Шкорпиловци

Ще започна с "края на вица", но въпросът, който ми се върти в главата от десетина дни насам е "Как изобщо съм живяла без да знам за Шкорпиловци?"
А сега и началото:
Искаше ми се тази година да отидем на спокойно море. Мечтаех си за самотен плаж, но не знаех има ли изобщо такъв по нашето черноморие. Предложих на Милен да отидем на някое диво място на палатка, но той ме отсвири веднага. Вариант две бяха бунгалата, но това вече е компромис със спокойствието. И все пак надявах се, че ще намерим къмпинг не далеч от сравнително незаселен плаж и ако може бунгалата да са със собствен санитарен възел. Имах надежда, че идеята ми не е съвсем абсурдна, защото преди две години северното черноморие ми се видя значително по-нормално от дивотията на юг.
И така в деня на изборите гласувахме и поехме "някъде на север". Мащабното проучване, което бях провела предварително (накрая стигнах до направата на екселска таблица където да систематизирам информацията за намерените от мен къмпинги) ни водеше в посока Шкорпиловци или устието на Камчия. Шабла също ми звучеше привлекателно, но това значеха още над 100 километра и не бях убедена, че мога да навия компанията.
Започнахме от Шкорпиловци. Селцето се пада на 10тина киломтра в страни от пътя и може би точно за това е останало в миналото.Спряхме се на база Провадия. Бунагалата са с 3 или 4 легла, доста просторни (за разлика от кутийките които бях гледала преди тях), също толкова мизерни, но за сметка на това с голяма баня, собствен 80литров бойлер и хладилник. Всичко, абсолютно всичко във и извън тях бе най-много от началото на 80те. За сметка на това ми направи впечатление, че всички шкафове са прилежно застлани с бял картон. Пред бунгалата има беседка и детска площадка с люлка, пързалка, катерушка и мини волейболно игрище. Всяко бунгало си има масичка със столчета, а в страни от беседката е направено огнище. Като попитах можем ли да го използваме, управителят каза, че няма проблем, дори има събрани дърва от които можем да се възползваме.

Пропуснах нещо МНОГО важно - колите са на сянка пред бунгалото. И изобщо не ти пука за дебнещи паяци като в Несеб-ррррр! (Е, вярно, че за сметка на паяците се срещаха и мишки, но това е част от екзотиката.)
Най-готиното в цялата история се оказа морето. Безкраен чист и самотен плаж с кристална вода. Гонехме се, играхме на летяща чиния, събирахме мидички и рапанчета. Аз толкова живот в морето не съм виждала в последните 10 години събрани заедно.

Наистина приказно и спокойно място! На всичкото отгоре с пристигането ни, всички предишни летовници се изнесоха и се през първите дни бяхме съвсем сами в базата.
И още има - проядох риба. Управителят на станцията държи едно капанче, в което предлага прясно уловена риба. Няколко пъти вечеряхме там и вече съм голям фен на пържен ватус (морска лисица). А да - сметката ни (на двете семейства) така и не можа да надвиши 19 лева. С риби, бири, картофи...

Разбира се, че имаше и недостатъци. Бунгалата намирисваха на мухъл, срещаха се мишки или следи от мишки, в края на престоя ни базата се напълни и стана шумна (но плажът си остана все така спокоен), вътре в морето има едни каменни плочи, които малко пречат при плуване и... май това е. Като знам, че миналата година, връщайки се от Несебър, можех дни на ред да пиша за недостатъците му, това е нищо.
Изобщо - попаднахме в рая.
А ето тук са снимките ни от Шкорпиловци.