2. Чехия 2019 - Прага

Много исках да видя Прага, но някак в цялата подготовка не можех да разбера кое е най-по-най-важното за виждане в Прага. Четях различни теми, пътеписи или въпроси, но никъде не попадах на разказ за Прага в рамките на часове. Най-малкото, което намирах бе един уикенд, при това разширен с петъка. А ние имахме няколко часа. Грубо - четири или пет. Регистрирах се в Magelanci.com (горещо препоръчвам на всеки, който е решил да организира пътуването си сам), там също зададох въпроса си, но така и не получих отговор от който да ми се избистри картинката. Или поне аз не можех да си представя как точно да го организирам за няколко часа. След много "чоплене", къде ли не, разбрах следното:

1. Историческата част на Прага се състои от няколко квартала. Ето защо е толкова трудно да се даде еднозначен отговор на въпроса - какво точно да се види. Това са "Хрдчани"; "Мала страна"; "Старе место"; "Нове место" и еврейския квартал "Йосефов". За "Вишеград" също четох много хубави неща, но той остава по-встрани и достъпът до него би отнел повече време.

2. "Хрдчани" и "Мала страна" са на хълм и е необяснимо, защо повечето предложения за маршрути започват от "Старе место" и включват изкачване към замъка.

3. Въпреки, че са на хълм, в историческата част на града, до там може да се стигне с градски транспорт (примерно трамвай 22).

4. Общественият транспорт в Прага е изграден на принципа, че автобусите се движат в периферията, а метрото и трамваите - в централната част. От тук следва, че за да се придвижиш от летището до центъра, трябва задължително да ползваш 2 превозни средства.

5. Билетите са за време (30мин; 90мин; 24 часа; 3 дни), а не за превозно средство. На първо влизане си маркираш билетчето и можеш да го ползваш за целия градски транспорт за определеното време. Това включва автобуси, трамваи, метро и дори фуникуляр.

6. Метрото има 3 линии - жълта, зелена и червена, които се пресичат две по две, образувайки триъгълник в центъра на града.

7. Автобусите от летището са 100 и 119. Номер 100 прави връзка с жълтата линия на метрото, а номер 119 - със зелената.

8. Има един чудесен, пражки влогър, който е публикувал една камара клипчета за туристи в Прага. Каналът му в YouTube се казва "HONEST GUIDE" и без значение за колко време смяташ да отседнеш в града, си струва да му се довериш. Под клиповете му се срещат коментари на хора, които са решили да посетят града само благодарение на "Honest Guide".


След като посъбрах тази иформация вече бях готова да си създам следния план - тръгваме от спирка Hrdchanska и минавайки диагонално през историческата част на Прага се придвижваме към автогара UAN Florenc, от където си хващаме автобуса за Карлови Вари:

По подробно маршрутът ни бе разписан в ТАБЛИЦАТА по следния начин:

Приключението ни започва към 10 ч. От летището хващаме автобус 119, слизаме на спирка Nadrazi Veleslavin, от където се прехвърляме на зелената линия на метрото. С нея - до Hrdacanska и от там тръгваме пеша. На няколко места прочетох, че Прага е хълмиста и търсех начин повечето ни път да е надолу.  Ето линк към маршрута ни от там:
Карта в Google maps1. близкото Tesco, да запасим вода и храна и след това потегляме през
2. Градините на кралица Анна. През тях стигаме до
3. Замъка Храдчани. Ако сме по правилното време ще видим смяна на караула, ако не - здраве да е. Не мисля да влизаме, защото нямаме толкова време. Постепенно започваме да се спускаме надолу.
4. Катедралата на св. Никола, за която попаднах на информация, че има не по-лоша гледка от Пражкия замък, но е по-спокойно и цената е 2 или 3 пъти по-ниска. Ако не ни домързи се качваме и правим панорамни снимки.
5. Катедралата на св. Томас - по снимките изглежда много величествена.
6. Минаваме по Карлов мост и стигаме до Старе место.
7. Часовникът много държа да го видя на кръгъл час. Може би защото съм израснала в Стара Загора, където също има подобен на фасадата на кукления театър, а и защото от дете се вълнувам от астрономия.
8. Scout Institute е точно до площада с часовника, но попаднах на инфрмация, че вътре е не така шумно-туристическо, а и изглежда има приятна бирария/и. Мисля да отдъхнем там, а ако можем и да направим някоя странична снимка на кулата с часовника. От там минавайки през
9. Площада на републиката се насочваме към
10. UAN Florenc от където ще си хванем автобус за Карлови Вари. Има автобус на RegioJet  в 15:30. 
Като си го начертах на Гугъл мапс, ми дава, че имаме 5,6 километра пеша, които според Гугъла трябва да можем да минем за 1ч 12 мин. Като добавим всички спирки за забележителности се надявам 4ч и 30 мин. да ни стигнат.

