Кътчето на Ани: Армения. Ден трети.

На третия ден се успиваме.

По принцип спя сравнително малко и се будя рано, но тази нощ се облещих в малките часове и до сутринта се кокорих. 'Начи няма да си спя кротичко като нормалните хора, ами ще му мисля днес или утре да тръгнем за Гарни и Каменната симфония. Докато се подготвях за Армения си представях слизането от храма в ждрелото като приятна разходка, но сега се вкарах в някакъв филм. Ако вземе наистина да се окаже преход като изкачване на Карандила и ако почвата е някаква тежка и лепкава, в комбинация с вчерашния дъжд, направо си оттървам Симфонията, а никак не бих искала! През нощта чета отзиви, опитвам по снимки да предвидя какво ни предстои, но не мога. Една рускиня разправя, че си оставили колата на паркинга горе и слезли от храма до долу, но добре че там имало някакъв добър човечец с автомобил, да се смили и да ги върне обратно. Сериозна работа! Значи трябва да тръгнем навреме и да си приготвим вода и по някой сандвич, че кой знае какво ни чака.

Аз нали ви разправях, че преди да избера Армения се оглеждах към северна Европа? Та имаше тогава ден - два, в които си помечтах за Исландия. Една от забележителностите й е каньонът Студлагил - рядък природен феномен с огромни шестоъгълни колони, образувани от лава при бавно охлаждане и процес на кристализация. (Отклонение в отклонението - има думи на арменски дето са ми по-трудни и от исландски наименования. Примерно нямам проблем с изговарянето на прословутия исландски вулкан Ейяфятлайокутл, но така и не успях да изговоря името на ереванската метростанция "Йерисатардакан".) Един ден осъзнах, че на този етап Исландия няма как да се получи и приех Армения за нашата дестинация. И какво беше учудването ми, когато същата природна забележителност открих и там - Каменната симфония. Затова на Симфонията особено държа. Нещо като скок във време-пространството и до Исландия. ;)

На развиделяване отново съм заспала и отварям очи чак след 9. Откъм двора се чува характерно потракване - под навеса домакинът ни (под 30 годишен) играе табла с приятел. Сядаме с Милен и обмисляме плана за деня. Колкото ми беше трудно да го доведа в Ереван, толкова ми е трудно и да го изведа от тук (освен в посока "у дома", разбира се). Все пак Каменната симфония категорично съм я заявила като част от план "минимум" и той се е примирил с това. За другаде нямам чак такова желание да водя преговори. Предлагам да отложим с още един ден пътуването до Гарни, за да може да поизсъхне земята и да отдадем деня на разходка из някой краен квартал. Все пак Ереван не е само кръгчето в центъра, а и центъра никога не дава правилна представа за живота на местните.

Спираме се на Нор Норк. (Ей така както го гледате на картата ню-ню кварталче, така ще се окаже, че е Сливен и половина по население.) От там тръгва автобус № 266, с който утре ще трябва да пътуваме до Гарни. Информацията, която съм събрала за разписанието му е доста противоречива (като цяло, оставам с впечатление, че що се отнася до разписание на автобуси арменците са доста "широко скроени") и така на място ще можем да видим от къде тръгва, на какъв интервал се движи и най-важното - кога е последния автобус. Аз за всеки случай съм проверила, че и в Гарни можем да наемем квартира, така че и да закъснеем. няма нищо страшно.

Речено - сторено. Излизаме от двора, поглеждаме вдясно и "О! Чудо!" В дъното на улицата Арарат се издига облян от светлина.

Толкова е мирно времето, че дори котките си разрешават конфликта още в зародиш.

За Нор Норк трябва да хванем автобус от Площад "Франция", така че лежерно се понасяме нататък, без дори да сме пили кафе. Ще спрем в някое кафене по пътя. Слънцето грее и макар вчера да сме минали по същия маршрут, днес всичко изглежда по-красиво и ведро, а градът вече наистина е розов.

Дъгата, дъгата, виж дъгата!

Спираме за кафе

и продължаваме към операта. Там нещата също изглеждат по съвсем различен начин.

Ах, това слънце!

Точно до Операта трябва да е площад "Франция". Харесваме си една автобусна спирка и се подреждаме до нея. То не че в Сливен ако дойде чужденец ще може да се оправи с градския транспорт, но в София поне е що годе разбираемо. В Ереван - не. Спирката е облепена с реклами и толкова. Няма разписание, няма дори намек за автобусите, които спират тук. След повече от 10 минути чакане питаме едни момиченца за Нор Норк тук ли трябва да хванем автобус и те ни насочват на друга спирка, на стотина метра встрани.

