На Европейско първенство в Унгария. Част 2

     Продължение на "На Европейско първенство в Унгария. Част 1"

    Кацаме в Будапеща десетина минути преди обявеното по разписание. Като си знам късмета с предишни полети, чак не мога да повярвам. От десетина дни България е в Шенген по въздух и вода и преминаването на границите бе като разходка. Единствено на софийстото летище минахме проверка на багажа, но не се вживяха много. Домакинът на апартамента в Будапеща е толкова добронамерен, че ми се иска още сега да му сложа максимална оценка. Многократно се свърза с мен, за да уточни как ще пристигнем и да ми даде съвети как да се придвижим до центъра. Летището на Будапеща е на повече от 20 километра извън града. Проверила съм, че от летището тръгват автобуси 100Е и 200Е, като 100Е отива до центъра, но в другия му край, т.е. далеч от нашата квартира, а с 200Е трябва да правим поне една смяна. Решаваме да взмем такси. По предварителни данни цената до квартирата трябва да е около 12 000 форинта, което е около 60 лева. Тъй като съм си наплашена от хищниците които дебнат по летища и гари, питам домакина ни от къде да хвана нормално такси, а той ми отговаря, че тези пред летището са ОК. Излизаме и виждаме гише, на което само показвам адреса, до който искаме да отидем и служителят ми разпечатва лист с номера на нашето такси. А то ни чака току до гишето. Пътуваме около половин час и наистина, цената е малко под 12 000 форинта.

Тук е момента да дам съвет как е най-лесно да се "превалутира" наум. Махаш последните две цифри от унгарската сума и резултата делиш на две, за да получиш сумата в лева. Или:

От 12 000, махаш последните две нули и получаваш 120, което като разделиш на 2 е 60.

Разбира се това е с приближение, но приближението е доста приемливо - под 1 лев, така че аз през цялото време използвам този метод.

  Домакинът ни чака пред сградата. Потъваме в дебрите й и излизаме на тераса гледаща към вътрешен двор, който в очите на моите спътници изглежда зловещо, а в моите - много романтично. На следващото утро ще забележа, че си има дори и метло-връз, ако долетиш с метлата.

    Домакинът снима личните ни карти. Никак не ми се нрави, но след доста четене  за международната практика, съм се примирила, че е общоприето. Ако се поставя на неговото място, аз също бих искала да знам кой ползва жлището, което отдавам под наем. Апартаментът е чист, светъл и приятен. Часът е 21:45 и аз все още не съм се отказала съвсем от мечтата да видя нощна Будапеща. За съжаление спътниците ми казаха, че са уморени и нямат желание за вечерни разходки, затова питам домакина дали е безопасно да изляза сама на разходка. Замисля се как да формулира отговора си и казва:

"Mmmm, not dangerous, but not safe." (Мммм, не е опасно, но не е и безопасно.)

    Ох!

    Ще си остана с нереализирана мечта за нощна Будапеща. Повод пак да дойда, нали?

    Превъзбудена съм от емоциите и макар в българско време да е към 23 часа, все още нямам желание да си легна. Решавам да пусна телевизора за малко унгарски новини. По принцип съм от хората, които изключително рядко пускат телевизор. Ако остане на мен, най-вероятно вкъщи няма да сключим договор за телевизия. Когато попадна в чужбина обаче, поне веднъж си пускам телевизора и преглеждам каналите, опитвайки си да се поставя на мястото на обикновения местен. Този път удрям на камък. Интернет има, има и приложения за филми, като Нетфликс примерно, но телевизия - не. Прави ми впечатление, че ми излизат руски филми или западни преведени на руски. В Нетфликс има регистрирани 5 профила и всички са с руско съдържание. Хм, дали пък домакинът Адам не е руски студент, който с приятелите си е наел жилището дългосрочно и го преотдава краткосрочно? Сещам се, че при първоначалната ни среща ме попита дали имам WatsUp или Telegram, за да ми изпрати снимки с инструкциите за влизане в квартирата. Тогава си помислих, че явно и унгарците предпочитат "Ватсъп" и "Телеграм" като руснаците, но сега сериозно се замислям, че Адам вероятно е Альоша. Постепенно се отпускам и решавам да си легна. Повдигам завивката и... се опитвам да намеря по-разумно обяснение за това пред очите ми, от очевидното. Чаршафът е смачкан така, все едно някой вече е спал на него. Повдигам завивката на съседното легло и ситуацията същата. Избирам малко по-опънатия чаршаф и лягам в него легло с надеждата, че там е спано по-малко. Лъжицата с катран е хвърлена в кацата с меда и желанието ми да дам максимална оценка на мястото за настаняване за миг се е изпарило.

