Дребосъчето навърши 8!
Кога порасна, кога стана човек... На осем е вече!
Да ни е живо и здраво, да среща само добри хора по пътя си, да мечтае смело и да смело да сбъдва мечтите си. И... (ако е възможно, разбира се) да успее да трансформира всичкия си инат в упоритост!
Днес, ден по-късно, мисля, че целият й ден се превърна в празник и съм дълбоко благодарна, че Маринка наистина е заобиколена с добри хора! Гледам снимки от вчера и се разтапям от умиление на вниманието и загрижеността, които се виждат в отношението между децата. Благодаря ви, мили приятели, че възпитавате едни наистина Добри бъдещи възрастни!
Рождения ден, означава парти, а партито означава, че имам право да развихря въображението си и да дам воля на творческата си енергия. Луд човек съм - ако на следащия ден не съм изцедена като парцал, значи не съм се справила. Е, днес се чувствам като да съм се справила подобаващо - едва гледам. ;)
В началото имах разни драми с избиране на място. Щеше ми се да си наема зала, в която сама да организирам всичко. Посрещането на гости в заведение ми изглеждаше ограничаващо. После обаче така се стекоха обстоятелствата, че се спрях на заведение. Някак успях да се спазаря тортата да е от мен. Зачудих се какво толкова ще правя след като няма да измислям меню, да готвя, сервирам... и реших да си усложна живота, като организирам за децата "Търсене на съкровище." Идеята за съкровището прекрасно се върза с едно любимо за Маринка филмче "Ай-ай, Сантяго." или както тя го нарича "Охой, Гаджаго."
Когато тръгнем на разходка тя редовно вади от джоба си въображаема карта, спира, отваря я, търси нещо с пръст в нея и после посочва пътя. От време на време възкликва "Охой, патАне!" и отдава чест. Значи и тортата ще е на тема "Охой, Гаджаго."
В този момент пред мен се изправи неочаквано предизвикателство - "СЪКРОВИЩЕТО". Още от рождените дни на Дени ползвам едно и също "съкровище", а именно светещи парти пръчици. Това са едни пръчици пълни с нещо си, което при огъване реагира и започва да свети в неонова светлина. Имат си и закачалки, с които да се превърнат в гривни, гердани и какво ли не. Децата много им се радват, дори и възрастните се забавляват с тях. Всяка година по Коледа ги пускат в Лидл, а през останалото време на годината се намират в китайските магазини. Не и тази седмица. Като цветарка прескачах от магазин на магазин, за да се сблъсквам с обяснения като:
"Не знам за какво говорите."
"Ааа, да, имаше такива, но сега нямаме."
"Да, имаме... А! Свършили са."
"Колко Ви трябват? Имаме 2 бройки."
Накрая взех да се оплаквам шумно наляво надясно и Митко каза, че е виждал в Ямбол и се ангажира да ми донесе няколко пакета по 15 бройки.
Остана да измисля стъпките в търсенето на съкровище, задачките за преминаването им и, разбира се, дизайна и изпълнението на тортата.
От времето, в което организирах търсене на съкровище за рождените дни на Дени, си научих един урок - трябва да има индивидуални задачи, за да могат да се включат всички деца. Иначе има едно-две деца, които се открояват и решават първи всички задачи, а останалите само гледат. Ето защо започнах да подготвям индивидуални, съобразени с възрастта и уменията, задачи за всеки участник, а решенията им събрани заедно да водят към следващата стъпка.
Ето какво измислих този път:
Първите букви от всички думи са "К А К А Д Е Н И "
У кака Дени имаше кутия с парти-свирки, шарени плочки с букви и карти с букви.
В началото на играта цветните плочки се нареждат в следната последователност:
Д Ж О Б С П И Р Т О В З Л О Б И Р Е Ц И Т А Л М Я У К
Всяко дете тегли карта с буква и с помощта на свирката трябва да събори плочка със същата буква.
В различен ред отпадат Ж Б С И Т В Л Б И И Т Л М Я У К
и остават само две розови и девет червени плочки, които изписват:
Д О П Р О З О Р Е Ц А
До прозореца е скрита цилиндрична кутия, в която е навита картата на съкровището.
За разчитането на картата трябва всеки един да се е подготвил предварително. На гърба на поканите, които децата са получили няколко дни по-рано, има закодирана буква, която трябва да бъде оцветена.
Примерно:
Освен това всяка покана има по някакъв символ, който е уникален само за нея и който показва на кое място на картата трябва да бъде поставена поканата.
Резултат:
Най-накрая, под стола, е скрито съкровището - кутия с дълго издирваните светещи пръчици.
Когато бях почти готова с подготовката на съкровището се захванах с тортата. И там не мина без драми. Най-ужасното беше, че до последно, точно най-главния герой, Сантяго, не искаше да изсъхва и се огъваше, а трябваше да стои забит прав върху тортата. Ама аз съм си виновна, защото го бях направила наистина много голям, че и с връзка балони. Накрая просто кръцнах балоните и Сантяго горе-долу се позакрепи.
И ето че седми февруари настъпи.
Първо заведохме Маринка в предучилищната група. Носихме почерпка за децата. Маринка така и не започна да ми разказва какво се случва през деня й, но за щастие госпожата пусна снимки в групата и видях едни прекрасни, усмихнати деца, всяко от които подарява на Маринка рисунка. Ето ги и тях:
Портретът на Маринка в средата ми е особено любим! <3
По обяд рожденичката се премести в дневния център, където също носеше почерпки за децата. От там нямаме снимки, но пък се върна с торбичка с подаръци и голяма усмивка.
И ето че дойде време за посрещане на гостите.
"Вила Вилекула" е чаровно, уютно заведение, което ни посрещна с празнично запалени светлини.Отношението на персонала бе добронамерено и приятелско. За по-лесно пренасяне бях оставила финалното сглобяване и украса на тортата за там. Бях леко притеснена как ще се приеме от персонала, но дамата, която ни обслужваше се постара наистина да ми помогне.
Ето резултата:
 |
Ядлива е само средната синя част, с крем от Маскарпоне и сладкарска извара. Предпочитах да няма фондан - за украса е добър, но за ядене гледам да го избягвам. Жълтата полусфера всъщност е тревисто зелена и трябваше да представлява самотен остров. Мммм... не се получи точно това. Както и да е. Украсите са от фондан. Ами... децата най-много на тях налитаха. Не успях да ги опазя от фондана. Вътре е любимата спаначена торта с пресни боровинки и домашно сладко от вишни.
Беше празник - истински празник! Наистина съм благодарна, че сме обградени с такива приятели! Децата тичаха, смееха се, търсиха и намираха съкровище, помагаха си. Великолепно изживяване!
Погледнете тази снимка. Днес ми я изпрати дамата, която ни обслужваше в заведението. Била много впечатлена как децата сами си, взели си масичка, сложили си я в средата и си организирали игра на заведение. Погледнете ги - как си помагат, обслужват се с внимание. Как двете сестрички са споделили едно столче. Толкова са мили всички!
Още някои снимки:
Като дръпна чертата, нищо чудно и към 100 чАса да съм отделила по организацията на рождения ден. Като тръгнем от няколко дни обикаляне за търсене на помещение, преминем през няколко дни обикаляне в търсене на "съкровището", дни и нощи в измисляне на загадки и предизвикателства, часове разглеждане на торти по темата и последващото им реализиране. Всичко си струва - душата ми е пълна!
