две крачки назад и започвам да гледам в друга посока. Хайде де, не ги ли изтегли тия пари! Накрая той се прежалва и се отмества от банкомата. Опитва се да се отдалечи достатъчно бързо, без да прилича на бягство, но аз го сгащвам и му пробутвам картата под носа. Човекът най-сетне придобива приветлив вид и също ми сочи обратната посока. Хм... Може пък и натам да е. Защо не ми се получи - незнам?
Вече е девет и половина. Имам 20 минути, а не знам къде съм.
ГРГГХХХХ!
Впускам се в свински тръс и по пътя питам още няколко двойки за посоката. Накрая без да искам уцелвам точно пътя, по който мислех че съм тръгнала. Пристигам в десет без петнайсет - пет минути преди уговорката. Автобусът ни обаче закъснява, така че имам време дори за снимки.
Сбогувам се с Виена. Отново. И отново се надявам, че не е за последно.
Пътуваме по дългия, много дълъг път към дома. Имаме безброй часове за равносметка и си припомням как няколко месеца по-рано, при запознанството ни, организаторката на това мероприятие сподели с мен, че страшно й приличам на нейна приятелка. "Много си я обичам - каза - но все нещо й се случва. Или ще й откраднат портфейла, или ще се загуби..." А аз отвърнах - "Е, предполагам, че аз няма да ви създавам подобни проблеми." Мммм даааа... Като се замисля - първо си загубих портфейла, а после загубих и себе си. Добре че и в двата случая намирането беше сравнително лесно.
На тръгване се чудех дали не греша. В никакъв случай! Хареса ми много повече отколкото очаквах. Хареса ми не само Австрия, харесах и хората, с които бяхме. Харесах учителския колектив, родителите, преподавателите. Не си мислете, че щом изказах едно-две недоволства от екскурзовода не съм го харесала. Напротив! Организацията беше много добра и той също беше много готин! Шофьорчетата пък бяха върха! А после и времето - валя на отиване, валя на връщане и там веднъж валя сняг, но през нощта. Както вече казахме това бе само пОказен сняг. И накрая с удоволствие открих, че страшно ми допадат и двете госпожи на Дени! И не само като професионалисти. Кефът е от това, че като ги гледах си казах - Е гати късмета! Най-яките госпожи точно на нас да се паднат!
Изводът - въпреки, че всичко преди тръгване вървеше наопаки, тази седмица бе перфектна!
На тръгване се чудех дали не греша. В никакъв случай! Хареса ми много повече отколкото очаквах. Хареса ми не само Австрия, харесах и хората, с които бяхме. Харесах учителския колектив, родителите, преподавателите. Не си мислете, че щом изказах едно-две недоволства от екскурзовода не съм го харесала. Напротив! Организацията беше много добра и той също беше много готин! Шофьорчетата пък бяха върха! А после и времето - валя на отиване, валя на връщане и там веднъж валя сняг, но през нощта. Както вече казахме това бе само пОказен сняг. И накрая с удоволствие открих, че страшно ми допадат и двете госпожи на Дени! И не само като професионалисти. Кефът е от това, че като ги гледах си казах - Е гати късмета! Най-яките госпожи точно на нас да се паднат!
Изводът - въпреки, че всичко преди тръгване вървеше наопаки, тази седмица бе перфектна!
