Армения. Ден трети.

 На третия ден се успиваме.

По принцип спя сравнително малко и се будя рано, но тази нощ се облещих в малките часове и до сутринта се кокорих. 'Начи няма да си спя кротичко като нормалните хора, ами ще му мисля днес или утре да тръгнем за Гарни и Каменната симфония. Докато се подготвях за Армения си представях слизането от храма в ждрелото като приятна разходка, но сега се вкарах в някакъв филм. Ако вземе наистина да се окаже преход като изкачване на Карандила и ако почвата е някаква тежка и лепкава, в комбинация с вчерашния дъжд, направо си оттървам Симфонията, а никак не бих искала! През нощта чета отзиви, опитвам по снимки да предвидя какво ни предстои, но не мога. Една рускиня разправя, че си оставили колата на паркинга горе и слезли от храма до долу, но добре че там имало някакъв добър човечец с автомобил, да се смили и да ги върне обратно. Сериозна работа! Значи трябва да тръгнем навреме и да си приготвим вода и по някой сандвич, че кой знае какво ни чака.

Аз нали ви разправях, че преди да избера Армения се оглеждах към северна Европа? Та имаше тогава ден - два, в които си помечтах за Исландия. Една от забележителностите й е каньонът Студлагил - рядък природен феномен с огромни шестоъгълни колони, образувани от лава при бавно охлаждане и процес на кристализация. (Отклонение в отклонението - има думи на арменски дето са ми по-трудни и от исландски наименования. Примерно нямам проблем с изговарянето на прословутия исландски вулкан Ейяфятлайокутл, но така и не успях да изговоря името на ереванската метростанция "Йерисатардакан".) Един ден осъзнах, че на този етап Исландия няма как да се получи и приех Армения за нашата дестинация. И какво беше учудването ми, когато същата природна забележителност открих и там - Каменната симфония. Затова на Симфонията особено държа. Нещо като скок във време-пространството и до Исландия. ;) 

На развиделяване отново съм заспала и отварям очи чак след 9. Откъм двора се чува характерно потракване - под навеса домакинът ни (под 30 годишен) играе табла с приятел. Сядаме с Милен и обмисляме плана за деня. Колкото ми беше трудно да го доведа в Ереван, толкова ми е трудно и да го изведа от тук (освен в посока "у дома", разбира се). Все пак Каменната симфония категорично съм я заявила като част от план "минимум" и той се е примирил с това. За другаде нямам чак такова желание да водя преговори. Предлагам да отложим с още един ден пътуването до Гарни, за да може да поизсъхне земята и да отдадем деня на разходка из някой краен квартал. Все пак Ереван не е само кръгчето в центъра, а и центъра никога не дава правилна представа за живота на местните.

Спираме се на Нор Норк. (Ей така както го гледате на картата ню-ню кварталче, така ще се окаже, че е Сливен и половина по население.) От там тръгва автобус № 266, с който утре ще трябва да пътуваме до Гарни. Информацията, която съм събрала за разписанието му е доста противоречива (като цяло, оставам с впечатление, че що се отнася до разписание на автобуси арменците са доста "широко скроени") и така на място ще можем да видим от къде тръгва, на какъв интервал се движи и най-важното - кога е последния автобус. Аз за всеки случай съм проверила, че и в Гарни можем да наемем квартира, така че и да закъснеем. няма нищо страшно.

Речено - сторено. Излизаме от двора, поглеждаме вдясно и "О! Чудо!" В дъното на улицата Арарат се издига облян от светлина.

Толкова е мирно времето, че дори котките си разрешават конфликта още в зародиш.

За Нор Норк трябва да хванем автобус от Площад "Франция", така че лежерно се понасяме нататък, без дори да сме пили кафе. Ще спрем в някое кафене по пътя. Слънцето грее и макар вчера да сме минали по същия маршрут, днес всичко изглежда по-красиво и ведро, а градът вече наистина е розов.

Дъгата, дъгата, виж дъгата!

Спираме за кафе 

и продължаваме към операта. Там нещата също изглеждат по съвсем различен начин. 

Ах, това слънце!

