Карлови Вари - подготовката.
Започвам от един майски уикенд, който отделих за подготовка на различни маршрути. Дени бе категорична, че не желае да пътува с автобус.За мое огромно съжаление вариантът "влак" също отпадна, защото просто няма начин да се измъкнеш от Балканския полуостров без да ползваш услугите на БДЖ и сръбските им колеги, а те са един дол дренки и не си заслуждават риска. Оставаше варианта "самолет". Реших да не се доверявам на платформи като e-sky, защото имах сериозни основания да смятам, че първо не намират всички възможни връзки и второ - цената, която уж намират е различна от реалната, която после плащаш. Цената на директния полет на BulgariaAir не ме устройваше. Тръгваше от 400лв. и стигаше до7-800 на човек. Реших, че разликата в цената мога да я дам за самото приключение.
Любопитна подробност е, че в Карлови Вари има летище. Този факт първоначално ми даде големи надежди, но в последствие открих, че то обслужва една единствена редовна авиолиния Москва - Карлови Вари, при това само 2 пъти седмично.
Започнах да чета и проучвам блогове, форуми, сайтове и да измислям различни варианти за достигане до Карлови Вари, при това за датите, които ни интересуват - 09-14 октомври.
След два дни денонощно ровене си нарисувах следната схема:
Най-подходящ ми изглеждаше вариантът София-Братислава (Wizz), Братислава-Прага-Карлови Вари (автобус). Бях чела, че Ryanair са склонни да отменят или местат полети в последния момент и не ми се рискуваше с тях, а и през Братислава има само един полет (не сменяме самолети), т.е. и да закъснее, няма да е фатално, ще се придвижим към братиславската автогара по-късно. Пък и да закъснее, колко да закъснее - час, най-много.
Купих билетите и казах на останалите от клуба, който иска да се присъедини към нас или да използва схемата ми за някой от другите варианти. Събрахме се с още едно семейство. Малко по-късно стана ясно, че резервацията за нощувки, които друг беше правил, не е подходяща за нашата схема, така че се наложи да си потърсим квартита само ние - летящите през Братислава. Меги намери страхотна квартира - евтина, удобна, чиста, широка и в центъра на центъра. Нямаше по-добър вариант!
Още се чудя на късмета, който извадихме с апартаментчето.
Royal apartment - Karlovy Vary
И зачакахме. Лятото се извъртя бързо и щом влезе септември започнах да мисля, за придвижването от Братислава към Карлови Вари. Следих цените на RegioJet от Братислава за Прага, проверявах възможностите за наемане на автомобил и тъкмо когато смятах да предложа на другото семейство да си купим билетите по-навреме получих разтърсващ e-mail от Wizz, че отменят полета ни и са ни преместили резервацията с два дни по-рано. Да вляза да потвърдя или откажа новата резервация. (Тук второто семейство избра автобусния транспорт, така че останахме само с Дени.)
Честно казано сега се чудя защо го приех така драматично, но тогава този факт тотално ме изкара от равновесие и буквално ми докара няколко безсънни нощи.
Последвалата комуникация с Wizz ще опиша тук, тъй като за мен щеше да е много полезно и успокоително ако тогава можех да прочета такава история.
Първоначално проверих, че има начин да откажа само единия полет (този, променения). След това си купих нови билети с Ryan през Брюксел (виж картинката) и предприех действия по отказване на полета. В писмото, което Wizz ми бяха изпратили се споменаваха няколко варианта:
1. Да потвърдя направената от тях нова резервация.
2. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите в моя wizz-акаунт с 20% отгоре.
3. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите по банкова сметка.
Тази, последната опция, не може да бъде открита никъде на сайта им. За нея научаваш само от писмото. Избрах нея. Получих автоматичен мейл, че заявката ми ще бъде обработена и ще бъде преценено дали да ми възстановят парите. И толкова. Нито пари ми бяха възстановени, нито резервацията ми бе променена. Все едно нищо не бях направила. Опитах отново. Накрая потърсих начин да се свържа с тях.
Официално имат само един телефон за връзка в Бългрия - импулсен (0900....). С повече ровене можеш да намериш още един - софийски. Позвъних, но момичето учтиво ме препрати пак на импулсния.
Като се има предвид, че имаха да ми връщат стотина лева, а и промяната бе по тяхна вина, бях се зарекла, че няма да звъня на импулсния им телефон, ето защо намерих някаква форма за контакти през сайта. Писах им и отново получих автоматичен мейл., че заявката ми се обработва. След няколко дни получих и отговор от ANI SPASOVA, в който с много думи не се казваше нищо. Цитирани бяха разни правила, но изобщо никой не отговаряше на въпроса ми дали изобщо заявката за отмяна на половината резервация е приета. Няколко дни се колебаех дали да не й препоръчам да се преориентира към политиката, където умението да говориш много, без да казваш нищо, е изключително ценено. Накрая просто замълчах. На четвъртия ден получих автоматично съобщение, че заявката ми е обработена, но пари не се появиха. Пак не позвъних на импулсния и след още 4 дни парите се появиха по сметката ми.
