На Европейско първенство в Унгария. Част 2

    

 

На Европейско първенство в Унгария. Част 2

Продължение на "На Европейско първенство в Унгария. Част 1"

    Кацаме в Будапеща десетина минути преди обявеното по разписание. Като си знам късмета с предишни полети, чак не мога да повярвам. От десетина дни България е в Шенген по въздух и вода и преминаването на границите бе като разходка. Единствено на софийстото летище минахме проверка на багажа, но не се вживяха много. Домакинът на апартамента в Будапеща е толкова добронамерен, че ми се иска още сега да му сложа максимална оценка. Многократно се свърза с мен, за да уточни как ще пристигнем и да ми даде съвети как да се придвижим до центъра. Летището на Будапеща е на повече от 20 километра извън града. Проверила съм, че от летището тръгват автобуси 100Е и 200Е, като 100Е отива до центъра, но в другия му край, т.е. далеч от нашата квартира, а с 200Е трябва да правим поне една смяна. Решаваме да взмем такси. По предварителни данни цената до квартирата трябва да е около 12 000 форинта, което е около 60 лева. Тъй като съм си наплашена от хищниците които дебнат по летища и гари, питам домакина ни от къде да хвана нормално такси, а той ми отговаря, че тези пред летището са ОК. Излизаме и виждаме гише, на което само показвам адреса, до който искаме да отидем и служителят ми разпечатва лист с номера на нашето такси. А то ни чака току до гишето. Пътуваме около половин час и наистина, цената е малко под 12 000 форинта.

Тук е момента да дам съвет как е най-лесно да се "превалутира" наум. Махаш последните две цифри от унгарската сума и резултата делиш на две, за да получиш сумата в лева. Или:

От 12 000, махаш последните две нули и получаваш 120, което като разделиш на 2 е 60.

Разбира се това е с приближение, но приближението е доста приемливо - под 1 лев, така че аз през цялото време използвам този метод.

  Домакинът ни чака пред сградата. Потъваме в дебрите й и излизаме на тераса гледаща към вътрешен двор, който в очите на моите спътници изглежда зловещо, а в моите - много романтично. На следващото утро ще забележа, че си има дори и метло-връз, ако долетиш с метлата.

    Домакинът снима личните ни карти. Никак не ми се нрави, но след доста четене  за международната практика, съм се примирила, че е общоприето. Ако се поставя на неговото място, аз също бих искала да знам кой ползва жлището, което отдавам под наем. Апартаментът е чист, светъл и приятен. Часът е 21:45 и аз все още не съм се отказала съвсем от мечтата да видя нощна Будапеща. За съжаление спътниците ми казаха, че са уморени и нямат желание за вечерни разходки, затова питам домакина дали е безопасно да изляза сама на разходка. Замисля се как да формулира отговора си и казва:

"Mmmm, not dangerous, but not safe." (Мммм, не е опасно, но не е и безопасно.)

    Ох!

    Ще си остана с нереализирана мечта за нощна Будапеща. Повод пак да дойда, нали?

    Превъзбудена съм от емоциите и макар в българско време да е към 23 часа, все още нямам желание да си легна. Решавам да пусна телевизора за малко унгарски новини. По принцип съм от хората, които изключително рядко пускат телевизор. Ако остане на мен, най-вероятно вкъщи няма да сключим договор за телевизия. Когато попадна в чужбина обаче, поне веднъж си пускам телевизора и преглеждам каналите, опитвайки си да се поставя на мястото на обикновения местен. Този път удрям на камък. Интернет има, има и приложения за филми, като Нетфликс примерно, но телевизия - не. Прави ми впечатление, че ми излизат руски филми или западни преведени на руски. В Нетфликс има регистрирани 5 профила и всички са с руско съдържание. Хм, дали пък домакинът Адам не е руски студент, който с приятелите си е наел жилището дългосрочно и го преотдава краткосрочно? Сещам се, че при първоначалната ни среща ме попита дали имам WatsUp или Telegram, за да ми изпрати снимки с инструкциите за влизане в квартирата. Тогава си помислих, че явно и унгарците предпочитат "Ватсъп" и "Телеграм" като руснаците, но сега сериозно се замислям, че Адам вероятно е Альоша. Постепенно се отпускам и решавам да си легна. Повдигам завивката и... се опитвам да намеря по-разумно обяснение за това пред очите ми, от очевидното. Чаршафът е смачкан така, все едно някой вече е спал на него. Повдигам завивката на съседното легло и ситуацията същата. Избирам малко по-опънатия чаршаф и лягам в него легло с надеждата, че там е спано по-малко. Лъжицата с катран е хвърлена в кацата с меда и желанието ми да дам максимална оценка на мястото за настаняване за миг се е изпарило.

Стаята, още преди да вляза в нея.

    

    Отварям очи без да знам колко е часа. Навън се развиделява. Поглеждам телефона си - показва 5:30 часа. Започвам да се чудя дали снощи се е мръднал с един час и дали е 5:30 по унгарско или 5:30 по българско време. Ако е второто, то по тукашното време ще е 4:30, а е твърде светло за 4:30. Опитвам се да полежа още двадесетина минути, но накрая не издържам и ставам. Печката в кухнята има часовник, който показва 6:50. Съвсем се обърквам - 6:50 не влизаше в предположенията ми. 

