На Европейско първенство в Унгария. Част 1

 „Портфейлът ми го няма!“

Тийнейджърът Б. притеснен изкормва цялата си раница пред касата, а аз плащам вместо него и го успокоявам, че вероятно го е забравил вкъщи. „Не – отговаря ми той – в него е личната ми карта, нали преди малко я вадих за чекиране на полета.“

!!!

Проблемът рязко придобива нови измерения.

ЛИЧНАТА КАРТА!!!

Мозъкът ми бързо обхожда всички възможни варианти – портфейлът е изгубен, откраднат, пътуването пропада, спешно се вади нова лична карта в някое софийско МВР с експесна поръчка. (Дали е възможно изобщо?) В същото време съм изпълнена с учудващо и за мен самата спокойствие и увереност, че ще изскочи от някъде. Тревогите ми по-скоро са в посока не дали, а кога ще се намери, защото ако се проточи търсенето може да възникне конфликт с шофьора на автобуса и останалите пътници. Спрели сме за 15 минутна почивка и минутите вече изтичат.

*  *  *

Как изобщо се стигна до този автобус и закъде сме се запътили? Следва малко предистория:

Датата е 20 декември 2023 година, а ние тъкмо сме се върнали от ресторант по случай 20 години от сватбата ни. Милен между другото подхвърля „Искаш ли през април да отидем до Унгария на Европейското, да гледаме Денито, че вече все по-рядко ще имаме възможност да сме с нея.“ На всичко отгоре допълва, че вече бил проверил какви самолетни линии има и макар в Дебрецен да има летище, няма полети от София, така че ще трябва да отидем с колата.

Бум-бум-бум-цссссс!!! - това се казва подарък за годишнината!

Говоря за същия онзи Милен, който преди няма и два месеца, след Армения, ми заяви - „Беше много хубаво, но повече никъде няма да мръдна от България!“ Същият той, дори бил проверил полетите!!! С кола не ми се пътува, той също не обича, така че в рамките на половин час откривам, че от София може и да няма полети до Дебрецен, но Wizz тъкмо са открили линия  Бургас - Дебрецен, а на нас от Бургас ни е дори по-удобно и цените са нереално ниски. Лошото е, че полетите са само в понеделник и или трябва да оставим Дребосъчето само с Баба за цяла седмица, или да намерим друг вариант за отиване. За връщане понеделникът е перфектен! След още няколко минутки ПланЪТ е окончателно изготвен:

ПЛАН-ът:

1.       В сряда си хващаме автобус за София и следобед летим от София за Будапеща.

2.        Настаняваме се за една нощувка, правим разходка по нощна Будапеща и вечеряме в някой традиционен ресторант.

3.       В четвъртък разглеждаме колкото се може повече от Будапеща до към 13-14 часа и

4.       хващаме влак за Дебрецен.

5.       Пристигаме след около 3 чАса и се настаняваме в Дебрецен.

6.       Петък, събота и неделя е състезанието. Милен категорично е в залата през повечето време, но аз излизам от време на време, когато Дени няма срещи и

7.       успявам да разгледам и Дебрецен.

8.       В понеделник летим за Бургас, от където ни прибира един приятел на Милен.

Планът е готов, но решаваме малко да изчакаме докато и други родители от отбора решат как да се придвижват, тъй като може да се комбинираме с някого.

Все пак към края на януари дебреценските квартири започват драстично да намаляват в Booking и никой от другите родители не проявява интерес към нашия план, така че преценяваме, че е крайно време да финализираме резервациите. Междувременно конфликтът между Rayanair и множество посредници е довел до сваляне и на цените на превозвача, така че успяваме да вземем билети от София до Будапеща за по 50 лева с Ryanair и от Дебрецен до Бургас за по 25 лева на човек с Wizzair. Общо 150 лева в двете посоки, за двамата. Резервирам квартира близо до залата и влизаме във февруари с вече напълно уредено пътуване. Остават само нощувката в Будапеща и влакът между двата града. Там изборът е толкова голям, че не се притеснявам.

