Първият ден от моето Австрийско приключение. Грац.

От къде да започна? Бях в Австрия. Нещата се нареждаха едно след друго все по-зле и по-зле. Всякакви болести и проблеми спъваха пътуването. Седмица преди тръгването силно съжалявах, че съм се включила в семинара и въпреки, че всичко бе платено, до последния момент не бях сигурна ще тръгна ли. Очакванията ми не бяха високи - пътуващ семинар на тема "Взаимодействието между учители и родители." 2/3 учители и 1/3 родители. От 40 човека аз познавам 3 и то съвсем официално. Всъщност защо се записах?
Девети дойде. Потегляме. Аз си знам, че пътуването е кошмарно, но това не го прави по-леко. След около 20 чАса сме в Грац. Междувременно отношенията са се поокършили и общуването вече не изглежда толкова страшно. Освен това на седалката зад мен е учителят по физическо, с много готино чувство за хумор, което допълнително разведрява обстановката.

Първото, което виждам в Грац е монахиня с колело:

Започва да ми харесва.
От пръв поглед градчето е спокойно. Навсякъде велоалеи и разбира се велосипедисти. Екскурзоводът ни предупреждава да внимаваме и да избягваме велоалеите, защото тия с колелетата не си поплюват. Вадим фотоапаратите и се започва! (Църкви, катедрали, паметници, дръвчета, катерички, хора, птици, сгради и най-вече прозореца на автобуса. След 4 дни ще се прибера с 1600 снимки. Смятах го че се пада по една на 3,6 минути като вътре влиза и времето за сън. Но сега е още началото.) Вмъкваме се в първата от множеството катедрали, които ще разгледаме. Много са пищни, наистина.

С кратка разходка се насочваме към хълма Шлосберг, от къде се вижда целият Грац. От бившата крепост, сега не е останало почти нищо, освен часовниковата кула, символ на града.

Интересното в този часовник е фактът, че голямата му стрелка сочи часовете, а малката минутите. Екскурзоводът се опитва да изпробва наблюдателността ни, но аз предварително съм си научила урока. Дори мога да ви кажа, защо е така. В началото часовникът е имал само една стрелка - часовата. Доста години по късно, дори май няколко века, решават да сложат и минутна стрелка, но тъй като вече нямало място за още по-голяма, я направили по-малка. Така и останало до днес.

С изненада откривам, че грацкият люляк е цъфнал, докато нашенският не беше като тръгвахме.

Изкатерваме се още по-високо, от където се разкрива прекрасна панорама към градът обявен за европейска столица на културата през 2003 година.

От тук се виждат още две от забележителностите, за които съм чела. "Симпатичното извънземно", както го наричали грацчани или още "вимето", според екскурзовода ни, а иначе галерията за модерно изкуство на Грац и подвижният мост-платформа над река Мур.

(симпатичното извънземно в близък план)

В 12 часа бавно потегляме надолу. В този момент от всички страни започват да бият камбаните на църквите, създавайки толкова завладяваща симфония, че ако някога се върна отново в Грац, със сигурност ще съм в 12 часа на хълма.

Слизаме от другата страна, по стръмни стълби, които вече бях виждала на снимка. Водят към площадче, огласено от китарния звън на уличен музикант. Много романтика има в този град.

От долу площадът изглежда така:

Ето го и островът-платформа. Изграден е така, че може да понесе до 5 метра разлика в нивото на водата. Има кафене и сцена за концерти.

Следват още катедрали, магазинчета, тесни улички, вимето отблизо, мост обсипан с катинарчета скрепяващи нечия любов. Трите червени развинтиха въображението ни:

... и още тесни улички, с романтични кафененца и малки магазинчета...

... докато накрая достигаме централния площад.

Насреща ни е общината, с поне стотина колелета паркирани пред нея. Евала на общинските служители! Евала, не само за това, че идват с велосипеди на работа, а и за това, че са се погрижили Грац да бъде едно приветливо за велосипедисти място.

Следващата стъпка в програмата ни е музеят на оръжията, който обаче се оказва затворен. Разглеждаме само вътрешния му двор

...и улуците с форма на драконови глави:

Тук екскурзоводът ни дава малко свободно време и аз потъвам в миниатюрните улички.

След около час се натоварваме в автобуса и думата, която най-често присъства в определенията за града е "спокойствие". За реда и чистотата сякаш бяхме подготвени, но спокойствието наистина се набива на очи.

Следват:
11 април 2012 - Семеринг и Мюрцушлаг.
12 април 2012 - шоколад и птици.
ВИЕНА!


Снимки:

Австрия 10 април 2012г. - Грац