Точно до Операта трябва да е площад "Франция". Харесваме си една автобусна спирка и се подреждаме до нея. То не че в Сливен ако дойде чужденец ще може да се оправи с градския транспорт, но в София поне е що годе разбираемо. В Ереван - не. Спирката е облепена с реклами и толкова. Няма разписание, няма дори намек за автобусите, които спират тук. След повече от 10 минути чакане питаме едни момиченца за Нор Норк тук ли трябва да хванем автобус и те ни насочват на друга спирка, на стотина метра встрани.

Там вече автобусът идва бързо. Пътуваме доста време, не знам колко - поне 15-20-30 минути. Изкачваме се на някакъв хълм и от там за няколко секунди отново се открива приказна гледка към Арарат окъпан в злато.

Слизаме на Гай Авеню и встрани от паметника на въпросния Гай откриваме автобус № 266. Разписание няма, няма и стоянка. Мястото се разпознава само по факта, че има спрял автобус с номер 266. Питаме шофьора в колко са първия и последния автобус и на какъв интервал се движат. Казва нещо от рода на "от 8 до 8 през 40 минути". На следващия ден, друг шофьор ще ни каже, че автобусите са с друг интервал и с други начални и крайни часове. Както казах арменците са широко скроени, когато става дума за разписания.

Подобно е отношението им и към светофари и пешеходни пътеки. Няма на света светофар, дето на този свободолюбив народ да му казва кога да пресича и кога не. Многократно ставаме свидетели на хора преминаващи на червено, включително трудноподвижни хора, на големи булеварди. Но пък когато светне зелено... е тогава вече трябва да внимаваш - съвсем в реда на нещата е в първите секунди от зеленото по пешеходната пътека да преминават автомобили. Точно като във вица за джигита. Някъде по това време се ражда лафа "Ще търсим ли пешеходна пътека или ще пресичаме като арменци?"

В следващите няколко часа се разхождаме из окъпан в злато и спокойствие парк, обядваме в... оказва се пак заведение от нашата любима верига Art Lunch и безцелно се шляем между жилищните блокове впечатлени от колоритния начин на простиране на прането.

От една по-висока улица отново успяваме да зърнем Арарат.

И Накрая най-сетне идва ред да опитваме и Янедкс такси.

В Армения има и Яндекс такси, от което ще останем възхитени. За да се възползвате от него трябва да си инсталирате специално приложение "YandexGO". (От България не може да се изтегли, но ако на някого му трябва, имаме инсталационния файл.) Заявявате къде искате да стигнете то изчислява след колко време може да ви вземе кола, колко време ще пътувате и колко би ви струвало, като имате избор между различно ниво на комфорт.

Сега примерно, ако поръчам такси от летището до нашата квартира, ще пътувам около 35 минути, таксито ще дойде след 2 до 5 минути и би ми струвало между 1800 и 3300 драма (9-16.5 лева). Ти сам решаваш дали ще пътуваш с опел за 1800 драма или с по-луксозен автомобил за някоя от по-високите цени. Не съм ползвала Uber, но мисля, че са сходни. Любопитното е, че една и съща отсечка струва всеки път различно, но винаги е много евтино от наша гледна точка. (В Сливен за 9 лева ще мина към 3 километра и половина.) След регистриране на заявката ми, ми изписва марка, модел, цвят и номер на автомобила, който ще ме вземе и започва да ми го показва на картата. Ако по някаква причина автомобилът попадне в задръстване, това също се отбелязва на картата и минутите за изчакване се увеличават. Накрая плащам цената, която ми е изписало още в началото, като имам възможност в приложението да си регистрирам кредитна карта и изобщо, за да не плащам кеш. Ние избрахме кешовия вариант, така че нямам наблюдения върху другия.

Прибираме се за кратко в квартирата и решаваме да се качим до Каскадата, за да мога да си начеша крастата, да снимам Арарат по залез слънце. 

Имам самочувствие, че съм с добра ориентация и трудно се губя и това понякога ми играе лоша шега, като например в момента, в който Милен казва, че изобщо не помни на това кръстовище от къде сме дошли, а аз категорично заявявам "Е как, не помниш ли тук как завихме наляво!" Е да, ама не сме завили наляво и така се забиваме в неправилна посока. Разбира се всяко зло за добро - ставаме свидетели на интересен похват за облекчаване на трафика в час пик - светофарите работят, но има и регулировчик, който ако види, че колите не са се изнесли и следващите ще затапят кръстовището, изобщо не ги пуска, нищо, че им е светнало зелено. Обаче за залеза закъснявам с няколко минути.