РЕАЛНОСТТА: 
Самолетът ни закъсня.
Закъсня малко, може би 10-15 минути, които нямаше да ми направят впечатление ако в последните две-три седмици не бях следила постоянно всички полети, които ни предсоят и точно този винаги избързваше с 5 до 20 минути.

Леко лирично отклонение: В "Пътеводител на галатическия стопаджия" има един герой - бог на дъжда. Човекът си е шофьор и не знае, че е бог на дъжда и дори много мрази дъждовно време, но където и да отиде облаците винаги го преследват. Той постоянно се оплаква от този факт, и никой не му вярва включително и жена му. Но като се обади, че се прибира, тя за всеки случай прибира прането.
Е, следвайки логиката, подозирам, че съм бог на закъсненията. 

После, половин час се мотахме из летището, така че на спирка Хрдчанска бяхме някъде малко преди обяд. В този момент започна да ръми, ние бяхме гладни, а насреща ни се изпречи някакъв веган ресторант... Който познава хранителните традиции на чехите, вероятно ще умре от смях, че сме избрали точно веган ресторант от цяла Прага, но така се стекоха обстоятелствата. Седнахме, хапнахме, и поехме към градините на кралица Анна с около час и половина закъснение. Ето защо от тук нататък не влязохме никъде и почти препускахме през набелязаните цели.


Градините на кралица Анна:

Пражкия замък: 

Панорама от замъка:

Улички в "Мала страна" (по които тълпите туристи буквално ни носеха от време на време, а аз си мислех, че в това мрачно време ще сме едва ли не сами):

Приток на река Вълтава:

Стената на John Lennon (ТУК можете да прочетете повече за нея):

За съжаление там, където трябваше да се намира един 40 годишен символ сега открихме строителна площадка. Като надникнахме през дупчица на заграждението видяхме, че не става дума за поредното пребоядисване на стената. Мазилката бе изкъртена до основи. Предполагам, че ще се опитат да прекъснат траицията. Знам, че и преди са се опитвали да я заличат, но тя се е възраждала. Любопитна съм сега какво ли ще се случи.

Малко по-нататък - John Lennon пъб. (Стената може и да пречи, но да се изкара някоя крона от популярността й никой няма нищо против):

И прословутия Карлов мост (тук стълпотворението вече бе неописуемо):

Според влогъра, за когото ви споменах, Карлов мост е най-добре да бъде разглеждан някъде в около 6 сутринта. Но дори и тогава на моста се срещат азиатски двойки младоженци дошли за сватбена фотосесия.

Минавайки Карлов мост достигаме до Старе место.
Криви улички, магазинчета, буквално през 5 метра траделници (тестени коминчета пълни с каквото си пожелаеш, обикновено - шоколад) и дълго желания от мен астрономически часовник. Наистина много исках да го видя на кръгъл час, когато се извъртат фигурите на 12те апостоли, но от една страна дори и сега имаше неприятно много хора, а на кръгъл час щяха поне да се утроят и от друга - беше притеснително да чакаме до два часА, при все, че авобусът ни тръгва в 3 и 15, а ние нямаме ясна представа от къде точно.