    Оправям тоалета си, обличам се и излизам на "коридора-тераса" гледащ към вътрешния двор. Намирам мястото за очарователно, въпреки, че бих се чувствала некомфортно да живея тук и всеки преминаващ да може да надникне в дома ми.

Вътрешния двор на сградата.

    Докато се любувам на гледката и правя снимки на вътрешния двор, чувам тропане зад гърба си. М. също се е събудила. Тя си има нормален часовник и с негова помощ уточняваме, че часът е вече около 6:30 местно време. Защо печката показва 7:30 си остава загадка. Решаваме да излезем на разходка още сега, за да имаме повече време преди 9:30, когато ще се върнем да събудим Б. и да освободим квартирата в 10. 

    Излизаме петнадесет минути преди 7. 

Сградата, в която нощувахме. Два от прозорците на 4-тия етаж са нашите.

    Улиците са сравнително пусти, но не и празни. Делничен ден е и не малко хора вече отиват на работа. Няма да бъде преувеличено да кажа, че всяка сграда в центъра на града е произведение на изкуството.

    След 10тина минути сме пред сградата на Парламента. Дори в 7 сутринта е трудно да я снимам без в снимката да попадат хора или превозни средства. Според Уикипедия "това е една от най-представителните и известни парламентарни сгради в света. Има 365 кули – за всеки ден от годината. Дълъга е 268 м и широка 123 м. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи. Със своята височина от 96 метра, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва."

    Заобикаляме сградата на Парламента и се изправяме пред Дунав. Красотата и изяществото са в такова изобилие, че всяка снимка може да се превърне в картичка.

Парламентът.

Дунав и Буда.

Монументът с обувките на брега на Дунав припомнящ трагични събития от времето на Втората световна война.

Дунав и Буда. В средата се извисява Рибарският бастион.

    Преминаваме по мостът Сечени и М. коментира, че това е местният "лъвов мост".

Мостът Сечени.

Буда и Пеща снимани от моста Сечени.

Преминали на отсрещната страна за кратко се колебаем дали да потеглим към замъка Буда или да изберем Рибния бастион. За съжаление няма да имаме време и за двете. Мен лично към Буда ме влече възможността да се повозя на фуникуляр, но М. казва, че ако настоявам, ще ме придружи, от което разбирам, че тя по-скоро не желае да се качи на фуникуляра. Насочваме се към рибния Бастион. Пътьом снимам цъфнала мащерка. На 12 април!!!

Мащерка.

    Тази година и в България пролетта е подранила много, но тук, в Унгария, това е само първия от десетки изумителни за мен примери.

Катедралата „Матиаш“.

Поглед към Парламена от Рибарския бастион.

Пеща.

Пеща.

Рибарския бастион.

Азиатски туристи.

Статуя на крал Ищван I.

    Времето напредва. Вече наближава 9, а към 9:30 трябва да сме отново в квартирата. Потегляме на обратно избирайки различен маршрут. Пътьом минаваме покрай местния паметник на Съветската армия. 

    В квартирата събуждаме Б. и точно в 10:00 напускаме. Още снощи се уговорих с домакина, че можем да оставим багажа си до вратата. Жената, която почиства ще оправи квартирата след нас, а следобед ние само ще отворим да си вземем багажа и ще оставим ключа в сейфа.

    Насочваме се към остров Маргарет. За мен всички забележителности биха били интересни, така че попитах М. за мнение. Тя каза, че от музеи и забележителности не се интересува, но виж в парковете е влюбена. Така остров Маргарет бе избран за следваща дестинация. Пътьом се отбиваме до Ж.П. гарата, за да проучим влаковете и убиваме около час в лутане. Накрая излизаме без да сме си изяснили кой влак какво предлага.

    Отвън М. казва, че вече е сериозно гладна. Тя е веган и осигуряването на храна за нея може да се окаже предизвикателство. От своя страна аз спазвам православния пост и макар той да позволява да се приема всякаква храна по време на пътуване съм си казала, че ако имам възможност ще го спазвам до край. Питам Гугъл Мапс за веган заведение за хранене и той ми отбелязва точка от другата страна на кръстовището. Намираме го и се оказва, че не е  просто заведение, в което се предлага и веган храна, а всичко вътре е само растително. При това цените му са забележително по-ниски от тези на подобни заведения в България. 

Веган хамбургери с кюфтета и майонезени сосове.

Веган торти и пасти.

Веган салами и кашкавали.

    Вече с пълни коремчета се отправяме към остров Маргарет. На картата изглежда съвсем близо, но едно 15-20 минути вървене отиват докато го достигнем. Времето е толкова топло, че търсим сенките. Определено не е априлско. Температурите минават 25 градуса по Целзий. Дали заради топлината, дали заради това, че вече съм на около 20 000 крачки за деня или обективно е така, но остров Маргарет ми идва малко по-цивилизован и населен отколкото ми се искаше. Всъщност остров Маргарет е прекрасен зелен оазис в лудницата на унгарската столица и ако бях местен живтел, вероятно би се превърнал в любимото ми място за бягство към природата.