Толкова за Wizz. Разбрах, че и на тях не може да се разчита.
Предстоеше ми ново предизвикателство - да направя престоя в Брюксел приемлив. Ако сте погледнали картинката с възможните маршрути, вероятно сте забелязали, че още в началото маршрута София-Брюксел-Прага с Ryan излиза най-евтин (между другото e-skay не го предлага, макар да предлага другив връзки, с много по-голям престой). Не го избрах от една страна заради невъзможността да купя на един билет двата полета (т.е. при промяна на единия, не мога да имам претенции да се коригира и другия) и от друга - заради дългия, нощен престой в Брюксел. Сега обаче нямах избор и се спрях на него. Смятах, че все ще намерим място, където да положим главици. Първоначално дори си представях, че едва ли не на всички летища има от онези хотели - капсули, дето "стаята" е колкото едно легло. И тогава попаднах на сайта https://www.SleepinginAirports.net, от който получих много и ценна информация. За съжаление тя ме приземи, давайки ми да разбера, че:
1. Летище Шарлероа се намира на около 60 км от Брюксел.
2. Най близкият хотел е на 20 минути път пеша.
3. Трансферите са по-скъпи отколкото билета ми до там.
4. На летището не само че няма хотел, а и няма нищо работещо през нощта.
5. Седящите места на летището са много по-малко от средния брой хора, които остават да спят там (около 50).
6. Съвсем нормално е да се опънеш да спиш на земята и десетки туристи го правят всяка вечер.
7. Летището е сравнително чисто и сигурно.
8. Има едни места до големите прозорци, които са по-закътани и е добре да се опънеш там.
9. Ако решиш да спиш на земята е добре да си носиш шалте, защото подът е студен.
Това, последното, много ме объркваше, защото ние пристигаме с един от последните полети за деня, т.е. всички седящи места ще са заети, освен това сме само с ръчен багаж, което е чанта 20/25/40см. Шалтето е доста по-голямо, а и дори да успеем да го прекараме, после ще трябва да го влачим със себе си до Прага, Карлови Вари и обратно. Почти се бях примирила, че или ще се борим за седалка, или ще седим върху чантите си, когато в близкия до нас магазин, пред очите ми попадна фолирана подложка за ламинат на цена 1.20лв, метъра. Веднага изчислих, че за 2 лева ще си осигурим невероятен комфорт и после без притеснение можем да оставим постелката за някой следващ.
Подложка с размер 1,70/1,50 сгъната до формат А3 става с дебелина не повече от 5 см. Така че оформих пакетчето, мушнах го в торба с подходящ размер и започнах да стискам палци да минем контролата на софийското летище. При някое предишно самолетно пътуване бях чела, че много хора минават с найлонова торба тип "Била", уж са купили нещо от безмитната зона. Разчитах на това. На летището дори си взех торбичка SofiaAirport и.... минах.
Никога не съм допускала, че ще спя на пода на някое летище, но в Шарлероа дори се чувствах удобно. Неочаквано за мен, с Дени успяхме да поспим около 3 чАса, въпреки, че Мики Маус бибиткаше на всеки 3 минути. :) Точно в 4, както бях чела в SleepinginAirports, мина охраната и събуди всички. Бяхме към стотина човека избрали или принудени да прекарат нощта там. Включително и един татко с три дечица на възраст от 1 до 5 години. Беше ги натъркалял по пода и дори не ги зави. В сравнение с него, нашето "легло" бе супер лукс.
Друг важен елемент, който в първоначалния си разказ бях пропуснала е ТАБЛИЦАТА.
Подготвях ТАБЛИЦАТА в продължение на около седмица и добре, че я направих. В един момент си дадох сметка, че имам безброй часове, срокове, транспортни средства, номера на полети или автобуси и ако просто ги наредя в една папка, рано или късно ще се объркам. Тогава се роди ТАБЛИЦАТА съдържаща следните колони: дата; начален час; краен час; събитие. В нея ден по ден, час по час си описах всичко, което ни предстои. От пътуването Сливен-София, през самолетите, с номер на полет, час и запазено място, до забележителностите на Прага и Братислава, също почасово. Ден преди да тръгнем показвам на Дени пражкия маршрут и възкликвам: "Ох! Не съм измислила къде ще ходим до тоалетна!" Тя умря от смях, но ТАБЛИЦАТА бе безценна!
Толкова за подготовката.
За самото преживяване - после.
Леле, Ани 😄 Чакам продължението с нетърпение! ❤
ОтговорИзтриване