Оставаме повечко време, докато се стъмни и така имам шанса да снимам нощен Ереван и Арарат.

На връщане минаваме през Площада на Републиката и изчакваме да стане 20 часа, когато уж трябва да започне шоуто на пеещите фонтани. Бая нещо съм изровила и никъде не намерих информация дали в края на октомври все още има представления. Информацията за евентуалното начало също е противоречива - на места пише 20, а на други 22 часа.

До 20:05 фонтаните така и не запяват, а на нас ни е доста хладно, така че се отказваме да ги чакаме.

Утре ни очаква Каменната симфония.

А аз още не знам, че утре ще открия и любимото си място от тази екскурзия.

Армения. Ден втори.

 Още през нощта става ясно, че синоптиците ще познаят. Приятно е, че макар да сме на комуникативно място, в квартирата се чува шумът на дъжда, а не този на близкия булевард, но фактът, че от 5 арменски дни, единият ще е дъждовен никак не ме радва. Вчера, още при първата ни среща, попитах домакина за някой местен и надежден сайт за прогноза за времето, но той ме насочи към онзи в телефона ми. Това охлади страстите ми, защото силно се надявах, че телефонът ми греши в прогнозите си за целодневни валежи. За съжаление телефонът твърди същото и за другите евентуални точки от плана ни - Гарни, Хор Вирап, езерото Севан или град Гюмри.

Карта на Армения, която както и много други, които намерих включва Нагорни Карабах.

Гарни (с ударение на "а" и под номер 3 на картата) е на 25 километра от Ереван и впоследствие ще се окаже единственото място, което сме посетили извън столицата. Основната му забележителност е езически храм, но в покрайнините му има ждрело, с много рядка в световен мащаб природна забележителност, която държа да посетим - Каменната симфония.

Хор Вирап (№ 15) е манастир, също на около трийсетина километра, но в друга посока. Легендата разказва, че в края на Потопа именно там е заседнал корабът на Ной. При добро време, от Хор Вирап се открива чудна гледка към Арарат.

Град Севан (№ 6), намиращ се на брега на едноименното езеро, е на 65 километра от Столицата, но е много по-лесно достъпен от Хор Вирап, защото има влакове, автобуси и магистрала. На брега на езерото отново има манастир и казват, че водата в езерото е изключително прозрачна. Образно казано - това е арменското море, защото е най-големия воден басейн в Кавказ и един от най-големите резервоари на прясна вода в цяла Евразия. В моите планове се комбинира с автентичното преживяване "возене в арменски влак", но допускам грешката да споделя това с домакина ни и той ме репликира, че с влак е много бавно, цели три часа и никой не ползва електричката в Армения. До края не вярвам на думите му, още повече, че и в България повечето хора отхвърлят влаковия транспорт като опция, въпреки че е много интересен и удобен (стига да не гониш срокове). Тази изтървана реплика дава коз на Милен категорично да откаже пътуването с влак до Севан, за което аз бях предвидила цял един ден. Никакви разписания показващи, че с влак всъщност е 2 часа, а с автобус около час и разликата е приемлива, не успяват да го убедят.

Град Гюмри е в четвърта, различна от предишните три, посока и макар да е най-далеч (120 км.) достъпът до него също е лесен - както с автобуси, така и с влак. Той е втория по големина град в Армения. Нямам нищо предвидено за гледане там, но ако знам, че на останалите места ще вали, а в Гюмри ще пече слънце, бих го разгледала. За съжаление Гюмри също не обещава добро за туриста време и в този момент тотално отпада от програмата.