Стаята, още преди да вляза в нея.

    

    Отварям очи без да знам колко е часа. Навън се развиделява. Поглеждам телефона си - показва 5:30 часа. Започвам да се чудя дали снощи се е мръднал с един час и дали е 5:30 по унгарско или 5:30 по българско време. Ако е второто, то по тукашното време ще е 4:30, а е твърде светло за 4:30. Опитвам се да полежа още двадесетина минути, но накрая не издържам и ставам. Печката в кухнята има часовник, който показва 6:50. Съвсем се обърквам - 6:50 не влизаше в предположенията ми. 

    Оправям тоалета си, обличам се и излизам на "коридора-тераса" гледащ към вътрешния двор. Намирам мястото за очарователно, въпреки, че бих се чувствала некомфортно да живея тук и всеки преминаващ да може да надникне в дома ми.

Вътрешния двор на сградата.

    Докато се любувам на гледката и правя снимки на вътрешния двор, чувам тропане зад гърба си. М. също се е събудила. Тя си има нормален часовник и с негова помощ уточняваме, че часът е вече около 6:30 местно време. Защо печката показва 7:30 си остава загадка. Решаваме да излезем на разходка още сега, за да имаме повече време преди 9:30, когато ще се върнем да събудим Б. и да освободим квартирата в 10. 

    Излизаме петнадесет минути преди 7. 

Сградата, в която нощувахме. Два от прозорците на 4-тия етаж са нашите.

    Улиците са сравнително пусти, но не и празни. Делничен ден е и не малко хора вече отиват на работа. Няма да бъде преувеличено да кажа, че всяка сграда в центъра на града е произведение на изкуството.

    След 10тина минути сме пред сградата на Парламента. Дори в 7 сутринта е трудно да я снимам без в снимката да попадат хора или превозни средства. Според Уикипедия "това е една от най-представителните и известни парламентарни сгради в света. Има 365 кули – за всеки ден от годината. Дълъга е 268 м и широка 123 м. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи. Със своята височина от 96 метра, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва."

    Заобикаляме сградата на Парламента и се изправяме пред Дунав. Красотата и изяществото са в такова изобилие, че всяка снимка може да се превърне в картичка.

Парламентът.

Дунав и Буда.

Монументът с обувките на брега на Дунав припомнящ трагични събития от времето на Втората световна война.

Дунав и Буда. В средата се извисява Рибарският бастион.

    Преминаваме по мостът Сечени и М. коментира, че това е местният "лъвов мост".

Мостът Сечени.

Буда и Пеща снимани от моста Сечени.

Преминали на отсрещната страна за кратко се колебаем дали да потеглим към замъка Буда или да изберем Рибния бастион. За съжаление няма да имаме време и за двете. Мен лично към Буда ме влече възможността да се повозя на фуникуляр, но М. казва, че ако настоявам, ще ме придружи, от което разбирам, че тя по-скоро не желае да се качи на фуникуляра. Насочваме се към рибния Бастион. Пътьом снимам цъфнала мащерка. На 12 април!!!

Мащерка.

    Тази година и в България пролетта е подранила много, но тук, в Унгария, това е само първия от десетки изумителни за мен примери.

Катедралата „Матиаш“.

Поглед към Парламена от Рибарския бастион.

Пеща.

Пеща.

Рибарския бастион.