Остров Маргарет

    Излягаме се на дървени шезлонги за кратка почивка и потегляме обратно към квартирата за багажа. Уж е близо, ама колко да е близо - пак отива около половин час. Докато спътниците ми ползват тоалетната се сещам, че мога да потвърдя или отхвърля съмненията си по отношение на спалното бельо. Надниквам в стаята и виждам леглото в същия вид, в който го оставих. Само калъфките са сменени. Оффф... Вече наистина не знам как да избирам квартира. Не беше нито най-евтината, нито е била с толкова отзиви, че да може наемодателят сам да ги генерира.

    На Ж.П. гарата отново не можем да се оринтираме  кой влак какъв е и накрая се качваме на regio. Оказва се най-лошия възможен избор, но вече е направен. Влакът не само пристига с половин час по-късно от другия, но и вътре е точно като по-мизерните представители на БДЖ. Включително жегата, мизерията, мръсните стъкла и аромата в тоалетната. Батерията на телефона ми вече е под 25 процента, затова, когато минава кондуктора изваждам зарядното и го размахвам пред очите му. С ръко-крачната система ми отговаря, че контакт във влака няма. Едно на нула за БДЖ-то. Ще ми се да следя на картата от къде минаваме, да си пускам на Google translator как се произнасят  имената на гарите, но трябва да пазя батерията за Дебрецен, защото само аз от групата имам интернет, с чиято помощ да намерим квартирата. 

    Казвам си, стига си се самосъжалявала, та само преди 10-15 години бе съвсем нормално да НЕ ползваш телефон и интернет във влака и хората някак оцеляваха. Но после си давам сметка, че това бе предпоставка хората да общуват. В онези години бе съвсем нормално да завържеш разговор във влака, а днес всеки е втренчен в екранчето си. Внушавам си, че всяко зло е за добро и се взирам през прозореца. Така в едно поле успявам да видя сърнички, а в друго, на метри от ж.п. линията - заек. Доста често се движим паралелно на шосето и влакът ни винаги изпреварва колите, с което унгарските железници изравняват резултата. После обаче си давам сметка, че макар да не са съвсем безшумни, на унгарските железници им липсва познатото на всички ни тудуф-тудуф тудуф-тудуф, с което на финала обръщат резултата. И колкото да не ми се иска да го призная, мачът завършва в полза на MAV: 

MAV:БДЖ - 2:1

    Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 3

На Европейско първенство в Унгария. Част 1

 „Портфейлът ми го няма!“

Тийнейджърът Б. притеснен изкормва цялата си раница пред касата, а аз плащам вместо него и го успокоявам, че вероятно го е забравил вкъщи. „Не – отговаря ми той – в него е личната ми карта, нали преди малко я вадих за чекиране на полета.“

!!!

Проблемът рязко придобива нови измерения.

ЛИЧНАТА КАРТА!!!

Мозъкът ми бързо обхожда всички възможни варианти – портфейлът е изгубен, откраднат, пътуването пропада, спешно се вади нова лична карта в някое софийско МВР с експесна поръчка. (Дали е възможно изобщо?) В същото време съм изпълнена с учудващо и за мен самата спокойствие и увереност, че ще изскочи от някъде. Тревогите ми по-скоро са в посока не дали, а кога ще се намери, защото ако се проточи търсенето може да възникне конфликт с шофьора на автобуса и останалите пътници. Спрели сме за 15 минутна почивка и минутите вече изтичат.

*  *  *

Как изобщо се стигна до този автобус и закъде сме се запътили? Следва малко предистория:

Датата е 20 декември 2023 година, а ние тъкмо сме се върнали от ресторант по случай 20 години от сватбата ни. Милен между другото подхвърля „Искаш ли през април да отидем до Унгария на Европейското, да гледаме Денито, че вече все по-рядко ще имаме възможност да сме с нея.“ На всичко отгоре допълва, че вече бил проверил какви самолетни линии има и макар в Дебрецен да има летище, няма полети от София, така че ще трябва да отидем с колата.

Бум-бум-бум-цссссс!!! - това се казва подарък за годишнината!

Говоря за същия онзи Милен, който преди няма и два месеца, след Армения, ми заяви - „Беше много хубаво, но повече никъде няма да мръдна от България!“ Същият той, дори бил проверил полетите!!! С кола не ми се пътува, той също не обича, така че в рамките на половин час откривам, че от София може и да няма полети до Дебрецен, но Wizz тъкмо са открили линия  Бургас - Дебрецен, а на нас от Бургас ни е дори по-удобно и цените са нереално ниски. Лошото е, че полетите са само в понеделник и или трябва да оставим Дребосъчето само с Баба за цяла седмица, или да намерим друг вариант за отиване. За връщане понеделникът е перфектен! След още няколко минутки ПланЪТ е окончателно изготвен:

ПЛАН-ът:

1.       В сряда си хващаме автобус за София и следобед летим от София за Будапеща.

2.        Настаняваме се за една нощувка, правим разходка по нощна Будапеща и вечеряме в някой традиционен ресторант.

3.       В четвъртък разглеждаме колкото се може повече от Будапеща до към 13-14 часа и

4.       хващаме влак за Дебрецен.

5.       Пристигаме след около 3 чАса и се настаняваме в Дебрецен.

6.       Петък, събота и неделя е състезанието. Милен категорично е в залата през повечето време, но аз излизам от време на време, когато Дени няма срещи и

7.       успявам да разгледам и Дебрецен.

8.       В понеделник летим за Бургас, от където ни прибира един приятел на Милен.

Планът е готов, но решаваме малко да изчакаме докато и други родители от отбора решат как да се придвижват, тъй като може да се комбинираме с някого.

Все пак към края на януари дебреценските квартири започват драстично да намаляват в Booking и никой от другите родители не проявява интерес към нашия план, така че преценяваме, че е крайно време да финализираме резервациите. Междувременно конфликтът между Rayanair и множество посредници е довел до сваляне и на цените на превозвача, така че успяваме да вземем билети от София до Будапеща за по 50 лева с Ryanair и от Дебрецен до Бургас за по 25 лева на човек с Wizzair. Общо 150 лева в двете посоки, за двамата. Резервирам квартира близо до залата и влизаме във февруари с вече напълно уредено пътуване. Остават само нощувката в Будапеща и влакът между двата града. Там изборът е толкова голям, че не се притеснявам.

Десет дни по-късно, докато подготвям рождения ден на Маринка (А дали не беше по време на самото парти дори?), получавам писмо от WIZZ, че ако искам ще ми върнат 100% от заплатената сума в пари или 120% в кредити в акаунта ми, но полетът няма да се състои. Дори не успявам да се шашна, само си казвам, че трябва да проверя кога е следващия полет и да видя дали ще ни бъде удобен той. Когато най-сетне идва ред да преправя ПланЪТ реалността никак не ми харесва - оказва се, че WIZZ не просто отменят моя полет, а ще пуснат линията чак през юни, т.е. цели два месеца след нашата резервация.

Казвам си „ще му мисля“ и продължавам с ежедневието. Резервирала съм квартира без предплащане, която може да се откаже до последния момент, така че ако се наложи да се откажем, да изгубим само билетите на Rayanair. Нещо с квартирата леко ме гложи, защото ден след резервацията, домакинът се опита да ме заговори във Viber. Отговорих му в Booking, но той предложи да продължим във Viber, тъй като там било по-удобно. Имам един доста неприятен урок с некоректен наемодател в Пловдив, с когото се подлъгах да говоря във Viber, затова настоях комуникацията ни да е само през Booking. (За незапознатите – в Booking се пази история на разговора и ако домакинът се окаже некоректен, можеш да подадеш жалба срещу него. Ако обаче си комуникирал по други канали с него, не можеш да докажеш нищо.) След още около седмица получавам ново писмо, този път в Booking, с което домакинът ме уведомява, че виждаш ли поради спешен ремонт не може да ме приеме, затова трябва АЗ да отменя резервацията. Пиша му, че при тези условия ТОЙ трябва да отмени резервацията. Опитва се да пробута идеята, че това е невъзможно, но след като го игнорирам, набързо я отмея той. Вече и квартира нямаме. Минават още няколко дни и Ryanair също ми изпращат "честитка" за промяна на полета. Казвам си - добре, явно няма да се ходи, но гадовете не предлагат да ми върнат парите, а или да потвърдя че съм съгласна със новия, по-късен час, или да се преместя на предишния или следващия полет.

Ето че в средата на февруари се оказавме само с два билета София – Будапеща за 10-ти април. При това за смолет, който каца в 20:30 часа. А всичко бе така добре подредено! Междувременно и Милен „изтрезнява“ и заявява, че щом няма удобни полети, той категорично отказва да ходи, аз ако искам, да заминавам. Разпитвам този, онзи как ще пътуват, къде ще отсядат и деликатно подпитвам дали имат едно свободно място, но като цяло хората вече са се организирали и няма място за мен. Към средата на март в клуба се повдига въпроса за организиране на автобус. Викам си - ще се запиша, ще платя цялата сума, а в едната посока може все пак да отида със самолет и да видя Будапеща. Да обаче се записваме само двама човека. Аз и М. Около седмица очакваме и други хора да проявят интерес, но колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че няма желаещи.

Цялата тази суматоха отново подхранва жаждата ми за пътуване, затова решавам да не се предавам. Може да се върна пак със самолет от Будапеща. Полетите са в понеделник, в 6 сутринта и във вторник по някое време през деня. Ако взема билет за понеделник, трябва да тръгна от Дебрецен за Будапеща най-късно в неделя по обяд, което значи да изтърва голяма част от срещите на Дени в неделя. За какво изобщо съм била път тогава? Ако оставя за вторник... трябва да отсъствам от работа още един ден, а и цените на билетите вече са се надули доста.