Може би тук е момента да вмъкна още няколко любопитни обекта, които не бяха включени дори в плана "максимум". Номер едно сред тях е манастирът Татев (№ 18) - център на науката в средните векове и място с уникални гледки. Той ще си остане несбъдната моя мечта и може би повод, след време отново да посетя Армения. Разстоянието до Ереван е 250 километра по планински пътища. Гугъл го дава 4 часа и половина. Обществен транспорт от Ереван не открих да има. Вариантите са или с организирана екскурзия, или с частен шофьор, или с кола под наем, като последното за мен е твърде екстремно, след като видях трафика и пътищата в Армения. Най-логично е да се направи с нощувка в района, но при нашите всички на всичко 5 дни, в два от които са полетите ни, би означавало да се фокусираме почти само върху Татев. Това може да не е чак толкова безумно, но и близостта му с Нагорни Карабах, окончателно ме отказа.

Друг нереализиран план е... Тбилиси. Между грузинската и арменската столици има редовна жп линия. На четни дати, през нощта пътува в посока Ереван - Тбилиси, а на нечетни, пак през нощта - обратно. През лятото, вместо до Тбилиси ходи до Батуми и тогава разписанието се променя, но в нашия случай, имаше опция на 18-ти вечерта да потеглим за Тбилиси, да изкараме 19-ти там и на следващата нощ да пътуваме обратно. Обаче го отхвърлих, защото би било твърде екстремно на 18 по обяд да кацнем в Ереван, вечерта да тръгнем към Тбилиси, да не успеем да се наспим, заради преминаването на граница към 2-3 през нощта, цял ден да изкараме там и на другата нощ да потеглим обратно. Пиша го само, защото може да даде идеи някому.

Утрото ни посреща мрачно и дъждовно. През целия ден дъждът е от силен до слаб и обратно, с много кратки прекъсвания. Първоначално се насочваме към бившия ГУМ (навремето това беше съкращение на "градски универсален магазин"), който в момента е превърнат в покрит пазар за всичко хранително, за което се сетиш и още не малко неща, за които не подозираш, че се ядат.

1/3 от пазара

втора третина от пазара, а има и трета част, която не съм снимала.

Така например, тук опитах маринован... петльов гребен.

... за крак не ми стигна смелостта.

На вкус е леко хрупкаво, нещо като... повече като маринован зеленчук, отколкото като пиле. Ако не знаех, че е с животински произход, можеше и да не се усетя, макар че, вече като знаех, успях леко да уловя пилешкия аромат. Продавачката каза, че е много полезно, но не разбрах за какво. На български език не откривам информация, но в руската Уикипедия, пише, че бил полезен за ставите. Има логика, защото е хрущял.

Опитах още Бастурма. Трябва ли да казвам, че това е пастърма? Тази, която опитах бе много вкусна и крехка и нямаше нито една жилка.

Опитах и Гата. Гатата е традиционен арменски сладкиш  - вид сладка пита със захарно-маслен пълнеж.

И сега пак ще се отклоня, за да поговоря на тема магазини, пазари и храна. 

За добро или лошо (аз си мисля, че е за добро), по отношение на храната, Армения е като България в 80-те години на миналия век - има собствено производство на почти всички хранителни продукти. Навсякъде, буквално "навсякъде", се продават фермерски стоки. Дори на най-централните централни тротоари можеш да срещнеш хора, подредили по земята или на някакъв кашон стока за продаване. Това могат да са сушени или пресни плодове, зеленчуци, билки, сушени или пресни треви (използват много треви в рецептите си), яйца, ядки, сушена риба и други. 

Все пак има разлика и тя е в полза на Армения - всички продукти са красиво подредени и с изкушаващ външен вид. Т.е. няма го онова - щом е дребна и червива, значи ябълката е натурална. 

Друго, което ме впечатли е фактът, че много голям процент от стоките се продават в насипно състояние, т.е. без да са предварително пакетирани. Във всички супррмаркети, които посетих, има десетки контейнери с макаронени изделия, други с ядки, трети със снаксове и т.н.

Не е като да няма пакетирани стоки - има, дори много, но явно непакетираните са по-изгодни и хората избират тях. Предполагам, че като са непакетирани, срокът им на годност е по-кратък, защото са без консерванти, съответно хората хем се хранят здравословно, хем генерират по-малко боклук. Защо мисля така ли? Защото Армения наистина е много чиста и защото арменците, в болшинството си, са елегантни. За петте дни в Армения не видяхме нито едно дете или младеж с наднормено тегло. Нито едно! Сред хората на средна възраст може да се срещне някоя по-сочна дама или чичко с шкембенце, но и те са по-скоро изключение.

