На Европейско първенство в Унгария. Част 2

     Продължение на "На Европейско първенство в Унгария. Част 1"

    Кацаме в Будапеща десетина минути преди обявеното по разписание. Като си знам късмета с предишни полети, чак не мога да повярвам. От десетина дни България е в Шенген по въздух и вода и преминаването на границите бе като разходка. Единствено на софийстото летище минахме проверка на багажа, но не се вживяха много. Домакинът на апартамента в Будапеща е толкова добронамерен, че ми се иска още сега да му сложа максимална оценка. Многократно се свърза с мен, за да уточни как ще пристигнем и да ми даде съвети как да се придвижим до центъра. Летището на Будапеща е на повече от 20 километра извън града. Проверила съм, че от летището тръгват автобуси 100Е и 200Е, като 100Е отива до центъра, но в другия му край, т.е. далеч от нашата квартира, а с 200Е трябва да правим поне една смяна. Решаваме да взмем такси. По предварителни данни цената до квартирата трябва да е около 12 000 форинта, което е около 60 лева. Тъй като съм си наплашена от хищниците които дебнат по летища и гари, питам домакина ни от къде да хвана нормално такси, а той ми отговаря, че тези пред летището са ОК. Излизаме и виждаме гише, на което само показвам адреса, до който искаме да отидем и служителят ми разпечатва лист с номера на нашето такси. А то ни чака току до гишето. Пътуваме около половин час и наистина, цената е малко под 12 000 форинта.

Тук е момента да дам съвет как е най-лесно да се "превалутира" наум. Махаш последните две цифри от унгарската сума и резултата делиш на две, за да получиш сумата в лева. Или:

От 12 000, махаш последните две нули и получаваш 120, което като разделиш на 2 е 60.

Разбира се това е с приближение, но приближението е доста приемливо - под 1 лев, така че аз през цялото време използвам този метод.

  Домакинът ни чака пред сградата. Потъваме в дебрите й и излизаме на тераса гледаща към вътрешен двор, който в очите на моите спътници изглежда зловещо, а в моите - много романтично. На следващото утро ще забележа, че си има дори и метло-връз, ако долетиш с метлата.

    Домакинът снима личните ни карти. Никак не ми се нрави, но след доста четене  за международната практика, съм се примирила, че е общоприето. Ако се поставя на неговото място, аз също бих искала да знам кой ползва жлището, което отдавам под наем. Апартаментът е чист, светъл и приятен. Часът е 21:45 и аз все още не съм се отказала съвсем от мечтата да видя нощна Будапеща. За съжаление спътниците ми казаха, че са уморени и нямат желание за вечерни разходки, затова питам домакина дали е безопасно да изляза сама на разходка. Замисля се как да формулира отговора си и казва:

"Mmmm, not dangerous, but not safe." (Мммм, не е опасно, но не е и безопасно.)

    Ох!

    Ще си остана с нереализирана мечта за нощна Будапеща. Повод пак да дойда, нали?

    Превъзбудена съм от емоциите и макар в българско време да е към 23 часа, все още нямам желание да си легна. Решавам да пусна телевизора за малко унгарски новини. По принцип съм от хората, които изключително рядко пускат телевизор. Ако остане на мен, най-вероятно вкъщи няма да сключим договор за телевизия. Когато попадна в чужбина обаче, поне веднъж си пускам телевизора и преглеждам каналите, опитвайки си да се поставя на мястото на обикновения местен. Този път удрям на камък. Интернет има, има и приложения за филми, като Нетфликс примерно, но телевизия - не. Прави ми впечатление, че ми излизат руски филми или западни преведени на руски. В Нетфликс има регистрирани 5 профила и всички са с руско съдържание. Хм, дали пък домакинът Адам не е руски студент, който с приятелите си е наел жилището дългосрочно и го преотдава краткосрочно? Сещам се, че при първоначалната ни среща ме попита дали имам WatsUp или Telegram, за да ми изпрати снимки с инструкциите за влизане в квартирата. Тогава си помислих, че явно и унгарците предпочитат "Ватсъп" и "Телеграм" като руснаците, но сега сериозно се замислям, че Адам вероятно е Альоша. Постепенно се отпускам и решавам да си легна. Повдигам завивката и... се опитвам да намеря по-разумно обяснение за това пред очите ми, от очевидното. Чаршафът е смачкан така, все едно някой вече е спал на него. Повдигам завивката на съседното легло и ситуацията същата. Избирам малко по-опънатия чаршаф и лягам в него легло с надеждата, че там е спано по-малко. Лъжицата с катран е хвърлена в кацата с меда и желанието ми да дам максимална оценка на мястото за настаняване за миг се е изпарило.