Мислѝ разчупено! 

Мислѝ разчупено!

Започвам да мисля разчупено. Започвам да проверявам какво каца и излита в момента в Дебрецен и дали мога с нещо да си направя комбинация.

Мислѝ разчупено!

И тогава излиза Ларнака. Оказва се, че в понеделник, рано сутринта има полет Дебрецен - Ларнака, а в 4 следобед Ларнака - София. Сумарно двата билета правят 150 лева. Е, в началото това бе общата цена за двама ни за отиване и връщане, но към настоящия момент всички опции за прибиране са поне двойни. А и летището на Ларнака е на под 10 километра от града, така че от тия 6 чАса, все ще мога да отделя 2-3 за кратка разходка. Звучи изкушаващо!

Предлагам плана си на М. и двамата със сина ѝ Б. се присъединяват към мен.

Спешно намираме нова квартира в Дебрецен. По-далечна и по-скъпа от предишната, при това има една спалня, а аз ще трябва да нощувам на разтегателния диван в общото помещение, но е от малкото останали свободни квартири, от които може да се стигне пеша до залата. Близо е и до жп гарата, а от Будашеща ще пристигнем с влак. Спирката на автобуса, с който в последното утро ще стигнем до дебреценското летище също е на няколко минути пеш - съвършена комбинация.

Няколко дни по-късно правя резервация и за нощувката в Будапеща. За там намирам квартира с две самостоятелни спални, на 2-3 минути от жп гарата и на пешеходно разстояние от Парламента и множество забележителности. Има над 200 отзива и всички са положителни, в много от тях се споменава, че домакинът е позволил да се остави багажа в квартирата за няколко часа дори след напускането ѝ. Чак ме е яд, че не е в Дебрецен!

Всичко е уредено. Не съм купила единствено билетите за влака Будапеща - Дебрецен, но след като уточнявам, че могат да се закупят и в последния момент, решавам да си оставим възможност да бъдем гъвкави - ако времето е неподходящо за разходки, ще хванем влак веднага щом освободим квартирата в 10, но ако е подходящо, можем да си позволим да тръгнем по някое време следобед.

Вечерта преди тръгване правя най-уникалното събиране на багаж в личната си класация. Отнема ми повече време от обикновено, но така добре успявам да го оптимизирам, че нося абсолютно всичко необходимо - достатъчно дрехи и обувки за студено, топло, сухо и мокро време, бельо, пижама, цялата необходима козметика, две кърпи за баня, джапанки и домашни чехли, дори малък набор лекарства и обезболяващ гел за травмираното ми коляно. И всичко това в раница с размерите на "малък, ръчен багаж" - 20/30/40 сантиметра. Като на всичко отгоре оставям малко свободно място, за мога да прибера дамската си чанта (раница) при преминаване на летището. Цената на допълнителна чанта на полетите на Wizz бе необосновано висока, а като имаме предвид, че на връщане ще се удвои заради забежката до Ларнака решавам, че трябва да се вместя в малката раница. И успявам!

*   *  *

С други думи, постарала съм се да предвидя варианти за реакция във всички случаи, дори и за непредвидените ситуации, но казусът "изгубена лична карта по средата на пътя към София", ме хваща неподготвена.

 След неколкократно преравяне на седалката и преглеждане на целия път до тоалетната и обратно, портфейлът кротко се материализира под дреха на самата седалка. ТОЧНО в момента, когато всички пътници са се качили и шофьорът също заема мястото си. Добър тайминг и голям късмет, защото следващия път, в който Б. би потърсил портфейла си бе на самото летище, а там липсата му щеше да боли много повече.

Макар и с доза адреналин, първото изпитание е преодоляно. 

Дотук добре! (Казал падащият от стотния етаж, преминавайки покрай петдесетия.)

За мен това ще бъде една от малкото непредвидени ситуации по време на цялото пътуване, от което ще запазя само положителни емоции. Усещането ми е, че М. и Б. не останаха така възторжени. И обяснимо, тъй като М. още в автобуса към София усети, че се разболява и през цялото време не бе съвсем в кондиция.

Имам една много любима картинка, която добре описва ситуацията:

         Тук, в моя блог, ще разкажа за кръглото и абсолютно съвършено отражение на историята, така както аз го почувствах и видях от моята плоскост.

Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 2

4. Чехия 2019 - дългият път през Братислава към дома.