Там вече автобусът идва бързо. Пътуваме доста време, не знам колко - поне 15-20-30 минути. Изкачваме се на някакъв хълм и от там за няколко секунди отново се открива приказна гледка към Арарат окъпан в злато.

Слизаме на Гай Авеню и встрани от паметника на въпросния Гай откриваме автобус № 266. Разписание няма, няма и стоянка. Мястото се разпознава само по факта, че има спрял автобус с номер 266. Питаме шофьора в колко са първия и последния автобус и на какъв интервал се движат. Казва нещо от рода на "от 8 до 8 през 40 минути". На следващия ден, друг шофьор ще ни каже, че автобусите са с друг интервал и с други начални и крайни часове. Както казах арменците са широко скроени, когато става дума за разписания.

Подобно е отношението им и към светофари и пешеходни пътеки. Няма на света светофар, дето на този свободолюбив народ да му казва кога да пресича и кога не. Многократно ставаме свидетели на хора преминаващи на червено, включително трудноподвижни хора, на големи булеварди. Но пък когато светне зелено... е тогава вече трябва да внимаваш - съвсем в реда на нещата е в първите секунди от зеленото по пешеходната пътека да преминават автомобили. Точно като във вица за джигита. Някъде по това време се ражда лафа "Ще търсим ли пешеходна пътека или ще пресичаме като арменци?"

В следващите няколко часа се разхождаме из окъпан в злато и спокойствие парк, обядваме в... оказва се пак заведение от нашата любима верига Art Lunch и безцелно се шляем между жилищните блокове впечатлени от колоритния начин на простиране на прането.

От една по-висока улица отново успяваме да зърнем Арарат.

И Накрая най-сетне идва ред да опитваме и Янедкс такси.

В Армения има и Яндекс такси, от което ще останем възхитени. За да се възползвате от него трябва да си инсталирате специално приложение "YandexGO". (От България не може да се изтегли, но ако на някого му трябва, имаме инсталационния файл.) Заявявате къде искате да стигнете то изчислява след колко време може да ви вземе кола, колко време ще пътувате и колко би ви струвало, като имате избор между различно ниво на комфорт.

Сега примерно, ако поръчам такси от летището до нашата квартира, ще пътувам около 35 минути, таксито ще дойде след 2 до 5 минути и би ми струвало между 1800 и 3300 драма (9-16.5 лева). Ти сам решаваш дали ще пътуваш с опел за 1800 драма или с по-луксозен автомобил за някоя от по-високите цени. Не съм ползвала Uber, но мисля, че са сходни. Любопитното е, че една и съща отсечка струва всеки път различно, но винаги е много евтино от наша гледна точка. (В Сливен за 9 лева ще мина към 3 километра и половина.) След регистриране на заявката ми, ми изписва марка, модел, цвят и номер на автомобила, който ще ме вземе и започва да ми го показва на картата. Ако по някаква причина автомобилът попадне в задръстване, това също се отбелязва на картата и минутите за изчакване се увеличават. Накрая плащам цената, която ми е изписало още в началото, като имам възможност в приложението да си регистрирам кредитна карта и изобщо, за да не плащам кеш. Ние избрахме кешовия вариант, така че нямам наблюдения върху другия.

Прибираме се за кратко в квартирата и решаваме да се качим до Каскадата, за да мога да си начеша крастата, да снимам Арарат по залез слънце.

Имам самочувствие, че съм с добра ориентация и трудно се губя и това понякога ми играе лоша шега, като например в момента, в който Милен казва, че изобщо не помни на това кръстовище от къде сме дошли, а аз категорично заявявам "Е как, не помниш ли тук как завихме наляво!" Е да, ама не сме завили наляво и така се забиваме в неправилна посока. Разбира се всяко зло за добро - ставаме свидетели на интересен похват за облекчаване на трафика в час пик - светофарите работят, но има и регулировчик, който ако види, че колите не са се изнесли и следващите ще затапят кръстовището, изобщо не ги пуска, нищо, че им е светнало зелено. Обаче за залеза закъснявам с няколко минути.

Оставаме повечко време, докато се стъмни и така имам шанса да снимам нощен Ереван и Арарат.

На връщане минаваме през Площада на Републиката и изчакваме да стане 20 часа, когато уж трябва да започне шоуто на пеещите фонтани. Бая нещо съм изровила и никъде не намерих информация дали в края на октомври все още има представления. Информацията за евентуалното начало също е противоречива - на места пише 20, а на други 22 часа.