Армения. Ден втори.

 Още през нощта става ясно, че синоптиците ще познаят. Приятно е, че макар да сме на комуникативно място, в квартирата се чува шумът на дъжда, а не този на близкия булевард, но фактът, че от 5 арменски дни, единият ще е дъждовен никак не ме радва. Вчера, още при първата ни среща, попитах домакина за някой местен и надежден сайт за прогноза за времето, но той ме насочи към онзи в телефона ми. Това охлади страстите ми, защото силно се надявах, че телефонът ми греши в прогнозите си за целодневни валежи. За съжаление телефонът твърди същото и за другите евентуални точки от плана ни - Гарни, Хор Вирап, езерото Севан или град Гюмри.

Карта на Армения, която както и много други, които намерих включва Нагорни Карабах.

Гарни (с ударение на "а" и под номер 3 на картата) е на 25 километра от Ереван и впоследствие ще се окаже единственото място, което сме посетили извън столицата. Основната му забележителност е езически храм, но в покрайнините му има ждрело, с много рядка в световен мащаб природна забележителност, която държа да посетим - Каменната симфония.

Хор Вирап (№ 15) е манастир, също на около трийсетина километра, но в друга посока. Легендата разказва, че в края на Потопа именно там е заседнал корабът на Ной. При добро време, от Хор Вирап се открива чудна гледка към Арарат.

Град Севан (№ 6), намиращ се на брега на едноименното езеро, е на 65 километра от Столицата, но е много по-лесно достъпен от Хор Вирап, защото има влакове, автобуси и магистрала. На брега на езерото отново има манастир и казват, че водата в езерото е изключително прозрачна. Образно казано - това е арменското море, защото е най-големия воден басейн в Кавказ и един от най-големите резервоари на прясна вода в цяла Евразия. В моите планове се комбинира с автентичното преживяване "возене в арменски влак", но допускам грешката да споделя това с домакина ни и той ме репликира, че с влак е много бавно, цели три часа и никой не ползва електричката в Армения. До края не вярвам на думите му, още повече, че и в България повечето хора отхвърлят влаковия транспорт като опция, въпреки че е много интересен и удобен (стига да не гониш срокове). Тази изтървана реплика дава коз на Милен категорично да откаже пътуването с влак до Севан, за което аз бях предвидила цял един ден. Никакви разписания показващи, че с влак всъщност е 2 часа, а с автобус около час и разликата е приемлива, не успяват да го убедят.

Град Гюмри е в четвърта, различна от предишните три, посока и макар да е най-далеч (120 км.) достъпът до него също е лесен - както с автобуси, така и с влак. Той е втория по големина град в Армения. Нямам нищо предвидено за гледане там, но ако знам, че на останалите места ще вали, а в Гюмри ще пече слънце, бих го разгледала. За съжаление Гюмри също не обещава добро за туриста време и в този момент тотално отпада от програмата.

Може би тук е момента да вмъкна още няколко любопитни обекта, които не бяха включени дори в плана "максимум". Номер едно сред тях е манастирът Татев (№ 18) - център на науката в средните векове и място с уникални гледки. Той ще си остане несбъдната моя мечта и може би повод, след време отново да посетя Армения. Разстоянието до Ереван е 250 километра по планински пътища. Гугъл го дава 4 часа и половина. Обществен транспорт от Ереван не открих да има. Вариантите са или с организирана екскурзия, или с частен шофьор, или с кола под наем, като последното за мен е твърде екстремно, след като видях трафика и пътищата в Армения. Най-логично е да се направи с нощувка в района, но при нашите всички на всичко 5 дни, в два от които са полетите ни, би означавало да се фокусираме почти само върху Татев. Това може да не е чак толкова безумно, но и близостта му с Нагорни Карабах, окончателно ме отказа.