Ако си спомняте, в първа част на сагата, разказах, че съм си била избрала маршрут с полет до и от Братислава и последващ наземен транспорт. После обаче Wizz ме изненадаха и се наложи на отиване да минем през Брюксел. Билетът за връщане обаче си остана от Братислава. Понеделник вечер - 21:55. Имаме цял ден да стигнем до Словашката столица и да я разгледаме.
Десетина дни преди това си купих и наземните билети от чешката компания RegioJet. Първоначално ми бе малко объркано, но в последствие разбрах, че Regio имат както автобуси, така и влакове. Техни си и само с добри отзиви. Бях особено впечатлена, че мога онлайн, на един билет, да си купя придвижването от Карлови Вари до Братислава, макар да няма директна линия между двата града. Системата ми направи връзката и ми изчисли общата сума. Забавлявах се да разглеждам различните превозни средства с интерактивно 3D изображение и сама да си избирам точно на кое място да седнем.
Повечето знаят моято несподелена любов към влаковете. Ето защо бях наистина щастлива, че най-удобната връзка включва и релсов транспорт - в осем сутринта тръгваме с автобус от Карлови Вари за Прага, след това в Прага имаме малко повече от час да се прехвърлим от автогарата, към ж.п. гарата (като на билета ни е записано, че трябва да ползваме метрото и това ще ни отнеме 12 минути) и към 3 следобед сме в Братислава. Всичко това - 2 часа с автобус и 4 часа с влак струва общо 28.79 евро за двете ни. Ако ви се забавлява ето тук можете да разгледате различните класи на влака в 3D. Аналогично е и за автобуса. Много се впечатлих от системата, а нещото, което тотално ме спечели като фен на RegioJet е факта, че ако сте с дете, отбелязвайки купе "standart" имате право да си изберете детско купе, с двойни размери, играчки и меки елементи. Трябва да призная, че още преди да тръгнем за Чехия, вече нямах търпение да стане време да се прибираме, за да се повозя на жълтото влакче.
И така, понеделник сутрин е, а ние вече се возим в автобуса за Прага. Пред всяка седалка има таблет, от който можеш да избираш храна и напитки, карта на маршрута, книги, филми, игри, радио, телевизия... В автобуса има и стюардеса, която по някаква причина излъчва абсолютна, тотална досада. Чат-пат се напъва да е учтива, но много, ама МНОГО й личи, колко не й се занимава с тези глупости.

 

Първоначално се движим добре, но с приближаването на Прага започват да се появяват и задръствания. Автобусът много удобно обикаля всички терминали на летище Вацлаф Хавел, но точно сега на нас това не ни е нужно. В един момент девойчето съобщава, че се движим с 15 минути закъснение и услужливото ми въображение се включва в режим "Тоъ път 'стървахме самолета!", (който вярно, че е след цели 12 чАса, но за сметка на това е от Братислава) 65-те минути за трансфер между двете гари изведнъж се "спихват" и започват да изглеждат плашещо малко. Чертая планове какво точно да правя, ако закъснението се увеличи, надявайки се, че тъй като цялото пътуване е на един билет, би трябвало Regio да ми го признаят за някоя следваща връзка към Братислава. Долкото си спомням имаше още поне 2 връзки. 

Вадя билета, показвам го на отегченото момиче питайки има ли опасност да закъснеем до толкова, че да си изтърва влака. Тя поглежда и с цялото отегчение на света ми казва, че щом само 12 минути ми е трансфера, значи ще го хвана.

Накрая, най-сетне пристигаме с точно 15 минути закъснение. Бегом до метрото. Тук ТАБЛИЦАТА отново помага, защото изрично съм си записала, че ни трябва червената линия и на ж.п. гарата сме с успокояващия половин час по-рано. А тя е огомна и в началото объркваща. Има безброй табла, навсякъде, но в последствие осъзнавам, че всички показват едно и също - заминаващите влакове. Табло за пристигащи така и не видях, но и не ме вълнуваше спешно, та не се задълбочих. Другото, което не видях е билетен салон. Вероятно има такъв, но и той не ми трябваше, така че не се зарових в изобилието от магазини, магазинчета, рекламни агенции да търся нещо ненужно. Виж перонът ме интересуваше, затова направихме кратка разходка и разучихме кое на таблото какво означава. Обяснявам:

Така изглеждат таблата. Можеш да видиш някое от тях, без значение къде на ж.п. гарата се намираш. Винаги има някое наоколо. Включително, в подлеза водещ към пероните ще откриеш по едно до всеки изход. (Също като у нас, нали?)

Последната колона очевидно означава перон, но има и някаква буква и понякога на един и същ перон, но с различна буква, са отбелязани два влака. С малко заглеждане откриваме, че буквите са или S или J и означават "sever" и "jih", т.е. трябва от подлеза да завиеш наляво за север или надясно за юг.

 

Значи вече спокойно можем да се качим и да разгледаме старата ж.п. гара, запазена като архитектурен паметник и намираща се точно над сега действащата.

Междувременно нашият перон излезе на таблото, което означава, че ни е време да се качваме на жълтото влакче,

където ни посреща любезен стюард. (Да не сте посмели да заподозрете, че момчето разцъква игрички, докато чака! Таблетът му служи за настаняване на пътуващите. Във всички междуградски превозни средства стюардите и стюардесите бяха с такива таблети. Освен това влакът имаше по един/на стюард/еса на всеки вагон.)

 Уж бях чела, че ни се полагат разни безплатни неща, но RegioJet успяха пак да ме изненадат приятно.Всеки получи бутилка вода. Многократно ни бяха предлагани безалкохолен, ябълков сайдер (истински ябълков сок), различни видове чай, кафе, капучино, мокачино и т.н. на illy, както и няколко вестника и списание. Според информационните им брошури, с билета си за влак можеш да си оставиш колата на паркинг в някои от градовете.