Азиатски туристи.

Статуя на крал Ищван I.

    Времето напредва. Вече наближава 9, а към 9:30 трябва да сме отново в квартирата. Потегляме на обратно избирайки различен маршрут. Пътьом минаваме покрай местния паметник на Съветската армия. 

    В квартирата събуждаме Б. и точно в 10:00 напускаме. Още снощи се уговорих с домакина, че можем да оставим багажа си до вратата. Жената, която почиства ще оправи квартирата след нас, а следобед ние само ще отворим да си вземем багажа и ще оставим ключа в сейфа.

    Насочваме се към остров Маргарет. За мен всички забележителности биха били интересни, така че попитах М. за мнение. Тя каза, че от музеи и забележителности не се интересува, но виж в парковете е влюбена. Така остров Маргарет бе избран за следваща дестинация. Пътьом се отбиваме до Ж.П. гарата, за да проучим влаковете и убиваме около час в лутане. Накрая излизаме без да сме си изяснили кой влак какво предлага.

    Отвън М. казва, че вече е сериозно гладна. Тя е веган и осигуряването на храна за нея може да се окаже предизвикателство. От своя страна аз спазвам православния пост и макар той да позволява да се приема всякаква храна по време на пътуване съм си казала, че ако имам възможност ще го спазвам до край. Питам Гугъл Мапс за веган заведение за хранене и той ми отбелязва точка от другата страна на кръстовището. Намираме го и се оказва, че не е  просто заведение, в което се предлага и веган храна, а всичко вътре е само растително. При това цените му са забележително по-ниски от тези на подобни заведения в България. 

Веган хамбургери с кюфтета и майонезени сосове.

Веган торти и пасти.

Веган салами и кашкавали.

    Вече с пълни коремчета се отправяме към остров Маргарет. На картата изглежда съвсем близо, но едно 15-20 минути вървене отиват докато го достигнем. Времето е толкова топло, че търсим сенките. Определено не е априлско. Температурите минават 25 градуса по Целзий. Дали заради топлината, дали заради това, че вече съм на около 20 000 крачки за деня или обективно е така, но остров Маргарет ми идва малко по-цивилизован и населен отколкото ми се искаше. Всъщност остров Маргарет е прекрасен зелен оазис в лудницата на унгарската столица и ако бях местен живтел, вероятно би се превърнал в любимото ми място за бягство към природата.

Остров Маргарет

    Излягаме се на дървени шезлонги за кратка почивка и потегляме обратно към квартирата за багажа. Уж е близо, ама колко да е близо - пак отива около половин час. Докато спътниците ми ползват тоалетната се сещам, че мога да потвърдя или отхвърля съмненията си по отношение на спалното бельо. Надниквам в стаята и виждам леглото в същия вид, в който го оставих. Само калъфките са сменени. Оффф... Вече наистина не знам как да избирам квартира. Не беше нито най-евтината, нито е била с толкова отзиви, че да може наемодателят сам да ги генерира.

    На Ж.П. гарата отново не можем да се оринтираме  кой влак какъв е и накрая се качваме на regio. Оказва се най-лошия възможен избор, но вече е направен. Влакът не само пристига с половин час по-късно от другия, но и вътре е точно като по-мизерните представители на БДЖ. Включително жегата, мизерията, мръсните стъкла и аромата в тоалетната. Батерията на телефона ми вече е под 25 процента, затова, когато минава кондуктора изваждам зарядното и го размахвам пред очите му. С ръко-крачната система ми отговаря, че контакт във влака няма. Едно на нула за БДЖ-то. Ще ми се да следя на картата от къде минаваме, да си пускам на Google translator как се произнасят  имената на гарите, но трябва да пазя батерията за Дебрецен, защото само аз от групата имам интернет, с чиято помощ да намерим квартирата. 

