Обичам Родопите! Дори "обичам" е твърде спокойна дума за емоциите, които изпитвам. Обожавам, възхищавам се, благоговея... Докосването ми до тази част на България винаги ме зарежда за седмици и месеци напред. За мое щастие в началото на май обходих ето този маршрут:
Вижте по-голяма карта
(Тук съм пропуснала пътя от и до Сливен, за който можете да се досетите по подразбиране)
Точка "А" е село Бели пласт, до което се намира първият природен феномен от маршрута ни - Каменните гъби. Ето този краднат от интернет цитат обяснява накратко произхода им: Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикавата багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.
Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. (Обявявам състезание кой ще прочете от раз розовия минерал без грешка. Аз не можах.)
Следва "В" - Перперикон. Информация за него няма да крада от интернет. Има изписано много, но това е място, което трябва да се посети, да се обходи и то задължително с екскурзовод. Обиколката трае около час и половина. Като се включи обхождането на сергийките в началото, престоят там надминава два часа. Цената на екскурзовода е 30 лева, а входа - 3 лева. Билетчета получих за посещение на тоалетна, за паркинг, за вход, но когато поисках касова бележка за екскурзовод ме направиха на будала. Първо казаха, че ще ми я дадат, като се върнем от обиколката, а като се върнахме ми обясниха, че касовият апарат се е повредил :). Накрая си записах адреса на едно хвърчащо листче и ми обещаха да ми я изпратят по пощата. Изглежда още не са поправили апарата, защото вече 10 дни я чакам. Въпросът с касовите бележки за мен е принципен. Бих предпочела парите, които дадохме да отидат за развитието и изследването на обекта, но едва на връщане видях, че барачката, от която можеш да наемеш официално екскурзовод се намира доста по-нагоре.
Самият Перперикон е изумителен и като местоположение и като гледка и като история. От време на време си казваш "Е добре де това пък от къде са го разбрали?", но археолозите са хора с богато въображение. Да кажем - каменно корито с дупка. Според последните вярвания на археолозите коритото е служело за направа на ритуално вино. В него са се слагали отбрани чепки грозде и най-красивите девойки са го стъпквали. Ширата е изтичала през дупката и от нея се е правело вино. До тук добре, но в следващата реплика става ясно, че такива корита са намерени няколко хиляди в региона... Дожаля ми за най-красивите девойки! Седмици наред, от сутрин до вечер обикаляш из региона и тъпчеш ли тъпчеш грозде... И разбира се след този ад, още в края на сезона, вече не си в списъка на най-красивите. Не че би искала де. ;)
Но не това е най-важното. Мястото е магическо. В него са наслоени не векове, а цели епохи. Отидете, разгледайте го и изслушайте разказите. Изумително е!
(Панорамен изглед от върха.)
Точка "С" е Регионалният исторически музей в Кърджали. Всъщност музеят не е само исторически. Най общо на първия етаж се намира археоложка експозиция, на втория - етнографска, а на третия - геоложка. Интересно е да се разгледа, но и сградата на музея заслужава внимание.
Строена е в началото на миналия век за мюсюлманско духовно училище, но никога не е действала като такава. До колкото разбрах в един момент парите са свършили, общината е довършила строежа и сградата е останала общинска. Отпред има голяма и много приятна градина, в която можеш просто да седнеш и да отдъхнеш. Има и мини ботаническа градинка, която мен лично ме поразочарова. Един буренясал парцел може би 3/6 метра, разделен на 10тина подпарцелчета с табелки. Гадаейки по табелките между бурените разпознах само едно цъфнало "родопско лале". Разочарова ме и една от уредничките в музея, която буквално препускаше между залите с група ученици, крещеше им на скороговорка (вероятно смяташе, че ако говори нормално няма да я чуват) и постоянно ги пришпорваше. Ако и с мен са се държали така като ученичка, ми е ясно защо не помня нищичко, от нито един музей. До тук обаче с разочарованията. Същата тази уредничка с нас се държеше много културно. Другите също бяха мили и услужливи. Музеят е интересен и добре подреден. Дори самото билетче за вход е красиво и е малък сувенир. На входа има компютър с интерактивна програма съдържаща информация за всички забележителности в региона.
За въпросния компютър разбрах, защото попитах как можем да стигнем до "Вкаменената гора" . Едно също много интересно образувание, което за съжаление не разгледахме. Понеже е в страни от пътя, остава скрито и трябва някой от местните да те заведе, а местните вече отказват да водят туристи, тъй като ентусиасти с кирки са разсипали и ограбили въпросната забележителност, за да могат да си красят дворните места. Наистина мозъка ми не побира как можеш да разбиеш нещо, което природата е творила милиони години, за да си закараш парченце в къщи, където то съвсем няма стойност.
След музея се насочихме към църквата "Успение Богородично" на отец Боян Саръев. Много е красива и подредена! Заслужава си да се види. Вече изоставахме с времето, така че и отделихме само половин час, но да си призная дори бих нощувала там. Някъде четох, че се давали стаи.
На Татул се падна да бъде точка Е от нашето пътешествие. Бях прочела доста преди да го посетя, но мисля, че и много пропуснах. Струва ми се, че можеше да научим повече. Екскурзовод нямаше, а онзи на входа ни каза, че са му свършили билетчетата. Ето защо ни взе по-малко пари от това, което по принцип трябваше да платим, но пък явно си ги прибра в джоба. От всички камънаци там разпознах само един саркофаг, където са се правели ритуални жертвоприношения. Всъщност това, което най-силно ме впечатли е, че на дъното има отвор предназначен за изтичане на кръвта в специално "легенче". Жертвали са не само животни... Въпросният саркофаг е ориентиран изток-запад, а някъде трябваше да има скала през чийто процеп минава слънцето по време на пролетното равноденствие. Не я видях. Надявам се някой ден отново да посетя Татул, но вече с екскурзовод.