В купето имаше 6 кожени седалки и 2 контакта с 220V.

Детското купе:

Нали казват, че за развитието на една държава може да се съди по обществените й тоалетни? Ето как изглеждат те в жълтите влакчета:

Пътуването оправда и дори леко надмина очакванията ми. Между другото, никой никъде не ни поиска лични карти, макар да сменихме държавата. Нито на качване, нито на слизане от влака, нито дори на границата. Преминаването й се усети единствено по интернет връзката, която прекъсна за няколко минути, докато сменим операторите.
След малко повече от 4 чАса бяхме в Братислава.
Оставям ви сами да познаете дали влакът закъсня.

Братислава

От България до Братислава вече има редовен, евтин и удобен транспорт. (В момента погледнах - Wizz имат 3 пъти седмично полети от София, на цени от 30 до към 100 лева, а Ryan летят само сезонно до Бургас, но за сметка на това, последният им полет за тази година е след 2 седмици, с цена 9.99 евро.) Ето защо много българи я избират като спирка по пътя си към Европа. Маршрута София-Братислава-Прага не съм го измислила аз (мой е само онзи през Брюксел), а още повече са тези, които я ползват като място за нощувка разглеждайки Виена. По този повод бях чела, че да разглеждаш Братислава след Виена е напълно безмислено и много нечестно спрямо Братислава.
В нашия случай, на горката Братислава й се падна тежката задача да се опита да ни впечатли, след като преди няколко часа сме тръгнали от Карлови Вари. И въпреки всичко тя успя. Направи го по неин си начин, но й се получи. Бих казала, че Братислава много, ама много ми напомня за София. С недобре обмислената смесица между ново и старо, с посивели и занемарени архитектурни паметници, с подреденост и неуредици, с недостатъчната мисъл за туриста (аз само от тази гледна точка мога да говоря) и т.н. На ж.п. гарата ни отне повече от 15 минути докато разберем колко струват клетките за багаж. Имаше обяснителни табелки, не мога да си изкривя душата. При това бяха и на руски и на английски. В дълга инструкция, формат А4 се обясняваше как да я заключиш, кога е развалена, какви монети приема, колко е максималното време и още и още. Но никъде нямаше написано колко евро всъщност да сложиш. На електронните ключалки на различните клетки се виждаха различни числа. Само две от тях бяха отключени и едната показваше букви, а на другата пишеше 3. Накрая се оказа, че цената е 3 евро за 24 часа, ако ви се наложи - да си знаете.
Времето бе лятно, ето защо оставихме целия багаж и по къс ръкав и тънка жилетка в ръка се понесохме към стария град, който трябваше да е на малко повече от километър.
По пътя усещането за софийски булеварди се затвърди,

 ето защо като вияхме отворена врата към някаква градина веднага се шмугнахме вътре. Още не знам какво сме разглеждали, но в дъното имаше сграда охранявана от караул, а слънцето напичаше приятно и измързеляващо. Направо да се размъркаш.

И в този момент получих поредното писмо от Wizz:

Dear Customer, 
At Wizz Air, your safety and comfort are our priority. We are committed to offering you a seamless travel experience along your WIZZ journey.
As an airline, however, we can at times be faced with situations, which lead to unforeseen delays or cancellations, for which we sincerely apologize. We would like to assure you that we are taking all the necessary and reasonable measures to minimize any inconvenience caused.
We regret to inform you that your flight 4342 BTS-SOF was delayed. The new estimated time of departure: 23:55, 10/14/2019. Online check-in and airport check-in desks close as originally scheduled. Please also pay attention to airport displays/announcements and monitor Flight Status on our website or mobile application for additional information.


Иначе казано - самолетът ни закъснява с 2 чАса и ще излети в 23:55 (00:55 българско време), за повече инфомация да следим сайта им... където все още не бе отразен дори този факт.
Този път не се притесних. Само потърсих начин да се свържа с Милен, който вече пътуваше от Сливен за София, за да ни посрещне и, за да го подготвя, че най-вероятно цялата нощ ще отиде.
Продължихме да се радваме на слънцето,

а после се придвижихме към стария град. Малките му криви и изпълнени с туристи, улички силно ми напомниха Капана в стария Пловдив, така че грозното пате Братислава успя да си вземе своето, дори след титани като Прага и Карлови Вари.
 

Разстояние и посока към различни точки по света. Долу, вдясно се вижда и София - 778км.

 

Един от символите на Братислава. В града съществуват няколко подобни скулптури, като тази е най-известна и може да бъде видяна по половината сувенири - магнити, картички, чаши, кибритчета... За съжаление другите не ги открихме.

Старият град не е голям и бързо го прекосихме с няколко спирания за сувенири и сладолед. В края му, тъкмо се наканихме да се връщаме, когато мернах "летящата чиния" и се сетих, че тя е в единия край на мост над Дунав, което означава, че макар да не я виждаме сме съвсем близо до реката.