    Внушавам си, че всяко зло е за добро и се взирам през прозореца. Така в едно поле успявам да видя сърнички, а в друго, на метри от ж.п. линията - заек. Доста често се движим паралелно на шосето и влакът ни винаги изпреварва колите, с което унгарските железници изравняват резултата: 

MAV:БДЖ - 1:1

    Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 3

На Европейско първенство в Унгария. Част 1

 „Портфейлът ми го няма!“

Тийнейджърът Б. притеснен изкормва цялата си раница пред касата, а аз плащам вместо него и го успокоявам, че вероятно го е забравил вкъщи. „Не – отговаря ми той – в него е личната ми карта, нали преди малко я вадих за чекиране на полета.“

!!!

Проблемът рязко придобива нови измерения.

ЛИЧНАТА КАРТА!!!

Мозъкът ми бързо обхожда всички възможни варианти – портфейлът е изгубен, откраднат, пътуването пропада, спешно се вади нова лична карта в някое софийско МВР с експесна поръчка. (Дали е възможно изобщо?) В същото време съм изпълнена с учудващо и за мен самата спокойствие и увереност, че ще изскочи от някъде. Тревогите ми по-скоро са в посока не дали, а кога ще се намери, защото ако се проточи търсенето може да възникне конфликт с шофьора на автобуса и останалите пътници. Спрели сме за 15 минутна почивка и минутите вече изтичат.

*  *  *

Как изобщо се стигна до този автобус и закъде сме се запътили? Следва малко предистория:

Датата е 20 декември 2023 година, а ние тъкмо сме се върнали от ресторант по случай 20 години от сватбата ни. Милен между другото подхвърля „Искаш ли през април да отидем до Унгария на Европейското, да гледаме Денито, че вече все по-рядко ще имаме възможност да сме с нея.“ На всичко отгоре допълва, че вече бил проверил какви самолетни линии има и макар в Дебрецен да има летище, няма полети от София, така че ще трябва да отидем с колата.

Бум-бум-бум-цссссс!!! - това се казва подарък за годишнината!

Говоря за същия онзи Милен, който преди няма и два месеца, след Армения, ми заяви - „Беше много хубаво, но повече никъде няма да мръдна от България!“ Същият той, дори бил проверил полетите!!! С кола не ми се пътува, той също не обича, така че в рамките на половин час откривам, че от София може и да няма полети до Дебрецен, но Wizz тъкмо са открили линия  Бургас - Дебрецен, а на нас от Бургас ни е дори по-удобно и цените са нереално ниски. Лошото е, че полетите са само в понеделник и или трябва да оставим Дребосъчето само с Баба за цяла седмица, или да намерим друг вариант за отиване. За връщане понеделникът е перфектен! След още няколко минутки ПланЪТ е окончателно изготвен:

ПЛАН-ът:

1.       В сряда си хващаме автобус за София и следобед летим от София за Будапеща.

2.        Настаняваме се за една нощувка, правим разходка по нощна Будапеща и вечеряме в някой традиционен ресторант.

3.       В четвъртък разглеждаме колкото се може повече от Будапеща до към 13-14 часа и

4.       хващаме влак за Дебрецен.

5.       Пристигаме след около 3 чАса и се настаняваме в Дебрецен.

6.       Петък, събота и неделя е състезанието. Милен категорично е в залата през повечето време, но аз излизам от време на време, когато Дени няма срещи и

7.       успявам да разгледам и Дебрецен.

8.       В понеделник летим за Бургас, от където ни прибира един приятел на Милен.

Планът е готов, но решаваме малко да изчакаме докато и други родители от отбора решат как да се придвижват, тъй като може да се комбинираме с някого.

Все пак към края на януари дебреценските квартири започват драстично да намаляват в Booking и никой от другите родители не проявява интерес към нашия план, така че преценяваме, че е крайно време да финализираме резервациите. Междувременно конфликтът между Rayanair и множество посредници е довел до сваляне и на цените на превозвача, така че успяваме да вземем билети от София до Будапеща за по 50 лева с Ryanair и от Дебрецен до Бургас за по 25 лева на човек с Wizzair. Общо 150 лева в двете посоки, за двамата. Резервирам квартира близо до залата и влизаме във февруари с вече напълно уредено пътуване. Остават само нощувката в Будапеща и влакът между двата града. Там изборът е толкова голям, че не се притеснявам.