В  пражкото Старе место се намира най-големият, все още работещ астрономически часовник Орлой. Изработен е от часовникаря Хануш през 1410 г. Освен че показва точно време, той представя движението на слънцето и планетите, разположението на зодиакалните съзвездия, броя на часовете дневна светлина всеки ден, както и залеза на слънцето, лунния календар и знаците на зодиака.
На всеки кръгъл час се разиграва истински спектакъл - двете прозорчета на часовника, между които има красива фигура на ангел, се отварят и една по една се показват цветните фигурки на 12-те апостоли, които обикалят в кръг, следвани от Христос, който благославя хората. Камбаната се бие от скелет, който държи пясъчен часовник, а от двете страни на циферблата са подредени още няколко фигури, символизиращи човешките грехове: ухилена фигура на мъж - за разточителството; мъж с торба злато в ръце - за скъперничеството; мъж, който се гледа в огледало - за суетата. Всички заедно показват преходността и напомнят, че човек, както и да живее, един ден умира. Накрая се чува кукуригането на златен петел, символ на пробуждането на човека.
Според легендата, след направата на чаловника часовникарят Хануш е бил ослепен от местните власти, за да не може да повтори творението си никъде другаде.

С което основните набелязани цели приключиха. Пътьом минахме през Площада на Републиката:

 ... и достигнахме автогарата, където
СРЕЩНАХМЕ ПОЗНАТИ.  
С Рени се гледахме еднакво изненадано, но ни бе приятно да се засечем и  да пътуваме заедно към Карлови Вари.
Конинко е Прага, конинко е свят! (В самолета Брюксел–Прага също видяхме познати физиономии - белгийската съперничка на Дени).
  
Следвайки хронологичната последователност тук ще добавя и удивлението си от не така елитните автобуси на FlixBus, с които пътувахме към Карлови Вари (Билетите за по-предпочитаните RegioJet бяха свършили, така че ние избрахме по-непретенциозните Flix, които между другото вече пътуват и от България и понякога правят убийствени промоции):

Самите седалки и разстоянието помежду им бяха забележително по-големи от това, с което сме свикнали. Навсякъде имаше USB за зареждане на електронни устройства. В автобуса имаше free wifi и портал на flix, от който не само можеш да следиш местоположението на превозното средство, но можеш и да си избираш различни забавления - игри, филми и т.н.

А после пристигнахме в Карлови Вари, за които ще разкажа допълнително.
Да споменавам ли, че автобусът закъсня с около половин час заради зверско задръстване на изхода на Прага?

Връзки към:

ПРАГА - албум със снимки

1. Чехия 2019 - подготовката

3. Чехия 2019 - Карлови Вари  

1. Чехия 2019 - подготовката

Световното първенство по Шотокан Карате-До на SKDUN (Shotokan Karate Do of United Nation) през октомври 2019-та година бе в Карлови Вари, Чехия. Когато погледнах блога си с тъга забелязах, че съм пропуснала да разкажа за прекрасната Полша (април 2018), за множеството кризисни изживявания в Молдова (октомври 2018), за безкрайно далечната Черна Гора (в която съм убедена, че живее Ламята Спаска - през девет гори в десета, през девет планини в десета, през девет реки в десета, през девет земи, в десета - април 2019). Чешкото изживяване обаче не трябва да пропускам. При това имам толкова много за разказване, че ще го разделя на части. И така:

Карлови Вари - подготовката.

Започвам от един майски уикенд, който отделих за подготовка на различни маршрути. Дени бе категорична, че не желае да пътува с автобус.За мое огромно съжаление вариантът "влак" също отпадна, защото просто няма начин да се измъкнеш от Балканския полуостров без да ползваш услугите на БДЖ и сръбските им колеги, а те са един дол дренки и не си заслуждават риска. Оставаше варианта "самолет". Реших да не се доверявам на платформи като e-sky, защото имах сериозни основания да смятам, че първо не намират всички възможни връзки и второ - цената, която уж намират е различна от реалната, която после плащаш. Цената на директния полет на BulgariaAir не ме устройваше. Тръгваше от 400лв. и стигаше до7-800 на човек. Реших, че разликата в цената мога да я дам за самото приключение.
Любопитна подробност е, че в Карлови Вари има летище. Този факт първоначално ми даде големи надежди, но в последствие открих, че то обслужва една единствена редовна авиолиния Москва - Карлови Вари, при това само 2 пъти седмично.
Започнах да чета и проучвам блогове, форуми, сайтове и да измислям различни варианти за достигане до Карлови Вари, при това за датите, които ни интересуват - 09-14 октомври.
След два дни денонощно ровене си нарисувах следната схема:

Най-подходящ ми изглеждаше вариантът София-Братислава (Wizz), Братислава-Прага-Карлови Вари (автобус). Бях чела, че Ryanair са склонни да отменят или местат полети в последния момент и не ми се рискуваше с тях, а и през Братислава има само един полет (не сменяме самолети), т.е. и да закъснее, няма да е фатално, ще се придвижим към братиславската автогара по-късно. Пък и да закъснее, колко да закъснее - час, най-много.
Купих билетите и казах на останалите от клуба, който иска да се присъедини към нас или да използва схемата ми за някой от другите варианти. Събрахме се с още едно семейство. Малко по-късно стана ясно, че резервацията за нощувки, които друг беше правил, не е подходяща за нашата схема, така че се наложи да си потърсим квартита само ние - летящите през Братислава. Меги намери страхотна квартира - евтина, удобна, чиста, широка и в центъра на центъра. Нямаше по-добър вариант!
Още се чудя на късмета, който извадихме с апартаментчето.
Royal apartment - Karlovy Vary

И зачакахме. Лятото се извъртя бързо и щом влезе септември започнах да мисля, за придвижването от Братислава към Карлови Вари. Следих цените на RegioJet от Братислава за Прага, проверявах възможностите за наемане на автомобил и тъкмо когато смятах да предложа на другото семейство да си купим билетите по-навреме получих разтърсващ e-mail от Wizz, че отменят полета ни и са ни преместили резервацията с два дни по-рано. Да вляза да потвърдя или откажа новата резервация. (Тук второто семейство избра автобусния транспорт, така че останахме само с Дени.)
Честно казано сега се чудя защо го приех така драматично, но тогава този факт тотално ме изкара от равновесие и буквално ми докара няколко безсънни нощи.
Последвалата комуникация с Wizz ще опиша тук, тъй като за мен щеше да е много полезно и успокоително ако тогава можех да прочета такава история.
Първоначално проверих, че има начин да откажа само единия полет (този, променения). След това си купих нови билети с Ryan през Брюксел (виж картинката) и предприех действия по отказване на полета. В писмото, което Wizz ми бяха изпратили се споменаваха няколко варианта:
1. Да потвърдя направената от тях нова резервация.
2. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите в моя wizz-акаунт с 20% отгоре.
3. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите по банкова сметка.
Тази, последната опция, не може да бъде открита никъде на сайта им. За нея научаваш само от писмото. Избрах нея. Получих автоматичен мейл, че заявката ми ще бъде обработена и ще бъде преценено дали да ми възстановят парите. И толкова. Нито пари ми бяха възстановени, нито резервацията ми бе променена. Все едно нищо не бях направила. Опитах отново. Накрая потърсих начин да се свържа с тях.
Официално имат само един телефон за връзка в Бългрия - импулсен (0900....). С повече ровене можеш да намериш още един - софийски. Позвъних, но момичето учтиво ме препрати пак на импулсния.
Като се има предвид, че имаха да ми връщат стотина лева, а и промяната бе по тяхна вина, бях се зарекла, че няма да звъня на импулсния им телефон, ето защо намерих някаква форма за контакти през сайта. Писах им и отново получих автоматичен мейл., че заявката ми се обработва. След няколко дни получих и отговор от ANI SPASOVA, в който с много думи не се казваше нищо. Цитирани бяха разни правила, но изобщо никой не отговаряше на въпроса ми дали изобщо заявката за отмяна на половината резервация е приета. Няколко дни се колебаех дали да не й препоръчам да се преориентира към политиката, където умението да говориш много, без да казваш нищо, е изключително ценено. Накрая просто замълчах. На четвъртия ден получих автоматично съобщение, че заявката ми е обработена, но пари не се появиха. Пак не позвъних на импулсния и след още 4 дни парите се появиха по сметката ми.
Толкова за Wizz. Разбрах, че и на тях не може да се разчита.
Предстоеше ми ново предизвикателство - да направя престоя в Брюксел приемлив. Ако сте погледнали картинката с възможните маршрути, вероятно сте забелязали, че още в началото маршрута София-Брюксел-Прага с Ryan излиза най-евтин (между другото e-skay не го предлага, макар да предлага другив връзки, с много по-голям престой). Не го избрах от една страна заради невъзможността да купя на един билет двата полета (т.е. при промяна на единия, не мога да имам претенции да се коригира и другия) и от друга - заради дългия, нощен престой в Брюксел. Сега обаче нямах избор и се спрях на него. Смятах, че все ще намерим място, където да положим главици. Първоначално дори си представях, че едва ли не на всички летища има от онези хотели - капсули, дето "стаята" е колкото едно легло. И тогава попаднах на сайта https://www.SleepinginAirports.net, от който получих много и ценна информация. За съжаление тя ме приземи, давайки ми да разбера, че:
1. Летище Шарлероа се намира на около 60 км от Брюксел.
2. Най близкият хотел е на 20 минути път пеша.
3. Трансферите са по-скъпи отколкото билета ми до там.
4. На летището не само че няма хотел, а и няма нищо работещо през нощта.
5. Седящите места на летището са много по-малко от средния брой хора, които остават да спят там (около 50).
6. Съвсем нормално е да се опънеш да спиш на земята и десетки туристи го правят всяка вечер.
7. Летището е сравнително чисто и сигурно.
8. Има едни места до големите прозорци, които са по-закътани и е добре да се опънеш там.
9. Ако решиш да спиш на земята е добре да си носиш шалте, защото подът е студен.



Това, последното, много ме объркваше, защото ние пристигаме с един от последните полети за деня, т.е. всички седящи места ще са заети, освен това сме само с ръчен багаж, което е чанта 20/25/40см. Шалтето е доста по-голямо, а и дори да успеем да го прекараме, после ще трябва да го влачим със себе си до Прага, Карлови Вари и обратно. Почти се бях примирила, че или ще се борим за седалка, или ще седим върху чантите си, когато в близкия до нас магазин, пред очите ми попадна фолирана подложка за ламинат на цена 1.20лв, метъра. Веднага изчислих, че за 2 лева ще си осигурим невероятен комфорт и после без притеснение можем да оставим постелката за някой следващ.
Подложка с размер 1,70/1,50 сгъната до формат А3 става с дебелина не повече от 5 см. Така че оформих пакетчето, мушнах го в торба с подходящ размер и започнах да стискам палци да минем контролата на софийското летище. При някое предишно самолетно пътуване бях чела, че много хора минават с найлонова торба тип "Била", уж са купили нещо от безмитната зона. Разчитах на това. На летището дори си взех торбичка SofiaAirport и.... минах.

Никога не съм допускала, че ще спя на пода на някое летище, но в Шарлероа дори се чувствах удобно. Неочаквано за мен, с Дени успяхме да поспим около 3 чАса, въпреки, че Мики Маус бибиткаше на всеки 3 минути. :) Точно в 4, както бях чела в SleepinginAirports, мина охраната и събуди всички. Бяхме към стотина човека избрали или принудени да прекарат нощта там. Включително и един татко с три дечица на възраст от 1 до 5 години. Беше ги натъркалял по пода и дори не ги зави. В сравнение с него, нашето "легло" бе супер лукс.

Друг важен елемент, който в първоначалния си разказ бях пропуснала е ТАБЛИЦАТА.
Подготвях ТАБЛИЦАТА в продължение на около седмица и добре, че я направих. В един момент си дадох сметка, че имам безброй часове, срокове, транспортни средства, номера на полети или автобуси и ако просто ги наредя в една папка, рано или късно ще се объркам. Тогава се роди ТАБЛИЦАТА съдържаща следните колони: дата; начален час; краен час; събитие. В нея ден по ден, час по час си описах всичко, което ни предстои. От пътуването Сливен-София, през самолетите, с номер на полет, час и запазено място, до забележителностите на Прага и Братислава, също почасово. Ден преди да тръгнем показвам на Дени пражкия маршрут и възкликвам: "Ох! Не съм измислила къде ще ходим до тоалетна!" Тя умря от смях, но ТАБЛИЦАТА бе безценна!

Толкова за подготовката.
За самото преживяване - после.

Връзки към:

2. Чехия 2019 - Прага

3. Чехия 2019 - Карлови Вари

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Оказа се, че 19 октомври е обявен за световен ден на благотворителността. Това стана повод да напиша нещо, за което отдавна се каня.

Що е то "благотворителност"?

Асоциацията при повечето хора, когато чуят думата, тръгва от SMS-кампаниите, кутията със снимка до касата в магазина, минава през „амбулантните търговци“ с картички по улицата и стига до сополивото циганче с „Какоу, дай пе‘стинки.“ Общото между всички е, че става дума за събиране на пари. Но дали това е пълното значение на думата „благотворителност“ и изобщо дали всички изброени по-горе случаи наистина са „благотворителност“?

Нека се загледаме внимателно в смисъла на думата – БЛАГО-ТВОРИТЕЛНОСТ. Благотворителността е акта на създаване на някакво благо. Извършването на нещо добро, в полза на друг или други хора без да очакваш лична изгода. В днешно време, когато използваме парите като разменно средство, е най-лесно вместо да го създаваш, да си „купиш“ някаква доза „добро“ и да оставиш друг, по-вещ от теб, да се заеме „добродетелствуването“, но категорично това не е единствения начин.

Благотворителността има много лица. Благотворителността се крие в ежедневни дейности като това да отстъпиш мястото си в автобуса на някой, за който смяташ, че има нужда. Не е необходимо да е с патерица, може в момента да му е прилошало и ти да го забележиш. Благотворителността е категоричният ти навик никога да не заемаш или запречваш мястото на инвалида, дори това да означава да паркираш на няколкостотин метра от дома си или далеч от входа на магазина. Благотворителност е да прекопаваш градинката пред блока, за да е приятно за теб и съседите. Благотворителността е да се усмихнеш и кажеш добра дума на ядосаният служител и така да промениш деня му. Благотворителността е да помогнеш на дядото с торбата да се качи в автобуса, а не да мърмориш „Накъде е тръгнал тоа, по цял ден само обикалят с автобусите, щото не плащат!“ Благотворителност е да наемеш на работа някой не-толкова съвършен, давайки му шанс да се развие. Благотворителността е да работиш за дадена кауза, само защото вярваш, че в бъдеще тя може да направи света по-добър. Благотворителността е старанието всяко твое действие да има добра последица. 

Благотворителността е ежедневие. 

Благотворителността е норма на поведение. 

Благотворителността е човеколюбие.

Разбира се благотворителността не изключва даването на пари, но не всяко даване на пари е благотворителност. Дали правиш добро на циганчето, давайки му 1-2-5 лева и научавайки го, че парите се изкарват не с работа, а с мрънкане и досаждане? Дали правиш добро купувайки си за 5 лева картичка от 50 стотинки, от непозната гастрольорка в града, която дори не може да обясни как точно ще се използват тези пари, които се събират за „сърдечно-болни деца в реанимация“ и дори не знае къде ще се инвестират, а то има само едно такова място в България? На коментара, че детето ми е било точно в същата ситуация и аз знам, че освен любовта ни и грижата на лекарите, то нямаше нужда от нищо друго, получавам отговор, че се дърпам, защото не събират пари за моето дете.(?!?!!!) (Тази история много ме разтърси и бе последвана от дискусия с човек, чието мнение много уважавам, но точно в тази ситуация все още не мога да се съглася с него. Тогава той заяви, че ти правиш добро давайки щом са ти поискали, а грехът за лъжата и кражбата вече ще тежи върху този, който ги е извършил. Не! Грехът тежи и върху теб, защото си подхранил и подпомогнал злодеянието и на следващата Коледа същата амбулантната търговка отново се появява, вече с нова фирма, твърдейки, че не може да даде отчет, защото сега започва дейност и услужливо забравяйки, че прави това всяка година.) Не! Това не е благотворителност!

Благотворителност е да се бориш за конкретна кауза, както в момента целият ни град се е обединил за спасяването на детенце и дай Боже да успеем! Благотворителност е да подпомогнеш финансово човек или организация, за които знаеш, че работят за доброто, дори, когато ти не можеш да се включиш. Благотворителността изисква постоянна мисъл и усилие, но се отплаща – безценно е да видиш как разцъфтява доброто, което си извършил.

Направете благотворителността свое ежедневие!
Творете блага!

Набързо до Унгария. Реваншът!

Може би някои от вас си спомнят един мой разказ от пролетта на 2013та - "Набързо до Унгария". В него разказвах за първото международно състезание на Дени, от което тя се върна без нито един медал, а вече беше свикнала да е все първа у нас. Но в онова пътуване всичко вървеше срещу нея и нас. Тогава дори не се поинтересувахме как се е класирала на Ката и много, много по-късно разбрахме, че е останала четвърта. :) Градът също ни посрещна много неприветливо, та дори и на екскурзията не успяхме да се порадваме.

Още същата година тя започна да трупа медали освен от българските и от европейски и световни купи. До тук в кошницата с медали има към 60. Следващата пролет европейската купа отново беше в Егер и тогава се прибра със злато на кумите и бронз на ката, така че за нея може да се каже, че реваншът бе много по-рано, но аз си имах сметки за уреждане с това градче.

Междувременно Дени порасна, както на години, така и в карате. Последната степен, която защити е 3то кю, което на нашенски означава първи кафяв колан и вече се води майсторска степен. Състезателите със степен по-висока или равна на трето кю вече участват не в кохай-купите, а на големите първенства - европейски или световни и там конкуренцията е още по-люта. Това първенство бе третото й участие при майсторите, но първото, от което се върна с индивидуален медал. И ето, че още сега казах "края на вица" - да, върнахме се с много изстрадан, но истински заслужен бронзов медал на кумите!

И така, за тези 4 години и половина аз също натрупах опит в организацията и вече си оставяме поне един ден за разглеждане на градчето. Дано и занапред да е така, но засега времето е приятно благосклонно към нас. На няколко пъти има бедствени положения в България, докато ние се разхождаме по къс ръкав някъде из Европа. Включително и сега. Тук падна първия сняг и затвориха някои от проходите, докато ние там се любувахме на прекрасно, есенно слънце.

Навремето бях предположила, че ако имам шанса да разгледам Егер в по-приятно време, той най-вероятно ще ми хареса. Хареса ми. Унгарците пак си говорят само на унгарски (все пак срещнах поне 5 човека, които говореха и някакъв английски), табелите им пак са само на унгарски, НО има и някои плюсове на Европейския съюз и единият е, че мога да ползвам телефона и интернета така, както когато съм в България, т.е. на практика неограничено. С помощта на google translater мога да си поискам топъл хляб или захар на пакетчета, да попитам мога ли да се храня в полицейския стол и всякакви подобни екзотики. Разбира се пак използвам ръко-крачната система. Тя е универсална!

Егер е приятно градче. Сръбският Палич (където бяхме последно през пролетта на европейско) много вдигна летвата, но и в Егер бих живяла. Е, и пияници видяхме и шумна музика, но като цяло е подредено, чисто, красиво и спокойно. Има много велосипедисти и домашни кучета. Шофьорите им са малко по-толерантни към пешеходците от сливенските си колеги, но не много. Магазините им масово не работят в неделя, но този път открих и няколко работещи. Забележително е, че много не-хранителни магазини отварят сутрин в 7. Видях квартален магазин за техника (примерно бормашини) отварящ в събота, в седем и книжарница с такова работно време. Едната сутрин се разхождахме в осем часа по центъра и ми направи впечатление банка, която изглежда работеше отдавна. За сметка на това вечер приключват рано-рано.

Паркът, в който е спортната зала:

Рок състав - трима китаристи и барабанист. ;)

Централната част:

Площад Добо:

Много се впечатлих от музея на марципана, но това по-скоро е свързано със страстта ми към украсяване на торти. Ще вмъкна само 1-2 снимки от там, на барокова стая, изцяло изградена от захарно тесто - стени, таван, мебели, куче, плодове... Той си заслужава отделна статия, но не знам ще намеря ли някой ден време и за това.

А после дойде денят на състезанието.
От там снимки нямам много. Имам една много готина от загряването

 и после от стълбичката:

Много съм доволна, че на Ката, макар да остана пета, Дени успя да пребори участнички, които помним от други състезания и от които явно се притесняваше. На Кумите обаче бе най-голямата победа! Там тя успя да пребори себе си. Всички до сега й казваха, че има много добра техника, но й липсва увереност. Явно сега придоби и нея, защото игра великолепно! И наградата не закъсня - бронзов медал!

Почти пет години по-късно Егер ми се видя много по-приветлив. :)