Запътихме се към Дунав, който в тази си част е не по-широк от полвдивската Марица. 
Слънцето реши да изтанцува един ефектен залез, а на мен това ми дай - да снимам залези във водата.

В закотвените до брега ботели (хотел на кораб: boat+hotel=botel) животът кипеше. Току пред нас две дами тъкмо излязоха от джакузито, а от съседния ботел се носеха изкушаващи аромати. За миг се поколебах дали да не хапнем нещо, но не можех да разчитам на двата часа закъснение на самолета. Я си представи, че след малко получа писмо, че са наваксали? 

Направихме няколко снимки и на двореца, който за съжаление видяхме само от далеч

и бавничко поехме обратно към ж.п гарата.
Дано не греша, но мисля, че точно за Братислава бях чела, че сградата на театърът им е проектирана от същия архитект, който е проектирал и Народния театър в София. 

На летището бяхме още преди осем часА. Последвалите 6 чАса, до кацането в София, не могат да се класират сред най-приятните ми изживявания, но се изтърпяха. 
Още с влизането ни раздадоха ваучери за по 4 евро, които да похарчим в безмитната зона, тъй като за полети под 1500 км със закъснение от 2 и повече часа, според европейското законодателство, превозвачът дължи

"Право на грижа"

Ако сте принудени да седите на летището заради закъснелия полет, авиокомпанията трябва да се погрижи за Вас. Имате право на безплатна храна и напитки по време на изчакването, както и достъп до телефон и интернет. Ако се наложи да пренощувате при по-продължително закъснение (обикновено повече от 6 часа), авиокомпанията трябва да Ви осигури хотелска стая или място, където да отседнете, както и трансфер от и до летището. Отново, тези права зависят от продължителността на закъснението и типа полет. 

Полет	Продължителност на закъснението
Полети до 1500 км	2 часа или повече
Полет в рамките на ЕС над 1500 км	3 часа или повече
Полети извън ЕС между 1500 and 3500 км	3 часа или повече
Полети извън ЕС над 3500 км	4 часа или повече

Много от пътниците смятат грижата за заместител на парично обезщетение. Имайте предвид, че двете неща са напълно различни. Дори когато авиокомпанията е платила за Вашия хотел или храна, имате право на обезщетение за закъснелия полет.

На безмитната зона 4 евро са смешни пари, защото парчето пица на Дени струваше 4.90, а водата бе между 1.5 и 3 евро. Чааак към края на престоя ни прочетох, че ако си събирам бележките за разходите на летището, превозвачът бил длъжен да ми ги възстанови, въпреки ваучерите. Не проверих верността на твърдението, тъй като в началото не знаех, а и никой не ми издаде касова бележка, а в края нищо не ми се ядеше или пиеше. Изкушавах се за единия тест да го направя, но признавам - домързя ме. Остана си въпросът - ако реша да си купя уиски, пак ли ще имам право да изисквам възстановяване на разходите от превозвача.

Закъснението постепенно се увеличи до 3 чАса. Казах на Милен да ляга да спи и, че ще му звънна да го събудя като се настаним в самолета. Малко по малко ни преместваха от зала в зала, докато накрая ни натъпкаха над 300 човека, от два закъсняващи полета, в помещение с не повече от 100 седящи места. От друга страна, аз започнах да потривам ръчички четейки за правото на обещетение при закъснение от над 3 чАса в рамките на EU. В един момент, в сайта на Wizz обявиха час на пристигане на нашия полет в София 03:30ч, което е точно 3 чАса и 5 минути заъснение. Веднага направих екранна снимка. 

При полети в рамките на Европейския съюз пристигащи със закънение над три чАса, превозвачът дължи съвсем не малко обезщетение на всеки от пътниците, според дължината на полета. (Който се сети да си го поиска, разбира се.) В случая обезщетението би било 250 евро на всяка от нас. Трудно се взимало, затова и има толкова много посредници, които прибират по 20 процента, но и на 800 лева бих се зарадвала. Няколко минути по-късно, когато реших да го покажа на Дени, часът на пристигане бе променен на 03:23 - с две минути по-малко от трите чАса. Постепенно започна да се смалява и в София кацнахме с 2 часа и 40 минути закъснение - факт, който капитанът многократно изтъкна по време на полета, уж между другото.
Е, не можахме да избием разходите по пътуването, но пък имах време да науча доста за правата при закъсняващи полети.

Точно в седем сутринта си бяхме у дома, с което и нашето приключение завърши официално. Емоционално вероятно още дълго време ще се връщаме към него.

 Връзки към:

Албум "Братислава и по пътя"

1. Чехия 2019 - подготовката 

2. Чехия 2019 - Прага  

3. Чехия 2019 - Карлови Вари   

 

Редакция след цели две години:

Понеже за две години никой не опита да познае кое е единственото превозно средство, в цялото ни приключение, пристигнало по разписание, време е да го издам. Най-неочаквано това е автобусът Сливен-София. Всички, всички останали превозни средства - самолети, автобуси, влакове - всичко закъсня.