Десет дни по-късно, докато подготвям рождения ден на Маринка (А дали не беше по време на самото парти дори?), получавам писмо от WIZZ, че ако искам ще ми върнат 100% от заплатената сума в пари или 120% в кредити в акаунта ми, но полетът няма да се състои. Дори не успявам да се шашна, само си казвам, че трябва да проверя кога е следващия полет и да видя дали ще ни бъде удобен той. Когато най-сетне идва ред да преправя ПланЪТ реалността никак не ми харесва - оказва се, че WIZZ не просто отменят моя полет, а ще пуснат линията чак през юни, т.е. цели два месеца след нашата резервация.

Казвам си „ще му мисля“ и продължавам с ежедневието. Резервирала съм квартира без предплащане, която може да се откаже до последния момент, така че ако се наложи да се откажем, да изгубим само билетите на Rayanair. Нещо с квартирата леко ме гложи, защото ден след резервацията, домакинът се опита да ме заговори във Viber. Отговорих му в Booking, но той предложи да продължим във Viber, тъй като там било по-удобно. Имам един доста неприятен урок с некоректен наемодател в Пловдив, с когото се подлъгах да говоря във Viber, затова настоях комуникацията ни да е само през Booking. (За незапознатите – в Booking се пази история на разговора и ако домакинът се окаже некоректен, можеш да подадеш жалба срещу него. Ако обаче си комуникирал по други канали с него, не можеш да докажеш нищо.) След още около седмица получавам ново писмо, този път в Booking, с което домакинът ме уведомява, че виждаш ли поради спешен ремонт не може да ме приеме, затова трябва АЗ да отменя резервацията. Пиша му, че при тези условия ТОЙ трябва да отмени резервацията. Опитва се да пробута идеята, че това е невъзможно, но след като го игнорирам, набързо я отмея той. Вече и квартира нямаме. Минават още няколко дни и Ryanair също ми изпращат "честитка" за промяна на полета. Казвам си - добре, явно няма да се ходи, но гадовете не предлагат да ми върнат парите, а или да потвърдя че съм съгласна със новия, по-късен час, или да се преместя на предишния или следващия полет.

Ето че в средата на февруари се оказавме само с два билета София – Будапеща за 10-ти април. При това за смолет, който каца в 20:30 часа. А всичко бе така добре подредено! Междувременно и Милен „изтрезнява“ и заявява, че щом няма удобни полети, той категорично отказва да ходи, аз ако искам, да заминавам. Разпитвам този, онзи как ще пътуват, къде ще отсядат и деликатно подпитвам дали имат едно свободно място, но като цяло хората вече са се организирали и няма място за мен. Към средата на март в клуба се повдига въпроса за организиране на автобус. Викам си - ще се запиша, ще платя цялата сума, а в едната посока може все пак да отида със самолет и да видя Будапеща. Да обаче се записваме само двама човека. Аз и М. Около седмица очакваме и други хора да проявят интерес, но колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че няма желаещи.

Цялата тази суматоха отново подхранва жаждата ми за пътуване, затова решавам да не се предавам. Може да се върна пак със самолет от Будапеща. Полетите са в понеделник, в 6 сутринта и във вторник по някое време през деня. Ако взема билет за понеделник, трябва да тръгна от Дебрецен за Будапеща най-късно в неделя по обяд, което значи да изтърва голяма част от срещите на Дени в неделя. За какво изобщо съм била път тогава? Ако оставя за вторник... трябва да отсъствам от работа още един ден, а и цените на билетите вече са се надули доста.

Мислѝ разчупено! 

Мислѝ разчупено!

Започвам да мисля разчупено. Започвам да проверявам какво каца и излита в момента в Дебрецен и дали мога с нещо да си направя комбинация.

Мислѝ разчупено!