Друг нереализиран план е... Тбилиси. Между грузинската и арменската столици има редовна жп линия. На четни дати, през нощта пътува в посока Ереван - Тбилиси, а на нечетни, пак през нощта - обратно. През лятото, вместо до Тбилиси ходи до Батуми и тогава разписанието се променя, но в нашия случай, имаше опция на 18-ти вечерта да потеглим за Тбилиси, да изкараме 19-ти там и на следващата нощ да пътуваме обратно. Обаче го отхвърлих, защото би било твърде екстремно на 18 по обяд да кацнем в Ереван, вечерта да тръгнем към Тбилиси, да не успеем да се наспим, заради преминаването на граница към 2-3 през нощта, цял ден да изкараме там и на другата нощ да потеглим обратно. Пиша го само, защото може да даде идеи някому.

Утрото ни посреща мрачно и дъждовно. През целия ден дъждът е от силен до слаб и обратно, с много кратки прекъсвания. Първоначално се насочваме към бившия ГУМ (навремето това беше съкращение на "градски универсален магазин"), който в момента е превърнат в покрит пазар за всичко хранително, за което се сетиш и още не малко неща, за които не подозираш, че се ядат.

1/3 от пазара

втора третина от пазара, а има и трета част, която не съм снимала.

Така например, тук опитах маринован... петльов гребен.

... за крак не ми стигна смелостта.

На вкус е леко хрупкаво, нещо като... повече като маринован зеленчук, отколкото като пиле. Ако не знаех, че е с животински произход, можеше и да не се усетя, макар че, вече като знаех, успях леко да уловя пилешкия аромат. Продавачката каза, че е много полезно, но не разбрах за какво. На български език не откривам информация, но в руската Уикипедия, пише, че бил полезен за ставите. Има логика, защото е хрущял.

Опитах още Бастурма. Трябва ли да казвам, че това е пастърма? Тази, която опитах бе много вкусна и крехка и нямаше нито една жилка.

Опитах и Гата. Гатата е традиционен арменски сладкиш  - вид сладка пита със захарно-маслен пълнеж.

И сега пак ще се отклоня, за да поговоря на тема магазини, пазари и храна. 

За добро или лошо (аз си мисля, че е за добро), по отношение на храната, Армения е като България в 80-те години на миналия век - има собствено производство на почти всички хранителни продукти. Навсякъде, буквално "навсякъде", се продават фермерски стоки. Дори на най-централните централни тротоари можеш да срещнеш хора, подредили по земята или на някакъв кашон стока за продаване. Това могат да са сушени или пресни плодове, зеленчуци, билки, сушени или пресни треви (използват много треви в рецептите си), яйца, ядки, сушена риба и други. 

Все пак има разлика и тя е в полза на Армения - всички продукти са красиво подредени и с изкушаващ външен вид. Т.е. няма го онова - щом е дребна и червива, значи ябълката е натурална. 

Друго, което ме впечатли е фактът, че много голям процент от стоките се продават в насипно състояние, т.е. без да са предварително пакетирани. Във всички супррмаркети, които посетих, има десетки контейнери с макаронени изделия, други с ядки, трети със снаксове и т.н.

Не е като да няма пакетирани стоки - има, дори много, но явно непакетираните са по-изгодни и хората избират тях. Предполагам, че като са непакетирани, срокът им на годност е по-кратък, защото са без консерванти, съответно хората хем се хранят здравословно, хем генерират по-малко боклук. Защо мисля така ли? Защото Армения наистина е много чиста и защото арменците, в болшинството си, са елегантни. За петте дни в Армения не видяхме нито едно дете или младеж с наднормено тегло. Нито едно! Сред хората на средна възраст може да се срещне някоя по-сочна дама или чичко с шкембенце, но и те са по-скоро изключение.

След обстойно разглеждане на покрития базар, едновременно пием кафе и обядваме в МОЛа и се насочваме към Площада на Републиката. Това е сърцето на Ереван и е само на 10-15 минути пеш от квартирата, а още не сме го посетили. За жалост днес времето не позволява да изминем пеш тези 10-15 минути, така че отново влизаме в метрото, било то само за една спирка.

Панорамна снимка на дъждовния Площад на Републиката.
ЦЪК, за да я разгледаш подробно.

Площадът на Републиката е красив дори в това мрачно и дъждовно време, но едва на следващия ден ще го видя в истинския му блясък.

Ще спойлна (извинявам се за чуждицата) малко и ще покажа същата картинка, на следващото утро:

Пак ЦЪК за подробности.

Нямаме много време да му се любуваме, защото дъждът отново набира сили и се вмъкваме в сградата отсреща. Там се помещават Историческия музей и Картинната галерия. На мен второто ми е по-интересно, а Милен няма претенции, така че се отдаваме на изкуство.

Тук е момента да му благодаря за търпението, защото в нито един момент не изсумтя, не измрънка, а оглеждаше набързо и после търпеливо ме изчакваше пред всяка зала.

Обходът на галерията започва от четвъртия етаж, половината от който е отделен за Иван Айвазовски. Тук вероятно ще се изложа с признанието, че не познавах творчеството на Айвазовски. В случая това се оказа плюс, защото успявам да изпитам изненада и истинска радост от срещата с него.

Преди повече от 30 години, още като ученичка, изживях нещо подобно с Ван Гог - бях го чувала, но не повече. По онова време групата ни имаше щастието да посети Ермитажа и нещастието това да е за някакви си 2 часа. Така че без преувеличение, буквално препускахме от зала в зала. Внезапно една картина ме накара да замръзна. Не помня коя е била, но и сега си представям къде се намираше. Отделих се от групата и останах да я гледам колкото е възможно по-дълго. Влюбих се във Ван Гог и импресионизма за цял живот, а сега нещо подобно се случва с Айвазовски. За мой късмет, точно в този момент ни настига руска група с екскурзоводка, която разказва за умението му да рисува водата прозрачна (!!!), 

за това, че във всичките му произведения изобразяващи буря (цяла зала има отделена за тях), винаги има пропукване на облаците и светло петно, с което той дава надежда на своите персонажи за скорошен край на бурята. А също и за миниатюрите (някои с размерите на брошка), които рисува като подарък на гостите си.

Повечето от останалите зали също се оказват приятно откритие за мен. Оставаме няколко часа в галерията, през които дъждът отвън неколкократно преминава през всички етапи от проливен до никакъв и обратно. За късмет, излизаме във фаза "никакъв".

Тръгваме почти безцелно да прекосяваме центъра на града. преминавайки по луксозното Северно авеню. Едва сега, докато пиша тези редове, научавам, че е изградено след 2000 година. В онзи момент съм убедена, че това мащабно, розово строителство може да бъде наследство единствено от СССР. Въпреки грандоманията, авенюто по-скоро ми харесва, заради общия стил на всички сгради. Макар да са различни, те са обединени от обща концепция и това радва окото.

Слагам само една снимка на Северното авеню, 
защото на следващия ден ще го видим огряно от слънце
в истинския му розов блясък.

Време е да обясня за "Розовия град". Ереван е наричан така заради специфичния камък, розов туф, с който са облицовани повечето сгради в супер центъра, а също и доста други, включително обикновени жилищни блокове в краен квартал. Използван е предимно розов туф, но също и туф в нюанси от черно, през тъмно, светло розово и до жълто-оранжево. Все пак розовото преобладава и е радващо, че дори в по-новото време, след 2000-та година, не са изневерили на стила на града, а са проектирали и авенюто в розово.

В далечния край на Северното Авеню се намира пищната сграда на Арменските опера и балет. Пробвам си късмета пред Милен, дали пък да не отидем на някое представление, но предварително знам отговора. Все пак съм длъжна да опитам, нали?

После снимам и гърба на операта, представяйки си, че това са гримьорните и как вечер балкончетата се изпълват с причудливи герои - дами с шармантни рокли и шапки с пера и елегантни господа във фракове или бричове.

(Така и не разбрах дали наистина това са гримьорните.)