Стаята, още преди да вляза в нея.

    

    Отварям очи без да знам колко е часа. Навън се развиделява. Поглеждам телефона си - показва 5:30 часа. Започвам да се чудя дали снощи се е мръднал с един час и дали е 5:30 по унгарско или 5:30 по българско време. Ако е второто, то по тукашното време ще е 4:30, а е твърде светло за 4:30. Опитвам се да полежа още двадесетина минути, но накрая не издържам и ставам. Печката в кухнята има часовник, който показва 6:50. Съвсем се обърквам - 6:50 не влизаше в предположенията ми. 

    Оправям тоалета си, обличам се и излизам на "коридора-тераса" гледащ към вътрешния двор. Намирам мястото за очарователно, въпреки, че бих се чувствала некомфортно да живея тук и всеки преминаващ да може да надникне в дома ми.

Вътрешния двор на сградата.

    Докато се любувам на гледката и правя снимки на вътрешния двор, чувам тропане зад гърба си. М. също се е събудила. Тя си има нормален часовник и с негова помощ уточняваме, че часът е вече около 6:30 местно време. Защо печката показва 7:30 си остава загадка. Решаваме да излезем на разходка още сега, за да имаме повече време преди 9:30, когато ще се върнем да събудим Б. и да освободим квартирата в 10. 

    Излизаме петнадесет минути преди 7. 

Сградата, в която нощувахме. Два от прозорците на 4-тия етаж са нашите.

    Улиците са сравнително пусти, но не и празни. Делничен ден е и не малко хора вече отиват на работа. Няма да бъде преувеличено да кажа, че всяка сграда в центъра на града е произведение на изкуството.

    След 10тина минути сме пред сградата на Парламента. Дори в 7 сутринта е трудно да я снимам без в снимката да попадат хора или превозни средства. Според Уикипедия "това е една от най-представителните и известни парламентарни сгради в света. Има 365 кули – за всеки ден от годината. Дълъга е 268 м и широка 123 м. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи. Със своята височина от 96 метра, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва."

    Заобикаляме сградата на Парламента и се изправяме пред Дунав. Красотата и изяществото са в такова изобилие, че всяка снимка може да се превърне в картичка.

Парламентът.

Дунав и Буда.

Монументът с обувките на брега на Дунав припомнящ трагични събития от времето на Втората световна война.

Дунав и Буда. В средата се извисява Рибарският бастион.

    Преминаваме по мостът Сечени и М. коментира, че това е местният "лъвов мост".

Мостът Сечени.

Буда и Пеща снимани от моста Сечени.

Преминали на отсрещната страна за кратко се колебаем дали да потеглим към замъка Буда или да изберем Рибния бастион. За съжаление няма да имаме време и за двете. Мен лично към Буда ме влече възможността да се повозя на фуникуляр, но М. казва, че ако настоявам, ще ме придружи, от което разбирам, че тя по-скоро не желае да се качи на фуникуляра. Насочваме се към рибния Бастион. Пътьом снимам цъфнала мащерка. На 12 април!!!

Мащерка.

    Тази година и в България пролетта е подранила много, но тук, в Унгария, това е само първия от десетки изумителни за мен примери.

Катедралата „Матиаш“.

Поглед към Парламена от Рибарския бастион.

Пеща.

Пеща.

Рибарския бастион.

Азиатски туристи.

Статуя на крал Ищван I.

    Времето напредва. Вече наближава 9, а към 9:30 трябва да сме отново в квартирата. Потегляме на обратно избирайки различен маршрут. Пътьом минаваме покрай местния паметник на Съветската армия. 

    В квартирата събуждаме Б. и точно в 10:00 напускаме. Още снощи се уговорих с домакина, че можем да оставим багажа си до вратата. Жената, която почиства ще оправи квартирата след нас, а следобед ние само ще отворим да си вземем багажа и ще оставим ключа в сейфа.

    Насочваме се към остров Маргарет. За мен всички забележителности биха били интересни, така че попитах М. за мнение. Тя каза, че от музеи и забележителности не се интересува, но виж в парковете е влюбена. Така остров Маргарет бе избран за следваща дестинация. Пътьом се отбиваме до Ж.П. гарата, за да проучим влаковете и убиваме около час в лутане. Накрая излизаме без да сме си изяснили кой влак какво предлага.

    Отвън М. казва, че вече е сериозно гладна. Тя е веган и осигуряването на храна за нея може да се окаже предизвикателство. От своя страна аз спазвам православния пост и макар той да позволява да се приема всякаква храна по време на пътуване съм си казала, че ако имам възможност ще го спазвам до край. Питам Гугъл Мапс за веган заведение за хранене и той ми отбелязва точка от другата страна на кръстовището. Намираме го и се оказва, че не е  просто заведение, в което се предлага и веган храна, а всичко вътре е само растително. При това цените му са забележително по-ниски от тези на подобни заведения в България. 

Веган хамбургери с кюфтета и майонезени сосове.

Веган торти и пасти.

Веган салами и кашкавали.

    Вече с пълни коремчета се отправяме към остров Маргарет. На картата изглежда съвсем близо, но едно 15-20 минути вървене отиват докато го достигнем. Времето е толкова топло, че търсим сенките. Определено не е априлско. Температурите минават 25 градуса по Целзий. Дали заради топлината, дали заради това, че вече съм на около 20 000 крачки за деня или обективно е така, но остров Маргарет ми идва малко по-цивилизован и населен отколкото ми се искаше. Всъщност остров Маргарет е прекрасен зелен оазис в лудницата на унгарската столица и ако бях местен живтел, вероятно би се превърнал в любимото ми място за бягство към природата.

Остров Маргарет

    Излягаме се на дървени шезлонги за кратка почивка и потегляме обратно към квартирата за багажа. Уж е близо, ама колко да е близо - пак отива около половин час. Докато спътниците ми ползват тоалетната се сещам, че мога да потвърдя или отхвърля съмненията си по отношение на спалното бельо. Надниквам в стаята и виждам леглото в същия вид, в който го оставих. Само калъфките са сменени. Оффф... Вече наистина не знам как да избирам квартира. Не беше нито най-евтината, нито е била с толкова отзиви, че да може наемодателят сам да ги генерира.

    На Ж.П. гарата отново не можем да се оринтираме  кой влак какъв е и накрая се качваме на regio. Оказва се най-лошия възможен избор, но вече е направен. Влакът не само пристига с половин час по-късно от другия, но и вътре е точно като по-мизерните представители на БДЖ. Включително жегата, мизерията, мръсните стъкла и аромата в тоалетната. Батерията на телефона ми вече е под 25 процента, затова, когато минава кондуктора изваждам зарядното и го размахвам пред очите му. С ръко-крачната система ми отговаря, че контакт във влака няма. Едно на нула за БДЖ-то. Ще ми се да следя на картата от къде минаваме, да си пускам на Google translator как се произнасят  имената на гарите, но трябва да пазя батерията за Дебрецен, защото само аз от групата имам интернет, с чиято помощ да намерим квартирата. 

    Казвам си, стига си се самосъжалявала, та само преди 10-15 години бе съвсем нормално да НЕ ползваш телефон и интернет във влака и хората някак оцеляваха. Но после си давам сметка, че това бе предпоставка хората да общуват. В онези години бе съвсем нормално да завържеш разговор във влака, а днес всеки е втренчен в екранчето си. Внушавам си, че всяко зло е за добро и се взирам през прозореца. Така в едно поле успявам да видя сърнички, а в друго, на метри от ж.п. линията - заек. Доста често се движим паралелно на шосето и влакът ни винаги изпреварва колите, с което унгарските железници изравняват резултата. После обаче си давам сметка, че макар да не са съвсем безшумни, на унгарските железници им липсва познатото на всички ни тудуф-тудуф тудуф-тудуф, с което на финала обръщат резултата. И колкото да не ми се иска да го призная, мачът завършва в полза на MAV: 

MAV:БДЖ - 2:1

    Продължение: На Европейско първенство в Унгария. Част 3