Пътят от там до Златоград ни се видя безкраен, защото бяхме буквално каталясали от емоции и впечатления. (На другия ден се върнахме по същия маршрут, но вече не беше така дълъг.) Хотелчето, което бяхме избрали е много добро, със съвременно обзавеждане, но пък цените в ресторанта са си съвсем "соц." Е кусури имаше, но какво да се прави... Всяка събота в хотела има жива музика. На въпроса "Какво свирят?" ми отговориха, "Свирят всичко - има и чалга, има и народно..." Наистина свиреха само чалга и народно, факт, който бих понесла по-леко ако наред с останалото не смятаха, че качеството на музиката се увличава с увеличаване на силата на звука.
Следващият ден бе отделен предимно за Златоград. Бяха ми казали, че е много красиво, но половин ден е предостатъчен за разглеждане на града. На мен не ми стигна. Бих предпочела да остана там поне ден. Всъшност смятам, че е чудесно място за почивка. Като се добави факта, че е на 70 километра от така нареченото Бяло море (което всъщност е Егейско) - идеално е за лятна почивка. За съжаление подозирам, че този факт съвсем скоро ще ограби колорита на златния Златоград. В момента хората там са много приятни и все още не са лакоми, но до година - две... Дано греша!
Старият град е единствения частен обект включен в 100-те НТО и единствения частен етнографски комплекс. Мястото е подходящо за разходки, за отмора, за обогатяване на знанията, та дори за обогатяване на уменията (последното по-долу онагледено със снимков материал). Има няколко музея, църква, множество действащи работилници, кафенета в старинен стил... Да ме извинява Етъра, но е на свтлинни години назад. Дали защото до скоро Златоград е бил едно от многото красиви, но затънтени кътчета на родината или защото създаделите на Етнографския ареален комплекс наистина не са лакоми, но там в нито един момент не усетих някой да наднича в портмонето ми. С учудване установих, че хората срещу мен са просто хора (при това много приятни), а не ТЪРГОВЦИ. Лелката в кафенето с въртяно кафе имаше леко уморен, дори отегчен вид, но пък съпругът й беше фурия. Успяваше да намери приказка с всеки клиент, обясняваше, разказваше... Тези истории сигурно ги повтаря по 100 пъти на ден, но не даваше вид това да му тежи.
Така се прави кафе на пясък.
А така става "Въртяно кафе на пясък."
Обикаляйки из музеите и работилниците научих множество любопитни факти. Ще подхвърля само някои, колкото да запаля интереса ви.
- Знаете ли, че първата пощенска станция в България е именно в Златоград и е била клон на пощата в Ксанти?
- Знаете ли, че тогава за били докарани 300 камили за превоз на пощенските пратки и с тези камили са стигали до Кърджали, Пловдив, та дори и Стара Загора?
- Знаете ли, че дърворезбаря там е и гайдар, че и боксьор май се оказа. Малко фукльо си пада, но пък е наистина колоритна личност. И дърворезбите му са хубави и на гайда ни посвири и с безброй историйки за собственото му величие ни засипа. Всъщност може и да не е фукльо, просто да не страда от излишна скромност.
- Знаете ли, че зад някои от привидно старинните къщи се крият луксозни хотели, с басейни и спа центрове?
- Или че на повечето ателиета стои табелка - снимки 1лв, обучение 3лв. Въпреки, че изрично питахме, на мен за снимки никой не ми взе пари, но пък обучението...
Винаги съм мечтала да седна зад грънчарско колело. Не подозирах, че и това ще спечеля от екскурзията. Въпреки, че видях табелката, с извстно неудобство попитах дали ще може да се пробвам. Не можех да си представя, че грънчарят ще си зареже работата и ще започне да се занимава с мен. Направи го, само довърши започнатото капаче и после ми подаде една престилка.
Сега разбрах защо Господ е създал човека от глина! Глаголът "извайвам" е най-точният, когато става дума за глината. Отново и отново гледам 5 минутнуто клипче, в което се ражда моето първо творение и с удивление откривам през колко различни форми преминава, докато се превърне в гърненце. Толкова нежност, внимание, красота има в работата с този материал. Невероятно е! Вече си мечтая за грънчрско колело!
Грънчарят - много спокоен и приятен човек.
И "грънчарката", която не може да си събере усмивката от кеф.
Колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край, така че рано следобяд се натоварихме в автобуса и се сбогувахме със Златоград. Оставаше ни само една забележителност - "Вкаменената сватба" или точка h. Намира се на няколко километра от Кърджали до село Зимзелен. Според табелката мястото преди милиони години е било дъно на море, а скалите са се образували от утаена вулканска пепел и скални късове. Според легендата обаче това е било сватба. Най-отпред са вървели булката и младоженеца, когато задухал силен вятър и повдигнал булото на девойката. Тя била толкова красива, че в съзнанието на свекъра се появили нечисти помисли. За да предотврати възможната беда, Господ вкаменил всички присъстващи.
Това беше последната точка от родопкото ни приключение. По-късно вечерта се прибрахме уморени, но заредени и вече крояхме планове за нова екскурзия.
А тук можете да видите и още някои снимки от онези два дни.