След обстойно разглеждане на покрития базар, едновременно пием кафе и обядваме в МОЛа и се насочваме към Площада на Републиката. Това е сърцето на Ереван и е само на 10-15 минути пеш от квартирата, а още не сме го посетили. За жалост днес времето не позволява да изминем пеш тези 10-15 минути, така че отново влизаме в метрото, било то само за една спирка.

Панорамна снимка на дъждовния Площад на Републиката.
ЦЪК, за да я разгледаш подробно.

Площадът на Републиката е красив дори в това мрачно и дъждовно време, но едва на следващия ден ще го видя в истинския му блясък.

Ще спойлна (извинявам се за чуждицата) малко и ще покажа същата картинка, на следващото утро:

Пак ЦЪК за подробности.

Нямаме много време да му се любуваме, защото дъждът отново набира сили и се вмъкваме в сградата отсреща. Там се помещават Историческия музей и Картинната галерия. На мен второто ми е по-интересно, а Милен няма претенции, така че се отдаваме на изкуство.

Тук е момента да му благодаря за търпението, защото в нито един момент не изсумтя, не измрънка, а оглеждаше набързо и после търпеливо ме изчакваше пред всяка зала.

Обходът на галерията започва от четвъртия етаж, половината от който е отделен за Иван Айвазовски. Тук вероятно ще се изложа с признанието, че не познавах творчеството на Айвазовски. В случая това се оказа плюс, защото успявам да изпитам изненада и истинска радост от срещата с него.

Преди повече от 30 години, още като ученичка, изживях нещо подобно с Ван Гог - бях го чувала, но не повече. По онова време групата ни имаше щастието да посети Ермитажа и нещастието това да е за някакви си 2 часа. Така че без преувеличение, буквално препускахме от зала в зала. Внезапно една картина ме накара да замръзна. Не помня коя е била, но и сега си представям къде се намираше. Отделих се от групата и останах да я гледам колкото е възможно по-дълго. Влюбих се във Ван Гог и импресионизма за цял живот, а сега нещо подобно се случва с Айвазовски. За мой късмет, точно в този момент ни настига руска група с екскурзоводка, която разказва за умението му да рисува водата прозрачна (!!!), 

за това, че във всичките му произведения изобразяващи буря (цяла зала има отделена за тях), винаги има пропукване на облаците и светло петно, с което той дава надежда на своите персонажи за скорошен край на бурята. А също и за миниатюрите (някои с размерите на брошка), които рисува като подарък на гостите си.

Повечето от останалите зали също се оказват приятно откритие за мен. Оставаме няколко часа в галерията, през които дъждът отвън неколкократно преминава през всички етапи от проливен до никакъв и обратно. За късмет, излизаме във фаза "никакъв".

Тръгваме почти безцелно да прекосяваме центъра на града. преминавайки по луксозното Северно авеню. Едва сега, докато пиша тези редове, научавам, че е изградено след 2000 година. В онзи момент съм убедена, че това мащабно, розово строителство може да бъде наследство единствено от СССР. Въпреки грандоманията, авенюто по-скоро ми харесва, заради общия стил на всички сгради. Макар да са различни, те са обединени от обща концепция и това радва окото.

Слагам само една снимка на Северното авеню, 
защото на следващия ден ще го видим огряно от слънце
в истинския му розов блясък.

Време е да обясня за "Розовия град". Ереван е наричан така заради специфичния камък, розов туф, с който са облицовани повечето сгради в супер центъра, а също и доста други, включително обикновени жилищни блокове в краен квартал. Използван е предимно розов туф, но също и туф в нюанси от черно, през тъмно, светло розово и до жълто-оранжево. Все пак розовото преобладава и е радващо, че дори в по-новото време, след 2000-та година, не са изневерили на стила на града, а са проектирали и авенюто в розово.

В далечния край на Северното Авеню се намира пищната сграда на Арменските опера и балет. Пробвам си късмета пред Милен, дали пък да не отидем на някое представление, но предварително знам отговора. Все пак съм длъжна да опитам, нали?