Десет дни по-късно, докато подготвям рождения ден на Маринка (А дали не беше по време на самото парти дори?), получавам писмо от WIZZ, че ако искам ще ми върнат 100% от заплатената сума в пари или 120% в кредити в акаунта ми, но полетът няма да се състои. Дори не успявам да се шашна, само си казвам, че трябва да проверя кога е следващия полет и да видя дали ще ни бъде удобен той. Когато най-сетне идва ред да преправя ПланЪТ реалността никак не ми харесва - оказва се, че WIZZ не просто отменят моя полет, а ще пуснат линията чак през юни, т.е. цели два месеца след нашата резервация.

Казвам си „ще му мисля“ и продължавам с ежедневието. Резервирала съм квартира без предплащане, която може да се откаже до последния момент, така че ако се наложи да се откажем, да изгубим само билетите на Rayanair. Нещо с квартирата леко ме гложи, защото ден след резервацията, домакинът се опита да ме заговори във Viber. Отговорих му в Booking, но той предложи да продължим във Viber, тъй като там било по-удобно. Имам един доста неприятен урок с некоректен наемодател в Пловдив, с когото се подлъгах да говоря във Viber, затова настоях комуникацията ни да е само през Booking. (За незапознатите – в Booking се пази история на разговора и ако домакинът се окаже некоректен, можеш да подадеш жалба срещу него. Ако обаче си комуникирал по други канали с него, не можеш да докажеш нищо.) След още около седмица получавам ново писмо, този път в Booking, с което домакинът ме уведомява, че виждаш ли поради спешен ремонт не може да ме приеме, затова трябва АЗ да отменя резервацията. Пиша му, че при тези условия ТОЙ трябва да отмени резервацията. Опитва се да пробута идеята, че това е невъзможно, но след като го игнорирам, набързо я отмея той. Вече и квартира нямаме. Минават още няколко дни и Ryanair също ми изпращат "честитка" за промяна на полета. Казвам си - добре, явно няма да се ходи, но гадовете не предлагат да ми върнат парите, а или да потвърдя че съм съгласна със новия, по-късен час, или да се преместя на предишния или следващия полет.

Ето че в средата на февруари се оказавме само с два билета София – Будапеща за 10-ти април. При това за смолет, който каца в 20:30 часа. А всичко бе така добре подредено! Междувременно и Милен „изтрезнява“ и заявява, че щом няма удобни полети, той категорично отказва да ходи, аз ако искам, да заминавам. Разпитвам този, онзи как ще пътуват, къде ще отсядат и деликатно подпитвам дали имат едно свободно място, но като цяло хората вече са се организирали и няма място за мен. Към средата на март в клуба се повдига въпроса за организиране на автобус. Викам си - ще се запиша, ще платя цялата сума, а в едната посока може все пак да отида със самолет и да видя Будапеща. Да обаче се записваме само двама човека. Аз и М. Около седмица очакваме и други хора да проявят интерес, но колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че няма желаещи.

Цялата тази суматоха отново подхранва жаждата ми за пътуване, затова решавам да не се предавам. Може да се върна пак със самолет от Будапеща. Полетите са в понеделник, в 6 сутринта и във вторник по някое време през деня. Ако взема билет за понеделник, трябва да тръгна от Дебрецен за Будапеща най-късно в неделя по обяд, което значи да изтърва голяма част от срещите на Дени в неделя. За какво изобщо съм била път тогава? Ако оставя за вторник... трябва да отсъствам от работа още един ден, а и цените на билетите вече са се надули доста.

Мислѝ разчупено! 

Мислѝ разчупено!

Започвам да мисля разчупено. Започвам да проверявам какво каца и излита в момента в Дебрецен и дали мога с нещо да си направя комбинация.

Мислѝ разчупено!

И тогава излиза Ларнака. Оказва се, че в понеделник, рано сутринта има полет Дебрецен - Ларнака, а в 4 следобед Ларнака - София. Сумарно двата билета правят 150 лева. Е, в началото това бе общата цена за двама ни за отиване и връщане, но към настоящия момент всички опции за прибиране са поне двойни. А и летището на Ларнака е на под 10 километра от града, така че от тия 6 чАса, все ще мога да отделя 2-3 за кратка разходка. Звучи изкушаващо!

Предлагам плана си на М. и двамата със сина ѝ Б. се присъединяват към мен.

Спешно намираме нова квартира в Дебрецен. По-далечна и по-скъпа от предишната, при това има една спалня, а аз ще трябва да нощувам на разтегателния диван в общото помещение, но е от малкото останали свободни квартири, от които може да се стигне пеша до залата. Близо е и до жп гарата, а от Будашеща ще пристигнем с влак. Спирката на автобуса, с който в последното утро ще стигнем до дебреценското летище също е на няколко минути пеш - съвършена комбинация.

Няколко дни по-късно правя резервация и за нощувката в Будапеща. За там намирам квартира с две самостоятелни спални, на 2-3 минути от жп гарата и на пешеходно разстояние от Парламента и множество забележителности. Има над 200 отзива и всички са положителни, в много от тях се споменава, че домакинът е позволил да се остави багажа в квартирата за няколко часа дори след напускането ѝ. Чак ме е яд, че не е в Дебрецен!

Всичко е уредено. Не съм купила единствено билетите за влака Будапеща - Дебрецен, но след като уточнявам, че могат да се закупят и в последния момент, решавам да си оставим възможност да бъдем гъвкави - ако времето е неподходящо за разходки, ще хванем влак веднага щом освободим квартирата в 10, но ако е подходящо, можем да си позволим да тръгнем по някое време следобед.

Вечерта преди тръгване правя най-уникалното събиране на багаж в личната си класация. Отнема ми повече време от обикновено, но така добре успявам да го оптимизирам, че нося абсолютно всичко необходимо - достатъчно дрехи и обувки за студено, топло, сухо и мокро време, бельо, пижама, цялата необходима козметика, две кърпи за баня, джапанки и домашни чехли, дори малък набор лекарства и обезболяващ гел за травмираното ми коляно. И всичко това в раница с размерите на "малък, ръчен багаж" - 20/30/40 сантиметра. Като на всичко отгоре оставям малко свободно място, за мога да прибера дамската си чанта (раница) при преминаване на летището. Цената на допълнителна чанта на полетите на Wizz бе необосновано висока, а като имаме предвид, че на връщане ще се удвои заради забежката до Ларнака решавам, че трябва да се вместя в малката раница. И успявам!

*   *  *

С други думи, постарала съм се да предвидя варианти за реакция във всички случаи, дори и за непредвидените ситуации, но казусът "изгубена лична карта по средата на пътя към София", ме хваща неподготвена.

 След неколкократно преравяне на седалката и преглеждане на целия път до тоалетната и обратно, портфейлът кротко се материализира под дреха на самата седалка. ТОЧНО в момента, когато всички пътници са се качили и шофьорът също заема мястото си. Добър тайминг и голям късмет, защото следващия път, в който Б. би потърсил портфейла си бе на самото летище, а там липсата му щеше да боли много повече.

Макар и с доза адреналин, първото изпитание е преодоляно. 

Дотук добре! (Казал падащият от стотния етаж, преминавайки покрай петдесетия.)

За мен това ще бъде една от малкото непредвидени ситуации по време на цялото пътуване, от което ще запазя само положителни емоции. Усещането ми е, че М. и Б. не останаха така възторжени. И обяснимо, тъй като М. още в автобуса към София усети, че се разболява и през цялото време не бе съвсем в кондиция.

Имам една много любима картинка, която добре описва ситуацията:

         Тук, в моя блог, ще разкажа за кръглото и абсолютно съвършено отражение на историята, така както аз го почувствах и видях от моята плоскост.

Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 2