И тогава излиза Ларнака. Оказва се, че в понеделник, рано сутринта има полет Дебрецен - Ларнака, а в 4 следобед Ларнака - София. Сумарно двата билета правят 150 лева. Е, в началото това бе общата цена за двама ни за отиване и връщане, но към настоящия момент всички опции за прибиране са поне двойни. А и летището на Ларнака е на под 10 километра от града, така че от тия 6 чАса, все ще мога да отделя 2-3 за кратка разходка. Звучи изкушаващо!

Предлагам плана си на М. и двамата със сина ѝ Б. се присъединяват към мен.

Спешно намираме нова квартира в Дебрецен. По-далечна и по-скъпа от предишната, при това има една спалня, а аз ще трябва да нощувам на разтегателния диван в общото помещение, но е от малкото останали свободни квартири, от които може да се стигне пеша до залата. Близо е и до жп гарата, а от Будашеща ще пристигнем с влак. Спирката на автобуса, с който в последното утро ще стигнем до дебреценското летище също е на няколко минути пеш - съвършена комбинация.

Няколко дни по-късно правя резервация и за нощувката в Будапеща. За там намирам квартира с две самостоятелни спални, на 2-3 минути от жп гарата и на пешеходно разстояние от Парламента и множество забележителности. Има над 200 отзива и всички са положителни, в много от тях се споменава, че домакинът е позволил да се остави багажа в квартирата за няколко часа дори след напускането ѝ. Чак ме е яд, че не е в Дебрецен!

Всичко е уредено. Не съм купила единствено билетите за влака Будапеща - Дебрецен, но след като уточнявам, че могат да се закупят и в последния момент, решавам да си оставим възможност да бъдем гъвкави - ако времето е неподходящо за разходки, ще хванем влак веднага щом освободим квартирата в 10, но ако е подходящо, можем да си позволим да тръгнем по някое време следобед.

Вечерта преди тръгване правя най-уникалното събиране на багаж в личната си класация. Отнема ми повече време от обикновено, но така добре успявам да го оптимизирам, че нося абсолютно всичко необходимо - достатъчно дрехи и обувки за студено, топло, сухо и мокро време, бельо, пижама, цялата необходима козметика, две кърпи за баня, джапанки и домашни чехли, дори малък набор лекарства и обезболяващ гел за травмираното ми коляно. И всичко това в раница с размерите на "малък, ръчен багаж" - 20/30/40 сантиметра. Като на всичко отгоре оставям малко свободно място, за мога да прибера дамската си чанта (раница) при преминаване на летището. Цената на допълнителна чанта на полетите на Wizz бе необосновано висока, а като имаме предвид, че на връщане ще се удвои заради забежката до Ларнака решавам, че трябва да се вместя в малката раница. И успявам!

*   *  *

С други думи, постарала съм се да предвидя варианти за реакция във всички случаи, дори и за непредвидените ситуации, но казусът "изгубена лична карта по средата на пътя към София", ме хваща неподготвена.

 След неколкократно преравяне на седалката и преглеждане на целия път до тоалетната и обратно, портфейлът кротко се материализира под дреха на самата седалка. ТОЧНО в момента, когато всички пътници са се качили и шофьорът също заема мястото си. Добър тайминг и голям късмет, защото следващия път, в който Б. би потърсил портфейла си бе на самото летище, а там липсата му щеше да боли много повече.

Макар и с доза адреналин, първото изпитание е преодоляно. 

Дотук добре! (Казал падащият от стотния етаж, преминавайки покрай петдесетия.)

За мен това ще бъде една от малкото непредвидени ситуации по време на цялото пътуване, от което ще запазя само положителни емоции. Усещането ми е, че М. и Б. не останаха така възторжени. И обяснимо, тъй като М. още в автобуса към София усети, че се разболява и през цялото време не бе съвсем в кондиция.

Имам една много любима картинка, която добре описва ситуацията:

         Тук, в моя блог, ще разкажа за кръглото и абсолютно съвършено отражение на историята, така както аз го почувствах и видях от моята плоскост.

Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 2