После снимам и гърба на операта, представяйки си, че това са гримьорните и как вечер балкончетата се изпълват с причудливи герои - дами с шармантни рокли и шапки с пера и елегантни господа във фракове или бричове.

(Така и не разбрах дали наистина това са гримьорните.)

В остатъка от деня пием скъпо кафе със сладолед в подножието на Касадата и правим първо изкачване. Идеята е да се качим пеш, но дъждът отново премоделира плановете ни и използваме ескалатора,

Поредно лирично отклонение.

Каскадата представлява гигантско стълбище с 572 стъпъла. Трябвало е да свързва централната част с монумент на върха по случай 50 години от установяването на съветската власт. Монументът и наблюдателната площадка са си там, Каскадата е стигнала до някъде и така си останала. Сега между най-горната площадка на Каскадата и монумента зее огромен строителен изкоп с десетилетна история. Според Уикипедия строителството е прекратено през 1989, след голямото арменско земетресение, така че изкопът със сигурност е на над 35 години.

В покритата част около стълбището се движи ескалатор, а по междинните площадки има многобройни арт инсталации. От върха се открива превъзходна гледка както към Ереван, така и към Арарат.

Капките във водата не са от фонтан. Вали си.

Повечето експонати са впечатляващи, но... някак не мога да се откъсна от усещането за соц. Дори не знам защо. Може би лошо осветление прах и поизбелял текстил тук там.

Правя 2 снимки от най-горната площадка, до която достига ескалатора и се оттегляме. Докато чакаме дъждът отново да намалее, избирам подаръци в магазина за сувенири в подножието на Каскадата.

До този момент прогнозата за времето на телефона ми се сбъдва на 100%. Храня надежда, че ще продължи в същия дух, защото макар днес да бе ужасно, в оставащите дни ни се обещава слънчево и топло време.

Прибираме се, като пътьом пак се отбиваме за вечеря в любимия ни Art Lunch, в Россия МОЛ.

Много хитра схема е това Foodetory. Един цял етаж от МОЛа е отделен за него. На входа всеки получава карта с чип и докато е в зоната за хранене, само се чекира с картата. Изобщо не вади пари. Чак, когато напуска етажа, минава през каса, където плаща общата сметка. На етажа има най-различни заведения - с грузинска, италианска, японска и разбира се арменска кухня. Ние сме си харесали изобилието на Art Lunch и предимно там се храним. За пет дни почти не повтаряме ястие.

Докато се готвих за Армения на няколко пъти попадах на мнения, че виждаш ли Армения не била кулинарна дестинация. В Грузия и Турция по-вкусно били готвели.

Ами не мога да се съглася. И то не защото подценявам Грузия и Турция, а защото смятам, че авторите на тези твърдения подценяват Армения.

Салатите са в изобилие - по 5-6-10 и повече вида, като винаги са много богати на съставки. Ползват обаче някаква трева (подозирам, че е кориандър), която никак не ми харесва и ми се налага внимателно да оглеждам и избирам, за да не ми се падне салата с тази трева. Основните ястия също са с огромен избор - както месни, така и безмесни.

Мястото е приятно с още нещо - можеш да се отпуснеш и да наблюдаваш хората.

Арменките са красиви. Особено младите, една нямаше да не е хубавица. Почти всички имат нещо специфично, арменско във физиономията (не е само носа, по-скоро устата) и за несвикналото око са като братовчедки. Въж мъжете, не ме впечатляват, но и те са като братовчеди. Вчера и днес, през десет - петнайсет минути, тук срещах един сливенски обущар. Половината арменци ми приличаха на него.

В края на деня се прибираме в квартирата, изтягаме се на топло, а аз започвам да кроя планове за следващите дни. За мое огромно съжаление, явно няма да ми се получи номера с влака до Севан. Гарни ми е много важна цел и разглеждам отзиви и клипове за маршрута. Всички обясняват колко стръмно било от езическия храм до каменната симфония. Разстоянието било 2-3 километра със 150 метра денивелация. Започвам да си мисля, че ни предстои нещо подобно на Карандила, само дето слизането ще е първо, а изкачването - второ и доста се притеснявам да не вземе да се окаже много кално, заради днешния дъжд.

Да дойде утре, пък ще му мислим.