В остатъка от деня пием скъпо кафе със сладолед в подножието на Касадата и правим първо изкачване. Идеята е да се качим пеш, но дъждът отново премоделира плановете ни и използваме ескалатора,

Поредно лирично отклонение.

Каскадата представлява гигантско стълбище с 572 стъпъла. Трябвало е да свързва централната част с монумент на върха по случай 50 години от установяването на съветската власт. Монументът и наблюдателната площадка са си там, Каскадата е стигнала до някъде и така си останала. Сега между най-горната площадка на Каскадата и монумента зее огромен строителен изкоп с десетилетна история. Според Уикипедия строителството е прекратено през 1989, след голямото арменско земетресение, така че изкопът със сигурност е на над 35 години.

В покритата част около стълбището се движи ескалатор, а по междинните площадки има многобройни арт инсталации. От върха се открива превъзходна гледка както към Ереван, така и към Арарат.

Капките във водата не са от фонтан. Вали си.

Повечето експонати са впечатляващи, но... някак не мога да се откъсна от усещането за соц. Дори не знам защо. Може би лошо осветление прах и поизбелял текстил тук там.

Правя 2 снимки от най-горната площадка, до която достига ескалатора и се оттегляме. Докато чакаме дъждът отново да намалее, избирам подаръци в магазина за сувенири в подножието на Каскадата.

До този момент прогнозата за времето на телефона ми се сбъдва на 100%. Храня надежда, че ще продължи в същия дух, защото макар днес да бе ужасно, в оставащите дни ни се обещава слънчево и топло време.

Прибираме се, като пътьом пак се отбиваме за вечеря в любимия ни Art Lunch, в Россия МОЛ.

Много хитра схема е това Foodetory. Един цял етаж от МОЛа е отделен за него. На входа всеки получава карта с чип и докато е в зоната за хранене, само се чекира с картата. Изобщо не вади пари. Чак, когато напуска етажа, минава през каса, където плаща общата сметка. На етажа има най-различни заведения - с грузинска, италианска, японска и разбира се арменска кухня. Ние сме си харесали изобилието на Art Lunch и предимно там се храним. За пет дни почти не повтаряме ястие.

Докато се готвих за Армения на няколко пъти попадах на мнения, че виждаш ли Армения не била кулинарна дестинация. В Грузия и Турция по-вкусно били готвели.

Ами не мога да се съглася. И то не защото подценявам Грузия и Турция, а защото смятам, че авторите на тези твърдения подценяват Армения.

Салатите са в изобилие - по 5-6-10 и повече вида, като винаги са много богати на съставки. Ползват обаче някаква трева (подозирам, че е кориандър), която никак не ми харесва и ми се налага внимателно да оглеждам и избирам, за да не ми се падне салата с тази трева. Основните ястия също са с огромен избор - както месни, така и безмесни.

Мястото е приятно с още нещо - можеш да се отпуснеш и да наблюдаваш хората.

Арменките са красиви. Особено младите, една нямаше да не е хубавица. Почти всички имат нещо специфично, арменско във физиономията (не е само носа, по-скоро устата) и за несвикналото око са като братовчедки. Въж мъжете, не ме впечатляват, но и те са като братовчеди. Вчера и днес, през десет - петнайсет минути, тук срещах един сливенски обущар. Половината арменци ми приличаха на него.

В края на деня се прибираме в квартирата, изтягаме се на топло, а аз започвам да кроя планове за следващите дни. За мое огромно съжаление, явно няма да ми се получи номера с влака до Севан. Гарни ми е много важна цел и разглеждам отзиви и клипове за маршрута. Всички обясняват колко стръмно било от езическия храм до каменната симфония. Разстоянието било 2-3 километра със 150 метра денивелация. Започвам да си мисля, че ни предстои нещо подобно на Карандила, само дето слизането ще е първо, а изкачването - второ и доста се притеснявам да не вземе да се окаже много кално, заради днешния дъжд.

Да дойде утре, пък ще му мислим.