Виж първо:
Първият ден от моето Австрийско приключение. Грац.
11 април 2012 - Семеринг и Мюрцушлаг.
Добро утро!
Това сняг ли е?
СНЯГ?!?!!!!
Ехааа! Сняг! На парцали!
На закуска всички си разменяме "Честит последен сняг!". После се обличаме бързичко и в 8:30 среща във фоайето. Ние със Злати сме готови рано-рано и сядаме да разглеждаме списание. Към 8:25, тъкмо се каним да излизаме от стаята, телефонът й звъни. Аз вмятам "Сега представи си - всички са събрани и само нас чакат."
Сестра й е.
Всички са събрани и само нас чакат! Срещата била в 8:15!
СРАМ!!!
Тук стои снимка на цялата група, направена пред хотела, докато ние разглеждаме списание.
Нямам я.
Тръгваме към фабриката на "Линдт" в Глогниц.
Любуваме се на снежните гледки. Този сняг е много пОказен. Имам чувството Алпите решиха да ни се изфукат "Нали съм хубава и със снежна рокля?"
Усещането ми се затвърждава малко по-долу, където ясно си личи, че снегът е бил само по високите места. Само за нас:
Пътьом разглеждаме поредната католическа църква - Мария Шулц. Чуваме и няколко истории - едната за чудотворно лечебна вода, а другата, че църквата е била любимо място за посещение на принцеса Сиси.
Впечатляваща е! Когато пристигаме тече служба. Предполагам екскурзоводът си правеше сметка да присъстваме още от началото, но пусто все се намира някой да закъснее!
Изслушваме службата и отново започваме папарашки набези. Тук е светло, без много посетители (като изключим нас) и стават съвсем не лоши снимки.
Пищна е, наистина!
А сега към "Линдт".
Където по неясни за мен причини било забранено да се снима. Виждала съм магазини с шоколади. Не съм умряла да правя хем забранени, хем не толкова интересни снимки. Първо ни пускат презентация за историята на "Линдт". На немски. После ни вкарват в представителния магазин. Там сме като невидели. Още предния ден екскурзоводът ни предупреди, че ще посетим и други магазини, с по-изгодни шоколадови изделия. Предварително си казах, че няма да купувам нищо, затова успявам да се удържа до едно мъъъничко кашонче. Има хора от групата обаче, които наистина ме изненадват. Сигурна съм, че в България, дори за цяла година не купуват толкова шоколад. Вероятно нямаше да достигнем такава истерия, но попадаме тук в дните между католическия и православния Великден. Съответно цялата менажерия е с намалени цени, а ние обичаме промоциите! ;)
Въпреки, че пилците, зайците и овцете на "Линдт" ще продължат да бъдат тема за разговор още месеци наред, мога и без тази културна забележителност. В един момент екшънът става мъчителен за мен. Уж все закъсняваме, уж все бързаме, уж все срокове гоним, а жертваме целия предобед и дори стоим повече от половин час изчаквайки последните трима-четирима от групата.
Закъсняваме за обяд, а после закъсняваме и за Капфенберг, при което пак ние си го отнасяме. В Оберкапфенберг не трябвало да закъсняваме, ама никак! Там при добро време и ако сме навреме, ще присъстваме на демонстрация с грабливи птици. Шоуто можело да се проведе единствено и само в 15 часа. По всичко изглежда, че ще закъснеем порядъчно, така че шоуто го прежалвам. Едното шофьорче (Мале, пък шофьора колко беше забавен! Голям късмет наистина с тази екскурзия!) казва, че за разлика от жп музея това щяло да ни хареса. Жалко.
Пристигаме след три часА. Явно няма да се гледат птици.
Една пълничка девойка със странни одежди и писклив глас ни поема и развежда из залите. Не точно залите, по-скоро из музея. Ама то и музей не е...
Било е замък. Преди -стотин години. После се е разрушил. В някакъв момент решават и го възстановяват. Парите са държавни. Не разбрах в момента замъкът дали е държавен, защото по организация доста прилича на частен. Абе с други думи не е мъртъв като крепостите, които съм виждала у нас или замъците в Синая (последните по-пищни и запазени замъци, които съм виждала). Този е жив. Има ресторант, в който можеш и да се ожениш ако искаш (ама аз не бих искала, щото е една тъмна и мрачна дупка).
Организират се мероприятия с деца, с костюми и забавления.
Както вече стана дума има и грабливи птици.
Не успявам съвсем да го схвана този замък. Най-вече ми прилича на обучително-развлекателен център за деца. При обиколката ни пускат презентация за историята му. На немски разбира се. Екскурзоводът пак превежда, ама пак през изречение. Симултантният превод е изкуство. Не можем да искаме всичко от него. Впечатлява ме не толкова самата презентация, колкото начина, по който я правят. Има два екрана - единият е нормален, насреща ни, а другият е на земята във формата на голяма, отворена бяла книга. Върху нея се проектират страниците, като от време на време книгата дори се прелиства. Много реалистично.
Разказват ни за кръстоносните походи и как по онова време арабите били много по-напред във всички науки. Накрая при завръщането си кръстоносците донесли много от знанията в Европа. Това си го знаем.
Ето макет на арабска болница от онова време:
Арабски инструменти за операция на очи:
Зъболекарски инструменти:
И още едни, които след зъболекарските, дори не искам да разбера за какво са.
Обикаляме още зали с историята на алхимията (пък какво общо има алхимията с този замък нямам идея), нещо за астрономията, шатри някакви... То си пише всичко навсякъде. Ако знаех немски можеше и да разбера за какво е всичко това.
Една добра новина! Птиците са се смилили над нас и макар да не е 15 часА, пак ще ни направят шоу, така че се насочваме към площадката над замъка. Гледката е приказна! В краката ни е градчето Капфенберг, а всичко наоколо - алпийски хълмове.
(Накрая, в България, тя ми казва - "Мамо, миналата година, като бяхме на Шипка, нали казаха, че онова дето летеше в далечината е орел. Така че вече съм виждала летящ орел и не съжалявам.")
Обаче това с птиците, наистина си е яко. Ако ме пита някой защо - не знам, ама хареса ми. Не бях виждала подобно нещо.
После пак кратък шопинг, вечеря, учебни занимания, задължителна дискотека и неосъществени мечти за басейна.
А Австрия се изнизва полекичка и ни остава още само един ден. Но не какъв да е. Един ден във Виена.
Следва:
ВИЕНА!
Снимки:
 |
| Австрия 12 април 2012г. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар