Историята в сух и сбит вид е следната - Коста е художник, с изглежда доста успешна кариера, който решава да зареже цялата си сигурност и да направи околосветско пътешествие на мотора си. Наред с това в сайта си "Вътрешно горене" публикува дневник, където описва преживяванията си. До тук... Не е нещо нечувано. Звучи интересно, но кой знае какво не е. Да си признаем пълно е със откачалки дето им избиват чевиите и тръгват на някъде. За блогърите дето си описват ежедневието да не говорим - тях с лопата да ги ринеш. Интересното го прави самият Коста...
(сега започва приказката)
Попаднах на сайта преди около месец. Някаква вечер в средата на август - достатаъчно рано за да не ми се ляга още и достатъчно късно, за да не ми се занимава с никаква домашна работа. Казах си - ще поровя малко в нета и след около половин час ще ходя да спя. Скок подскок от страница на страница, сякаш нещо ме водеше натам където трябва да стигна и ето че цопнах във "Вътрешно горене". (За протокола - легнах си в три и то защото ТРЯБВАШЕ най-сетне да си легна.) Усещането е като... Представете си, че пътувате за морето. В първия миг в далечината виждаш само отблясъците на водата, после следват все по-големи и по-големи парченца пробляскваща водна шир и ето, че най-накрая достигаш до него. Огромно, безкрайно и адски красиво. Потапяш се и се чувстваш прероден. Е това е. Точно така ми подейства Коста. Става дума за един изключително позитивен човек. Дори не просто позитивен, а ПОЗИТИВЕН!!! Човек, който успява да запази безумния си оптимизъм в най-безизходно изглеждащите ситуации. И готиното е, че въпросните безизходно-изглеждаши ситуации се засрамват дълбоко, подвиват опашки и се превръщат в едни съвсем кротички ситуацийки със изход. Другото, което прави Коста, сайта му и цялото това начинание различни е умението му да пише. Страхотно удоволствие е да го четеш. Подробно, увлекателно и изпълнено с много приятно чувство за хумор. Всичко това е гарнирано с жестоки снимки от уникални места. И сега си представете, че целият този коктейл го има във всеки пътепис, от всеки един ден от 21 юни (когато тръгва) до сега и в почти всеки ден от 18 април до 21 юни (подготовката). Отне ми повече от седмица да наваксам пропуснатото. Едно от най-приятните четива, на които съм попадала. Сега всеки ден с нетърпение чакам поредния пътепис. Биг брадър, Сървайвър и всичките там реалитиа могат пасти да ядат пред това начинание. Най-приятното е, че за да бъде някой реалити формат успешен сценаристите съзнателно търсят скандала. Тук няма такова нещо. Ситуациите са реални. Измисля ги не човек, а... съдбата ако щете, а Коста от своя страна ги преодолява с позитивизъм. Мисля, че психиатри и психолози трябва да четат пътеписите му на всеки отчаян и обезверен човек. Зареждат наистина позитивно.
И така - пожелавам му успех, а на вас да имате време за четене, защото това си е...
Е ГАТИ ЯКОТО РЕАЛИТИ!
