Настанихме се в изненадващо приятната и удобна квартира, напазарувахме в Билата, която бе буквално на 20 метра от входа, хапнахме, взехме горещ душ и отбелязвайки контраста с последното ни спане (летище Шарлероа) се сгушихме в топлите легълца.
По сценарий, в петък, когато е Кохай купата (т.е. Дени няма участие), трябваше в 8 часа само да отскочим до залата, колкото Дени да мине кантар и после да разгледаме карлови Вари. По ред причини останахме там до след 12 часа.
Някъде по това време се прокрадна някакъв разговор с един татко, на когото обяснявах, че квартирата ни е точно на центъра, той ме попита на кой център, аз отвърнах, че сме до Билата и той каза "Ааа, значи новия център." Тогава не обърнах внимание на този разговор, само си помислих, че сигурно се е заблудил, защото като гледам сградите наоколо - няма да е много нов този център. И забравих.
Този разговор ми изникна доста по-късно, когато осъзнах, че в малкото часове отделени за забележителности ние кротичко сме се разхождали из по-новата, централна част, само на няколкостотин метра от приказно красивия стар град. Оказах се с ненаучен урок точно за Карлови Вари. Бях чела, че един ден е предостатъчен за разглеждането му, че градът спокойно може да бъде прекосен пеша, въпреки че има добре уреден градски транспорт, че има музей на Бехеровката (която е свързана с мои, детски спомени) и се намира в края на нашата улица и, че точно до квартирата ни е Elizabeth's spa. Всъщност и някакви колонади и минерални извори ми се мотаеха в съзнанието, но те са по подразбиране в спа курорт, така че повече не се задълбочих, а и кой знае защо очаквах да ги видя до Elizabeth's spa. Смятах, че ако се пуснем по една улица, за нула време ще видим всичко. И за малко да изтърва магията на Карлови Вари. Ей за т'ва човек трябва да си се подготвя теоритично и по много.
Та разходихме се с Дени по центъра,
Купихме си Бехеровка,
хапнахме по една оплатка (цитрусовата беше много вкусна, но не си купувайте карамелена - изхвърлихме я)
изпихме литър малинада в едно чаровно кафененце, отбелязвайки със стикер от къде сме
когато в месинджър, едно по едно започнаха да пристигат съобщения за успехи на деца от клуба, които участват в Кохай купата. При което Дени заяви, че иска да е при тях и приключихме със забележителностите.
И тогава, в залата, видях снимките на Меги от тяхната разходка в истинския стар град. И останах като попарена.Оказа се, че точно там, където сме спрели, всъщност започва великолепието. И то великолепие, каквото не сте виждали никъде.
Ето защо първите ми снимки са нощни. Излизайки от залата, първата ми работа бе да изтърча до стария град.
В неделя сутрин станах по-рано, за да мога да го разгледам и на светло, а в неделя вечер, цялата компания направихме още една нощна разходка. Луната бе щедра към нас и кокетно се кипреше в ореол от перести облаци.
Спирам да пиша и показвам снимки (повече - на линка по-долу, като в албума има и 3-4 клипчета).
А точно до нашата квартира имаше устроен кът, в памет на починалия преди десетина дни Карел Гот. В трите дни, докато бяхме там, свещите не угасваха и не преставаха да се умножават. Виждах майки с дечица на по 7-8 години, които идваха и палеха нови и нови свещи. А в неделя, в осем сутринта, засякох служители на чистотата, които оглеждаха дали всичко гори. Голяма почит!
Няма коментари:
Публикуване на коментар