Събуждам се в 6:30 с мисълта, че това е последния ми шанс да снимам Арарат. Според ограничената ми статистика от предишните два дни, Арарат сутрин се вижда добре, а към обяд потъва в мараня. Ако толкова искам да го снимам, мога да си надигна д-то и да се кача на Каскадата за изгрева.
Първото разочарование идва още с прекрачване на портата. Поглеждам вдясно, където при ясно време се вижда върха. Времето е ясно, но Арарат е обвит в мъгла. След кратко колебание решавам, че така и така съм станала, ще се кача на Каскадата, пък може да се изясни.
И така, неделя сутрин е, малко преди 7:30, а аз се разхождам по безлюдните улици на Ереван. Градът още спи. Първият работещ търговски обект който виждам е... сергия за цветя.
В неделя. В 7:30 сутринта!
Може на някого спешно да му затрябват цветя в неделя сутрин. Продължавам нататък. По тротоара вървим само аз и някакъв мъж на 20 метра пред мен. Когато стига до една сграда с голямо каменно стълбище, мъжът се изкачва, отваря тежката врата и потъва вътре. Заглеждам се каква е тази сграда. Начално училище.
Неделя.
В 7:30.
Третият човек, когото срещам на същия празен тротоар е жена, малко над средната възраст, която вдига ролетна щора и отключва... салон за красота. Доста странни срещи, но е напълно възможно всички те да си имат прозаични обяснения.
Достигайки Каскадата и хората стават една идея повече, но пак са малко. Мога да си позволя да направя почти безлюдни снимки.
Най-многолюдно представени са кучкарите и охранителите. В Армения има много, ама много охрана. Примерно тук на Каскадата, на всяка междинна площадка има външни и вътрешни охранители. Едните следят за реда вън, другите са седнали на едно столче между ескалаторите и наблюдават преминаващите хора. И само 20 метра по-горе, има друг охранител, на друго столче. И това са само цивилните охранители. Тази сутрин, на една от площадките има и 5-6 униформени полицаи. На най-горната площадка един възрастен мъж изпразва кошчетата. В този ранен, неделен час служителите май са повече от посетителите.
Успявам да хвана изгрева, но Арарат е все така обвит в призрачна мъгла. С издигане на слънцето сякаш видимостта мъничко се подобрява, но точно на върха му трайно се е настанил един продълговат облак и не мърда от там.
Впоследствие ще прочета, че "Мъглата, която е част от характерния пейзаж на Арарат, се появява от изпускането на горещи газове от планината. Мъглата започва на малки участъци, като постепенно обхваща широките части на планината." А някъде другаде ще прочета, че в 300 дни от годината Арарат е обвит в мъгла, но после така и няма да мога да намеря прочетеното и в главата ми ще свети една въпросителна - дали наистина точно това съм прочела? И все пак, ако наистина в 300 дни от годината Арарат е обвит в мъгла, то ние сме били големи късметлии в две от утрините да го видим ясно.
И като съм отворила дума за Арарат да разкажа повече за него. Арарат е символ на Армения. Даже името си ѝ е дал. Бил е част от Армения допреди малко повече от 100 години, когато по силата на Александрополския мирен договор преминава в пределите на Турция. В някакъв руски форум прочетох, че Ленин буквално го е подарил на Кемал Ататюрк. Изборът бил между Батуми и Арарат, но Батуми се оказал по-ценен за Съветския съюз, заради излаза си на Черно море. Колко е вярно, не знам, тъй като по това време Съветски съюз още не е съществувал, но вече е имало наченки на образуването му, така че може и да има доза истина в това твърдение. Иначе е факт, че в края на 1920 година Арарат става турски и турците го наричат Ататюрк. Даже съм чела, че не е добра идея пред тях да споменаваш името Арарат.
Наистина ми е жал за арменците. Толкова близък и скъп, а толкова далечен е Арарат за тях. Те го гледат и благославят, той ги гледа и бди над тях, но не могат да се достигнат. Като някаква трагична любовна история. Арарат дори е част от герба им. Пак из форумите четох, че Турция отправила протестна нота, задето Арарат е част от герба на Армения, въпреки, че не е на нейна територия. Арменците от своя страна повдигнали въпроса, че луната е част от турския герб, но също не е турска територия.
Мммм. да. Отплеснах се. Стана малко "Приказки под шипковия храст"*. И като съм заразказвала приказки, да кажа и за азбуката. Те и с нея много си се гордеят. Сувенирите им включват основно азбука, нар, Арарат и коняк. С много взиране успях да направя разлика между някои букви, но не и в текст. Там всичко ми се слива. А защо отворих дума за азбуката? Докато се подготвях изгледах и доста видеа за Армения и Ереван. Едно от тях беше на двойка руснаци, като мъжът беше с арменски произход. С голяма любов и много знания разказваше за Армения, за природата й, забележителностите, храната, хората, историята и на частта с азбуката се оказа, че била донесена от космоса. Защото ако се изпишат имената на известните метали по времето, когато е създадена азбуката (5 век) и с помощта на нумерология се сумират буквите до получаване на едно число, то неминуемо резултатът бил атомния номер на съответния елемент**.
А какво правех преди да се впусна в разказване на приказки? Посрещах изгрева и отвисоко наблюдавах и снимах Ереван.
Прибирането не искам да е по някой от познатите маршрути затова поемам на запад. Идеята е да стигна до някоя метростанция и да се прибера с метрото. Тръгвам напосоки като от време на време поглеждам картата, за да не се забия в съвсем неизвестна посока. След около час разходка достигам едната крайна спирка на метрото. По пътя съм разглеждала блоковете им, детските градини, улиците, пазарите... Документирала съм факта, че плодовете и зеленчуците присъстват дори в играчките на децата.
Накрая, току пред входа на метрото съм се забляла в една сладкарница с торти със сушени цветя или полуготови торти, за които само си поръчваш украсата и за нула време са ти готови:
Към 10 съм в квартирата. Вече съм навъртяла 10 000 крачки, а си бях казала, че днес ще я карам по-спокойно, без бързане и натоварване.
Още не сме намерили къде да оставим багажа за целия ден, но дори да не намерим, не е толкова фатално - и без това сме решили, че повечето време ще прекараме по пейките.
В 11 се изнасяме. Молим бащата на хазяинът да разпечатаме бордните карти (Не е точно бордна карта, но е лист, който непременно трябва да се разпечата и срещу който на летището ще ти издадат бордна карта. На летище "Звартноц" не приемат електронни бордни карти.) Човекът услужливо се съгласява и сам предлага да оставим багажа в офиса. Благодарна съм. Не очаквах подобен жест, особено след като вчера не се спазарихме за късното освобождаване.
Търсим на картата идеи къде да прекараме възможно най-мързеливо днешния ден. Точно на изхода на една от метростанциите, които все още не сме посетили, има парк. Оказва се с романтичното име - "Парк на влюбените". Не е изненада, че и тук има табладжии.
Следват английския парк, където попадаме на кучешки фестивал и Планетариума,
за да акостираме отново в любимия ни парк "Варданян".
Ереван трябва да се почувства!
В повечето пътеписи, които прочетох се казваше, че за Ереван един ден е достатъчен - има кратък списък със забележителности, повечето от които на пешеходно разстояние едни от други. Може и така да е. Ние обаче му отделихме почти 5 дни и мисля, че точно затова ни хареса. Защото си позволихме да му се наслаждаваме, а не просто да го разглеждаме.
Ереван е вкусен, приветлив, чист, добронамерен и спокоен, въпреки тълпите от хора и задръстванията. Ереван е пълен с паркове, фонтани, чешмички, статуи, цивилни и униформени охранители, търговци на плодове, зеленчуци, треви и подправки, както и търговци на всичко туристическо - екскурзии, транспорт, сувенири, храна. Ереван е пълен с руснаци. Много руснаци. Или поне такива, на които руският език им е майчин.
И защото му отделихме време, накрая за финал, точно когато се отправяме към квартирата за багажа, в парка до Вернисажа един човек започва да настройва бутилките си. Скоро ставаме свидетели на:
Във форум "Магеланци" бях попаднала на един много емоционален изблик по темата Армения, който споделям на 100%: "И да, Армения е разкошна държава! Обожавам я, хора! За всичко останало има Дубай." :)
Наскоро прочетох, че всяко пътуване можеш да го изживееш по три пъти - веднъж, докато се подготвяш за него, втори път, по време на самото пътуване и трети път - докато го разказваш. Аз си доставих удоволствието да преживея и трите, надявам се, че съм успяла да предам емоцията.
* Обяснение за поколенията различни от моето - в нашето детство имаше анимационно филмче за Ушко и Зъбчо със звучното заглавие "Приказки под шипковия храст.".
** Опитах с два други елемента - сребро и олово. Убих над половин час в търсене и сравняване на букви, но резултатът е много далеч от атомните им числа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар