2. Чехия 2019 - Прага

Много исках да видя Прага, но някак в цялата подготовка не можех да разбера кое е най-по-най-важното за виждане в Прага. Четях различни теми, пътеписи или въпроси, но никъде не попадах на разказ за Прага в рамките на часове. Най-малкото, което намирах бе един уикенд, при това разширен с петъка. А ние имахме няколко часа. Грубо - четири или пет. Регистрирах се в Magelanci.com (горещо препоръчвам на всеки, който е решил да организира пътуването си сам), там също зададох въпроса си, но така и не получих отговор от който да ми се избистри картинката. Или поне аз не можех да си представя как точно да го организирам за няколко часа. След много "чоплене", къде ли не, разбрах следното:

1. Историческата част на Прага се състои от няколко квартала. Ето защо е толкова трудно да се даде еднозначен отговор на въпроса - какво точно да се види. Това са "Хрдчани"; "Мала страна"; "Старе место"; "Нове место" и еврейския квартал "Йосефов". За "Вишеград" също четох много хубави неща, но той остава по-встрани и достъпът до него би отнел повече време.

2. "Хрдчани" и "Мала страна" са на хълм и е необяснимо, защо повечето предложения за маршрути започват от "Старе место" и включват изкачване към замъка.

3. Въпреки, че са на хълм, в историческата част на града, до там може да се стигне с градски транспорт (примерно трамвай 22).

4. Общественият транспорт в Прага е изграден на принципа, че автобусите се движат в периферията, а метрото и трамваите - в централната част. От тук следва, че за да се придвижиш от летището до центъра, трябва задължително да ползваш 2 превозни средства.

5. Билетите са за време (30мин; 90мин; 24 часа; 3 дни), а не за превозно средство. На първо влизане си маркираш билетчето и можеш да го ползваш за целия градски транспорт за определеното време. Това включва автобуси, трамваи, метро и дори фуникуляр.

6. Метрото има 3 линии - жълта, зелена и червена, които се пресичат две по две, образувайки триъгълник в центъра на града.

7. Автобусите от летището са 100 и 119. Номер 100 прави връзка с жълтата линия на метрото, а номер 119 - със зелената.

8. Има един чудесен, пражки влогър, който е публикувал една камара клипчета за туристи в Прага. Каналът му в YouTube се казва "HONEST GUIDE" и без значение за колко време смяташ да отседнеш в града, си струва да му се довериш. Под клиповете му се срещат коментари на хора, които са решили да посетят града само благодарение на "Honest Guide".


След като посъбрах тази иформация вече бях готова да си създам следния план - тръгваме от спирка Hrdchanska и минавайки диагонално през историческата част на Прага се придвижваме към автогара UAN Florenc, от където си хващаме автобуса за Карлови Вари:

По подробно маршрутът ни бе разписан в ТАБЛИЦАТА по следния начин:

Приключението ни започва към 10 ч. От летището хващаме автобус 119, слизаме на спирка Nadrazi Veleslavin, от където се прехвърляме на зелената линия на метрото. С нея - до Hrdacanska и от там тръгваме пеша. На няколко места прочетох, че Прага е хълмиста и търсех начин повечето ни път да е надолу.  Ето линк към маршрута ни от там:
Карта в Google maps1. близкото Tesco, да запасим вода и храна и след това потегляме през
2. Градините на кралица Анна. През тях стигаме до
3. Замъка Храдчани. Ако сме по правилното време ще видим смяна на караула, ако не - здраве да е. Не мисля да влизаме, защото нямаме толкова време. Постепенно започваме да се спускаме надолу.
4. Катедралата на св. Никола, за която попаднах на информация, че има не по-лоша гледка от Пражкия замък, но е по-спокойно и цената е 2 или 3 пъти по-ниска. Ако не ни домързи се качваме и правим панорамни снимки.
5. Катедралата на св. Томас - по снимките изглежда много величествена.
6. Минаваме по Карлов мост и стигаме до Старе место.
7. Часовникът много държа да го видя на кръгъл час. Може би защото съм израснала в Стара Загора, където също има подобен на фасадата на кукления театър, а и защото от дете се вълнувам от астрономия.
8. Scout Institute е точно до площада с часовника, но попаднах на инфрмация, че вътре е не така шумно-туристическо, а и изглежда има приятна бирария/и. Мисля да отдъхнем там, а ако можем и да направим някоя странична снимка на кулата с часовника. От там минавайки през
9. Площада на републиката се насочваме към
10. UAN Florenc от където ще си хванем автобус за Карлови Вари. Има автобус на RegioJet  в 15:30. 
Като си го начертах на Гугъл мапс, ми дава, че имаме 5,6 километра пеша, които според Гугъла трябва да можем да минем за 1ч 12 мин. Като добавим всички спирки за забележителности се надявам 4ч и 30 мин. да ни стигнат.

РЕАЛНОСТТА: 
Самолетът ни закъсня.
Закъсня малко, може би 10-15 минути, които нямаше да ми направят впечатление ако в последните две-три седмици не бях следила постоянно всички полети, които ни предсоят и точно този винаги избързваше с 5 до 20 минути.

Леко лирично отклонение: В "Пътеводител на галатическия стопаджия" има един герой - бог на дъжда. Човекът си е шофьор и не знае, че е бог на дъжда и дори много мрази дъждовно време, но където и да отиде облаците винаги го преследват. Той постоянно се оплаква от този факт, и никой не му вярва включително и жена му. Но като се обади, че се прибира, тя за всеки случай прибира прането.
Е, следвайки логиката, подозирам, че съм бог на закъсненията. 

После, половин час се мотахме из летището, така че на спирка Хрдчанска бяхме някъде малко преди обяд. В този момент започна да ръми, ние бяхме гладни, а насреща ни се изпречи някакъв веган ресторант... Който познава хранителните традиции на чехите, вероятно ще умре от смях, че сме избрали точно веган ресторант от цяла Прага, но така се стекоха обстоятелствата. Седнахме, хапнахме, и поехме към градините на кралица Анна с около час и половина закъснение. Ето защо от тук нататък не влязохме никъде и почти препускахме през набелязаните цели.


Градините на кралица Анна:

Пражкия замък: 

Панорама от замъка:

Улички в "Мала страна" (по които тълпите туристи буквално ни носеха от време на време, а аз си мислех, че в това мрачно време ще сме едва ли не сами):

Приток на река Вълтава:

Стената на John Lennon (ТУК можете да прочетете повече за нея):

За съжаление там, където трябваше да се намира един 40 годишен символ сега открихме строителна площадка. Като надникнахме през дупчица на заграждението видяхме, че не става дума за поредното пребоядисване на стената. Мазилката бе изкъртена до основи. Предполагам, че ще се опитат да прекъснат траицията. Знам, че и преди са се опитвали да я заличат, но тя се е възраждала. Любопитна съм сега какво ли ще се случи.

Малко по-нататък - John Lennon пъб. (Стената може и да пречи, но да се изкара някоя крона от популярността й никой няма нищо против):

И прословутия Карлов мост (тук стълпотворението вече бе неописуемо):

Според влогъра, за когото ви споменах, Карлов мост е най-добре да бъде разглеждан някъде в около 6 сутринта. Но дори и тогава на моста се срещат азиатски двойки младоженци дошли за сватбена фотосесия.

Минавайки Карлов мост достигаме до Старе место.
Криви улички, магазинчета, буквално през 5 метра траделници (тестени коминчета пълни с каквото си пожелаеш, обикновено - шоколад) и дълго желания от мен астрономически часовник. Наистина много исках да го видя на кръгъл час, когато се извъртат фигурите на 12те апостоли, но от една страна дори и сега имаше неприятно много хора, а на кръгъл час щяха поне да се утроят и от друга - беше притеснително да чакаме до два часА, при все, че авобусът ни тръгва в 3 и 15, а ние нямаме ясна представа от къде точно.

В  пражкото Старе место се намира най-големият, все още работещ астрономически часовник Орлой. Изработен е от часовникаря Хануш през 1410 г. Освен че показва точно време, той представя движението на слънцето и планетите, разположението на зодиакалните съзвездия, броя на часовете дневна светлина всеки ден, както и залеза на слънцето, лунния календар и знаците на зодиака.
На всеки кръгъл час се разиграва истински спектакъл - двете прозорчета на часовника, между които има красива фигура на ангел, се отварят и една по една се показват цветните фигурки на 12-те апостоли, които обикалят в кръг, следвани от Христос, който благославя хората. Камбаната се бие от скелет, който държи пясъчен часовник, а от двете страни на циферблата са подредени още няколко фигури, символизиращи човешките грехове: ухилена фигура на мъж - за разточителството; мъж с торба злато в ръце - за скъперничеството; мъж, който се гледа в огледало - за суетата. Всички заедно показват преходността и напомнят, че човек, както и да живее, един ден умира. Накрая се чува кукуригането на златен петел, символ на пробуждането на човека.
Според легендата, след направата на чаловника часовникарят Хануш е бил ослепен от местните власти, за да не може да повтори творението си никъде другаде.

С което основните набелязани цели приключиха. Пътьом минахме през Площада на Републиката:

 ... и достигнахме автогарата, където
СРЕЩНАХМЕ ПОЗНАТИ.  
С Рени се гледахме еднакво изненадано, но ни бе приятно да се засечем и  да пътуваме заедно към Карлови Вари.
Конинко е Прага, конинко е свят! (В самолета Брюксел–Прага също видяхме познати физиономии - белгийската съперничка на Дени).
  
Следвайки хронологичната последователност тук ще добавя и удивлението си от не така елитните автобуси на FlixBus, с които пътувахме към Карлови Вари (Билетите за по-предпочитаните RegioJet бяха свършили, така че ние избрахме по-непретенциозните Flix, които между другото вече пътуват и от България и понякога правят убийствени промоции):

Самите седалки и разстоянието помежду им бяха забележително по-големи от това, с което сме свикнали. Навсякъде имаше USB за зареждане на електронни устройства. В автобуса имаше free wifi и портал на flix, от който не само можеш да следиш местоположението на превозното средство, но можеш и да си избираш различни забавления - игри, филми и т.н.

А после пристигнахме в Карлови Вари, за които ще разкажа допълнително.
Да споменавам ли, че автобусът закъсня с около половин час заради зверско задръстване на изхода на Прага?

Връзки към:

ПРАГА - албум със снимки

1. Чехия 2019 - подготовката

3. Чехия 2019 - Карлови Вари  

1. Чехия 2019 - подготовката

Световното първенство по Шотокан Карате-До на SKDUN (Shotokan Karate Do of United Nation) през октомври 2019-та година бе в Карлови Вари, Чехия. Когато погледнах блога си с тъга забелязах, че съм пропуснала да разкажа за прекрасната Полша (април 2018), за множеството кризисни изживявания в Молдова (октомври 2018), за безкрайно далечната Черна Гора (в която съм убедена, че живее Ламята Спаска - през девет гори в десета, през девет планини в десета, през девет реки в десета, през девет земи, в десета - април 2019). Чешкото изживяване обаче не трябва да пропускам. При това имам толкова много за разказване, че ще го разделя на части. И така:

Карлови Вари - подготовката.

Започвам от един майски уикенд, който отделих за подготовка на различни маршрути. Дени бе категорична, че не желае да пътува с автобус.За мое огромно съжаление вариантът "влак" също отпадна, защото просто няма начин да се измъкнеш от Балканския полуостров без да ползваш услугите на БДЖ и сръбските им колеги, а те са един дол дренки и не си заслуждават риска. Оставаше варианта "самолет". Реших да не се доверявам на платформи като e-sky, защото имах сериозни основания да смятам, че първо не намират всички възможни връзки и второ - цената, която уж намират е различна от реалната, която после плащаш. Цената на директния полет на BulgariaAir не ме устройваше. Тръгваше от 400лв. и стигаше до7-800 на човек. Реших, че разликата в цената мога да я дам за самото приключение.
Любопитна подробност е, че в Карлови Вари има летище. Този факт първоначално ми даде големи надежди, но в последствие открих, че то обслужва една единствена редовна авиолиния Москва - Карлови Вари, при това само 2 пъти седмично.
Започнах да чета и проучвам блогове, форуми, сайтове и да измислям различни варианти за достигане до Карлови Вари, при това за датите, които ни интересуват - 09-14 октомври.
След два дни денонощно ровене си нарисувах следната схема:

Най-подходящ ми изглеждаше вариантът София-Братислава (Wizz), Братислава-Прага-Карлови Вари (автобус). Бях чела, че Ryanair са склонни да отменят или местат полети в последния момент и не ми се рискуваше с тях, а и през Братислава има само един полет (не сменяме самолети), т.е. и да закъснее, няма да е фатално, ще се придвижим към братиславската автогара по-късно. Пък и да закъснее, колко да закъснее - час, най-много.
Купих билетите и казах на останалите от клуба, който иска да се присъедини към нас или да използва схемата ми за някой от другите варианти. Събрахме се с още едно семейство. Малко по-късно стана ясно, че резервацията за нощувки, които друг беше правил, не е подходяща за нашата схема, така че се наложи да си потърсим квартита само ние - летящите през Братислава. Меги намери страхотна квартира - евтина, удобна, чиста, широка и в центъра на центъра. Нямаше по-добър вариант!
Още се чудя на късмета, който извадихме с апартаментчето.
Royal apartment - Karlovy Vary

И зачакахме. Лятото се извъртя бързо и щом влезе септември започнах да мисля, за придвижването от Братислава към Карлови Вари. Следих цените на RegioJet от Братислава за Прага, проверявах възможностите за наемане на автомобил и тъкмо когато смятах да предложа на другото семейство да си купим билетите по-навреме получих разтърсващ e-mail от Wizz, че отменят полета ни и са ни преместили резервацията с два дни по-рано. Да вляза да потвърдя или откажа новата резервация. (Тук второто семейство избра автобусния транспорт, така че останахме само с Дени.)
Честно казано сега се чудя защо го приех така драматично, но тогава този факт тотално ме изкара от равновесие и буквално ми докара няколко безсънни нощи.
Последвалата комуникация с Wizz ще опиша тук, тъй като за мен щеше да е много полезно и успокоително ако тогава можех да прочета такава история.
Първоначално проверих, че има начин да откажа само единия полет (този, променения). След това си купих нови билети с Ryan през Брюксел (виж картинката) и предприех действия по отказване на полета. В писмото, което Wizz ми бяха изпратили се споменаваха няколко варианта:
1. Да потвърдя направената от тях нова резервация.
2. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите в моя wizz-акаунт с 20% отгоре.
3. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите по банкова сметка.
Тази, последната опция, не може да бъде открита никъде на сайта им. За нея научаваш само от писмото. Избрах нея. Получих автоматичен мейл, че заявката ми ще бъде обработена и ще бъде преценено дали да ми възстановят парите. И толкова. Нито пари ми бяха възстановени, нито резервацията ми бе променена. Все едно нищо не бях направила. Опитах отново. Накрая потърсих начин да се свържа с тях.
Официално имат само един телефон за връзка в Бългрия - импулсен (0900....). С повече ровене можеш да намериш още един - софийски. Позвъних, но момичето учтиво ме препрати пак на импулсния.
Като се има предвид, че имаха да ми връщат стотина лева, а и промяната бе по тяхна вина, бях се зарекла, че няма да звъня на импулсния им телефон, ето защо намерих някаква форма за контакти през сайта. Писах им и отново получих автоматичен мейл., че заявката ми се обработва. След няколко дни получих и отговор от ANI SPASOVA, в който с много думи не се казваше нищо. Цитирани бяха разни правила, но изобщо никой не отговаряше на въпроса ми дали изобщо заявката за отмяна на половината резервация е приета. Няколко дни се колебаех дали да не й препоръчам да се преориентира към политиката, където умението да говориш много, без да казваш нищо, е изключително ценено. Накрая просто замълчах. На четвъртия ден получих автоматично съобщение, че заявката ми е обработена, но пари не се появиха. Пак не позвъних на импулсния и след още 4 дни парите се появиха по сметката ми.
Толкова за Wizz. Разбрах, че и на тях не може да се разчита.
Предстоеше ми ново предизвикателство - да направя престоя в Брюксел приемлив. Ако сте погледнали картинката с възможните маршрути, вероятно сте забелязали, че още в началото маршрута София-Брюксел-Прага с Ryan излиза най-евтин (между другото e-skay не го предлага, макар да предлага другив връзки, с много по-голям престой). Не го избрах от една страна заради невъзможността да купя на един билет двата полета (т.е. при промяна на единия, не мога да имам претенции да се коригира и другия) и от друга - заради дългия, нощен престой в Брюксел. Сега обаче нямах избор и се спрях на него. Смятах, че все ще намерим място, където да положим главици. Първоначално дори си представях, че едва ли не на всички летища има от онези хотели - капсули, дето "стаята" е колкото едно легло. И тогава попаднах на сайта https://www.SleepinginAirports.net, от който получих много и ценна информация. За съжаление тя ме приземи, давайки ми да разбера, че:
1. Летище Шарлероа се намира на около 60 км от Брюксел.
2. Най близкият хотел е на 20 минути път пеша.
3. Трансферите са по-скъпи отколкото билета ми до там.
4. На летището не само че няма хотел, а и няма нищо работещо през нощта.
5. Седящите места на летището са много по-малко от средния брой хора, които остават да спят там (около 50).
6. Съвсем нормално е да се опънеш да спиш на земята и десетки туристи го правят всяка вечер.
7. Летището е сравнително чисто и сигурно.
8. Има едни места до големите прозорци, които са по-закътани и е добре да се опънеш там.
9. Ако решиш да спиш на земята е добре да си носиш шалте, защото подът е студен.



Това, последното, много ме объркваше, защото ние пристигаме с един от последните полети за деня, т.е. всички седящи места ще са заети, освен това сме само с ръчен багаж, което е чанта 20/25/40см. Шалтето е доста по-голямо, а и дори да успеем да го прекараме, после ще трябва да го влачим със себе си до Прага, Карлови Вари и обратно. Почти се бях примирила, че или ще се борим за седалка, или ще седим върху чантите си, когато в близкия до нас магазин, пред очите ми попадна фолирана подложка за ламинат на цена 1.20лв, метъра. Веднага изчислих, че за 2 лева ще си осигурим невероятен комфорт и после без притеснение можем да оставим постелката за някой следващ.
Подложка с размер 1,70/1,50 сгъната до формат А3 става с дебелина не повече от 5 см. Така че оформих пакетчето, мушнах го в торба с подходящ размер и започнах да стискам палци да минем контролата на софийското летище. При някое предишно самолетно пътуване бях чела, че много хора минават с найлонова торба тип "Била", уж са купили нещо от безмитната зона. Разчитах на това. На летището дори си взех торбичка SofiaAirport и.... минах.

Никога не съм допускала, че ще спя на пода на някое летище, но в Шарлероа дори се чувствах удобно. Неочаквано за мен, с Дени успяхме да поспим около 3 чАса, въпреки, че Мики Маус бибиткаше на всеки 3 минути. :) Точно в 4, както бях чела в SleepinginAirports, мина охраната и събуди всички. Бяхме към стотина човека избрали или принудени да прекарат нощта там. Включително и един татко с три дечица на възраст от 1 до 5 години. Беше ги натъркалял по пода и дори не ги зави. В сравнение с него, нашето "легло" бе супер лукс.

Друг важен елемент, който в първоначалния си разказ бях пропуснала е ТАБЛИЦАТА.
Подготвях ТАБЛИЦАТА в продължение на около седмица и добре, че я направих. В един момент си дадох сметка, че имам безброй часове, срокове, транспортни средства, номера на полети или автобуси и ако просто ги наредя в една папка, рано или късно ще се объркам. Тогава се роди ТАБЛИЦАТА съдържаща следните колони: дата; начален час; краен час; събитие. В нея ден по ден, час по час си описах всичко, което ни предстои. От пътуването Сливен-София, през самолетите, с номер на полет, час и запазено място, до забележителностите на Прага и Братислава, също почасово. Ден преди да тръгнем показвам на Дени пражкия маршрут и възкликвам: "Ох! Не съм измислила къде ще ходим до тоалетна!" Тя умря от смях, но ТАБЛИЦАТА бе безценна!

Толкова за подготовката.
За самото преживяване - после.

Връзки към:

2. Чехия 2019 - Прага

3. Чехия 2019 - Карлови Вари

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Оказа се, че 19 октомври е обявен за световен ден на благотворителността. Това стана повод да напиша нещо, за което отдавна се каня.

Що е то "благотворителност"?

Асоциацията при повечето хора, когато чуят думата, тръгва от SMS-кампаниите, кутията със снимка до касата в магазина, минава през „амбулантните търговци“ с картички по улицата и стига до сополивото циганче с „Какоу, дай пе‘стинки.“ Общото между всички е, че става дума за събиране на пари. Но дали това е пълното значение на думата „благотворителност“ и изобщо дали всички изброени по-горе случаи наистина са „благотворителност“?

Нека се загледаме внимателно в смисъла на думата – БЛАГО-ТВОРИТЕЛНОСТ. Благотворителността е акта на създаване на някакво благо. Извършването на нещо добро, в полза на друг или други хора без да очакваш лична изгода. В днешно време, когато използваме парите като разменно средство, е най-лесно вместо да го създаваш, да си „купиш“ някаква доза „добро“ и да оставиш друг, по-вещ от теб, да се заеме „добродетелствуването“, но категорично това не е единствения начин.

Благотворителността има много лица. Благотворителността се крие в ежедневни дейности като това да отстъпиш мястото си в автобуса на някой, за който смяташ, че има нужда. Не е необходимо да е с патерица, може в момента да му е прилошало и ти да го забележиш. Благотворителността е категоричният ти навик никога да не заемаш или запречваш мястото на инвалида, дори това да означава да паркираш на няколкостотин метра от дома си или далеч от входа на магазина. Благотворителност е да прекопаваш градинката пред блока, за да е приятно за теб и съседите. Благотворителността е да се усмихнеш и кажеш добра дума на ядосаният служител и така да промениш деня му. Благотворителността е да помогнеш на дядото с торбата да се качи в автобуса, а не да мърмориш „Накъде е тръгнал тоа, по цял ден само обикалят с автобусите, щото не плащат!“ Благотворителност е да наемеш на работа някой не-толкова съвършен, давайки му шанс да се развие. Благотворителността е да работиш за дадена кауза, само защото вярваш, че в бъдеще тя може да направи света по-добър. Благотворителността е старанието всяко твое действие да има добра последица. 

Благотворителността е ежедневие. 

Благотворителността е норма на поведение. 

Благотворителността е човеколюбие.

Разбира се благотворителността не изключва даването на пари, но не всяко даване на пари е благотворителност. Дали правиш добро на циганчето, давайки му 1-2-5 лева и научавайки го, че парите се изкарват не с работа, а с мрънкане и досаждане? Дали правиш добро купувайки си за 5 лева картичка от 50 стотинки, от непозната гастрольорка в града, която дори не може да обясни как точно ще се използват тези пари, които се събират за „сърдечно-болни деца в реанимация“ и дори не знае къде ще се инвестират, а то има само едно такова място в България? На коментара, че детето ми е било точно в същата ситуация и аз знам, че освен любовта ни и грижата на лекарите, то нямаше нужда от нищо друго, получавам отговор, че се дърпам, защото не събират пари за моето дете.(?!?!!!) (Тази история много ме разтърси и бе последвана от дискусия с човек, чието мнение много уважавам, но точно в тази ситуация все още не мога да се съглася с него. Тогава той заяви, че ти правиш добро давайки щом са ти поискали, а грехът за лъжата и кражбата вече ще тежи върху този, който ги е извършил. Не! Грехът тежи и върху теб, защото си подхранил и подпомогнал злодеянието и на следващата Коледа същата амбулантната търговка отново се появява, вече с нова фирма, твърдейки, че не може да даде отчет, защото сега започва дейност и услужливо забравяйки, че прави това всяка година.) Не! Това не е благотворителност!

Благотворителност е да се бориш за конкретна кауза, както в момента целият ни град се е обединил за спасяването на детенце и дай Боже да успеем! Благотворителност е да подпомогнеш финансово човек или организация, за които знаеш, че работят за доброто, дори, когато ти не можеш да се включиш. Благотворителността изисква постоянна мисъл и усилие, но се отплаща – безценно е да видиш как разцъфтява доброто, което си извършил.

Направете благотворителността свое ежедневие!
Творете блага!

Набързо до Унгария. Реваншът!

Може би някои от вас си спомнят един мой разказ от пролетта на 2013та - "Набързо до Унгария". В него разказвах за първото международно състезание на Дени, от което тя се върна без нито един медал, а вече беше свикнала да е все първа у нас. Но в онова пътуване всичко вървеше срещу нея и нас. Тогава дори не се поинтересувахме как се е класирала на Ката и много, много по-късно разбрахме, че е останала четвърта. :) Градът също ни посрещна много неприветливо, та дори и на екскурзията не успяхме да се порадваме.

Още същата година тя започна да трупа медали освен от българските и от европейски и световни купи. До тук в кошницата с медали има към 60. Следващата пролет европейската купа отново беше в Егер и тогава се прибра със злато на кумите и бронз на ката, така че за нея може да се каже, че реваншът бе много по-рано, но аз си имах сметки за уреждане с това градче.

Междувременно Дени порасна, както на години, така и в карате. Последната степен, която защити е 3то кю, което на нашенски означава първи кафяв колан и вече се води майсторска степен. Състезателите със степен по-висока или равна на трето кю вече участват не в кохай-купите, а на големите първенства - европейски или световни и там конкуренцията е още по-люта. Това първенство бе третото й участие при майсторите, но първото, от което се върна с индивидуален медал. И ето, че още сега казах "края на вица" - да, върнахме се с много изстрадан, но истински заслужен бронзов медал на кумите!

И така, за тези 4 години и половина аз също натрупах опит в организацията и вече си оставяме поне един ден за разглеждане на градчето. Дано и занапред да е така, но засега времето е приятно благосклонно към нас. На няколко пъти има бедствени положения в България, докато ние се разхождаме по къс ръкав някъде из Европа. Включително и сега. Тук падна първия сняг и затвориха някои от проходите, докато ние там се любувахме на прекрасно, есенно слънце.

Навремето бях предположила, че ако имам шанса да разгледам Егер в по-приятно време, той най-вероятно ще ми хареса. Хареса ми. Унгарците пак си говорят само на унгарски (все пак срещнах поне 5 човека, които говореха и някакъв английски), табелите им пак са само на унгарски, НО има и някои плюсове на Европейския съюз и единият е, че мога да ползвам телефона и интернета така, както когато съм в България, т.е. на практика неограничено. С помощта на google translater мога да си поискам топъл хляб или захар на пакетчета, да попитам мога ли да се храня в полицейския стол и всякакви подобни екзотики. Разбира се пак използвам ръко-крачната система. Тя е универсална!

Егер е приятно градче. Сръбският Палич (където бяхме последно през пролетта на европейско) много вдигна летвата, но и в Егер бих живяла. Е, и пияници видяхме и шумна музика, но като цяло е подредено, чисто, красиво и спокойно. Има много велосипедисти и домашни кучета. Шофьорите им са малко по-толерантни към пешеходците от сливенските си колеги, но не много. Магазините им масово не работят в неделя, но този път открих и няколко работещи. Забележително е, че много не-хранителни магазини отварят сутрин в 7. Видях квартален магазин за техника (примерно бормашини) отварящ в събота, в седем и книжарница с такова работно време. Едната сутрин се разхождахме в осем часа по центъра и ми направи впечатление банка, която изглежда работеше отдавна. За сметка на това вечер приключват рано-рано.

Паркът, в който е спортната зала:

Рок състав - трима китаристи и барабанист. ;)

Централната част:

Площад Добо:

Много се впечатлих от музея на марципана, но това по-скоро е свързано със страстта ми към украсяване на торти. Ще вмъкна само 1-2 снимки от там, на барокова стая, изцяло изградена от захарно тесто - стени, таван, мебели, куче, плодове... Той си заслужава отделна статия, но не знам ще намеря ли някой ден време и за това.

А после дойде денят на състезанието.
От там снимки нямам много. Имам една много готина от загряването

 и после от стълбичката:

Много съм доволна, че на Ката, макар да остана пета, Дени успя да пребори участнички, които помним от други състезания и от които явно се притесняваше. На Кумите обаче бе най-голямата победа! Там тя успя да пребори себе си. Всички до сега й казваха, че има много добра техника, но й липсва увереност. Явно сега придоби и нея, защото игра великолепно! И наградата не закъсня - бронзов медал!

Почти пет години по-късно Егер ми се видя много по-приветлив. :)

Сугестопедия

Ето, че след като не съм писала от точно 3 години, стана време пак да се завърна тук. 3 години, в които животът ми се промени много. Ама много!
Гледам, че на последната публикация Дени е със зелен колан. Неотдавна защити кафяв, което ще рече че от тогава е минала 3 степени, а колко купи и медали (включително европейски и световни) е натрупала - не знам. Но са много.
В живота ни се появи Марина. Именно тя донесе ГОЛЯМАТА промяна. Естествено е всеки нов член на семейството да го промени по някакъв начин, но в дадения случай Марина си дойде с още една допълнителна хромозомка и това ни изправи пред ред предизвикателства. За незпознатите - Марина е със Синдром на Даун.
Време е вече и за Сугестопедията да кажа нещо, нали? Е, мисълта за начините, по които да подпомагам обучението на Марина ме заведе при Ванина Бодурова, управител на фондацията „Професор Доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева”. Признавам, че първоначалната ми идея бе, ако те предлагат някаква форма на обучение - занималня или нещо такова, да се възползвам, но Ванина ми каза "Ние не правим такива неща, но ти защо не вземеш да се обучиш?" и аз взех, че се навих. Оказа се много по-хубаво отколкото очаквах. Самият курс бе не просто едно обучение, курсът за мен се превърна в инструмент за собственото ми личностно развитие. И ето, че вчера се завърнах от конференцията посветена на 90 години от рождението на проф. Лозанов, където дори имах доклад за работата си с Марина. Много притеснена се чувствах в началото, но срещнах толкова положителни отзиви и натрупах толкова приятели, че не съжалявам, че се съгласих.
Ето го и него: "Сугестопедията, като помощник на родителите на "специални деца"", появявам се на 7мата минута.
Горещо препоръчвам да се изгледа цялата конференция, като ще се опитам по-долу или по-късно, да направя препратки към всеки доклад и вероятно ще си позволя и по някой коментар от призмата на моя поглед.
Сега обаче съм обещала да поразкажа за Сугестопедията.

Тук е много важно да отбележа, че ако някой наистина иска да научи повече по темата, е добре да прочете "Сугестопедия - десугестивно обучение" - последната издадена на български език, книга на професор Лозанов. Има я в "Спиралата", ето и линк:

В нея много достъпно са обяснени основите и техниките. Препоръчвам я.

Сега ще продължа с моя поглед.
За да може един "урок" да бъде наречен сугестопедичен, професорът въвежда 7 закона, на които той трябва да отговаря. По време на обучението, което изкарах, имах нещо като домашна, в която да опиша как аз съм видяла 7те закона. Понеже вече веднъж съм го мислила, направо ще използвам тогавашната си разработка, която бях оформила като писмо:

Здравейте приятели!
Убедена съм, че повечето от вас са чували нещо за Сугестопедията, но нямат ясна представа какво е тя. Аз от своя страна неотдавна започнах курс по сугестопедия, като втората му част бе едноседмичен курс по испански език. Нямате идея колко забавно и вълнуващо може да е обучението по испански и ето, че днес трябва да отговоря на въпроса „Как видях приложението на седемте закона и трите групи средства на Сугестопедията в демонстрацията по испански език от 19ти до 25ти януари.“ Ето защо мисля да съчетая полезното с приятното и да ви поразкажа малко по темата.

Седемте закона, за които става дума са:

1. Любов.

2. Свобода.

3. Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва.

4. Многократно увеличен учебен материал.

5. Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото.

6. Златната Пропорция.

7. Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката.

Трите групи средства за обучение:

1. Психологичен

2. Дидактически

3. Художествен

Върху тези няколко точки трябва да се фокусира темата ми, но за да разберете за какво става дума ще ви кажа и мъничко история:
Създател на Сугестопедията е професор доктор Георги Лозанов (1926-2012) – изключителна личност, психолог, психиатър и педагог. Може би най-ясно и кратко Сугестопедията може да се дефинира с „Принципа на велосипеда“ – ученикът сам се научава, а работата на преподавателя е да го подкрепя и почти невидимо да го напътства:

Сугестопедията е приятен начин да откриете необикновените възможности на своя мозък. Система, с помощта на която човек успява да усвои многократно повече материал отколкото предполага, че е способен. От друга страна добре е да кажа и какво не е тя, защото често хората са с погрешна представа и очаквания. Тя не е хипноза или състояние близко до хипнотичното. Да, звучи изкушаващо – легнеш да спиш и на сутринта ХА! - знаеш Мандарин, но има много доказателства, за вредността на хипнозата и макар в началото на своята практика като психиатър, д-р Лозанов също да я е практикувал, впоследствие той абсолютно я отрича. От там произлиза и вторият закон на сугестопедията - „свобода“, т.е. изключително важна е свободната воля на обучавания, но нека не прескачаме първия закон - „любов“, който всъщност е и най-най-важният – любов. Любов на преподавателя към всички в групата, а както показа моят скромен опит и любов между самите тях.

Представете си светла стая, с няколко удобни стола, синтезатор, бюро и много, много книги. От една страна светла и просторна, от друга – изпълнена с достатъчно детайли, който да я направят уютна. От уредбата се носи ненатрапчива музика, а петте дами вътре веднъж се смеят, после притихват, след това решават задачи заедно, танцуват и пеят, а помежду им цари пълна хармония. За мен бе наистина изумително да наблюдавам с колко любов и внимание се отнася Ванина Бодурова (нашият преподавател) към всяка една от нас. Как намира търпение и подход, как дори и най-голямата глупост да изречеш, тя не те поправя, а те подкрепя по пътечката, по която ти сам откриваш грешката си. И сякаш грешки не съществуват – работиш в спокойна и уверена среда, в която сам достигаш до истината. Тук особено ясно се откроява принципът на велосипеда, в който преподавателят просто те подкрепя да не паднеш по своя си път към истината и дори ако не се обърнеш да го погледнеш, може и да не разбереш, че е там. Това отношение съвсем естествено поражда подобни взаимоотношения и между участниците в групата. Макар и само от няколко срещи, усещам как опознах, обикнах останалите момичета и ги почувствах изключително близки. Да, любовта е основният двигател на системата. Хубаво би било, ако в целият ни живот бе така – когато има любов нещата се случват по-най-добрия начин.
Ако се чудите в какво се изразява свободата, за която се говори във втория закон на Сугестопедията, то на първо място тя е, както споменах, в начина на преподаване – без диктаторско отношение от страна на преподавателя, просто леко водене в желаната посока. С годините системата на д-р Лозанов е копирана на много места по света, но за съжаление често е била видоизменяна в посока хипноза или полу-хипнотично състояние. На база Сугестопедията са създадени много системи, в които обаче има диктаторско отношение преподавател-ученик. Т.е. обучаваният е подвластен на обучаващият. Както по-горе писах д-р Лозанов твърдо отрича подобни отношения и изключително много държи на свободната воля на курсистите. Макар в концертния сеанс също да има музика и преподавател, който чете текста, самият начин на изчитането е така организиран, че да попречи на съзнанието да изпадне в хипнотично или близо де него състояние. Отделно от това, свободата се открива и в начина по който са организирани тези … много ми е трудно да намеря точната дума, защото определено не става дума за часове, не са и лекции, а по-скоро приятелски срещи.
Стои ти се на стол? – Заповядай!;
Искаш на земята? – Легнал? – Щом ти е удобно…
Желаеш да пишеш? – Или не? – Както ти харесва.
Искаш да си ходиш? – Всъщност никой не иска да си ходи. Купонът е толкова готин и всичко, което се случва е толкова магическо, че с удоволствие бих останала поне двойно повече време. Усещането за необикновеност всъщност е третия закон – преподавателят трябва да е убеден в необикновените възможности на подкрепяните от него хора, както и в необикновеността на самата система. Трябва да призная, че аз самата вярвах много по-малко във възможностите си, отколкото Ванина. Постепенно, с напредването на курса, това усещане за необикновеност се предаде и на нас. Прекрасно е – като в приказка.
Забелязвате ли, че никъде не използвам думата ученици? Е не мога – това е всичко друго, но не и учение, в смисъла, който го познаваме от училище. Един вечен празник или както Милен се изказа, когато преди години караше курса – седим на пода, играем си като в детската градина, само дето кубчета не редим. Иначе материалът е плашещо много. Стотици непознати думи се изсипват отгоре ти още в първия ден. По време на концертния сеанс преподавателят изчете около 30 страници. Вярно, че половината страница е на български език, вярно, че текстът е така направен, че да съдържа по-леки и повтарящи се думи, но колкото и да са елементарни и повтарящи се, те са поне няколкостотин. С влизането си, преподавателят започва да говори единствено и само на испански, но го прави по такъв умел начин, че ти внезапно осъзнаваш, че всъщност май го разбираш този език. За мен беше много трудно да си изкривя езика и да проговоря и започнах да съставям кратки изречения едва към края на седмицата, но като си помислиш – къде и кога след 5 дни по 3, общо 15 астрономически часа човек проговаря на абсолютно непознат език? Легендата разказва, че когато попитали д-р Лозанов „Какво да правим ако се окаже, че непознатият материал е твърде много и курсистите не се справят?“, той отговорил „Дайте им още!“. Ето това е смисълът на четвъртия закон – мозъкът някак успява да се справи и реагира на увеличения материал, с увеличена възприемчивост.
Както по-горе написах петият закон гласи „цяло част, част цяло“? Така формулирано, първоначално може да звучи малко неясно. Ще ви дам пример. Представете си че ви карат без да гледате да запишете последователността от букви „гспдндсстонппрмртсзртхтпатнк“. Трудно нали? А ще ви бъде ли по-лесно ако ви кажа, че това са първите букви от думите в българския химн? Сега вече е елементарно. Това е смисълът и на третия закон – ако нямаш представа за цялото е много по-трудно да запомниш частта. Идеята е, че човек по-ясно осъзнава детайлите, когато има представа за цялостната картинка и обратното – по-лесно нарежда картинката, когато я разбие на малки детайли, които да разгледа добре. Така е организиран и сугестопедичният курс. В първия ден има кратко въведение, след което следва концертен сеанс. В него се сблъскваш с целия „нов урок“ – историйка с няколкостотин нови думи и не малко граматични правила. Следват няколко дни на разработка, в които материалът се разбива на малки, лесно смилаеми парченца. Всяко от които е разгледано по различен и приятен начин. Веднъж ще нареждаме пъзел от думи, друг път ще играем сценка, трети път ще четем. Сега разбирате ли защо в началото ви казах и седемте закона и трите групи средства? Защото вярвам, че именно представата за цялото дава яснота върху детайла.
Дълго мислех какво да напиша за шести закон - „Златната пропорция“. Трябва да призная, че не я открих да присъства някъде явно. В началото си мислех, че ще е скрита в съотношението между интервалите за работа и почивките, но не - работихме час и половина, после половин час почивка и после още час и половина занимания. В същото време хармонията и спокойствието, което изпитвах през повечето време ме кара да смятам, че тя наистина е съществувала, просто аз не съм осъзнала къде е точно. Възможно да е в съотношението между различните упражнения или кой знае – подредбата на стаята. Разбира се листите върху, които работим са с формат А4, който отговаря на златното сечение, но не вярвам само това да е. По-скоро си мисля, че ако го нямаше златното сечение щях да го почувствам, а наличието му просто ми е давало нужното спокойствие и хармония. Както никой от нас гледайки „Мона Лиза“ не се замисля, за пропорциите в картината, а казват, че те са точно в златно сечение:

Ред е на последния от седемте закона – „Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката“. В нашето забързано време, на полуфабрикати, спазването на този закон е първото, което се набива на очи. През повечето време в стаята звучи класически произведения, измежду листите по които учим се откриват творби на класически художници и разбира се самият концертен сеанс е изграден изцяло върху такава музика. Ден след завършване на демонстрацията по испански ми се отдаде възможност да гледам „Травиата“ в изпълнение на Старозагорската опера. Трябва да призная, че за пръв път изпитах такова удоволствие от опера. Харесвам много класически произведения, но обикновено 3 часа опера ми идват в повече. Този път беше различно – с ненаситна жажда попивах всичко! Определено смятам, че има връзка с едноседмичният ми допир до класиката.
Що се отнася до това, как съм видяла трите групи средства – психологически, дидактически и художествени - повечето отговори могат да бъдат открити в разказа ми за седемте закона. Както споменах в началото, в лицето на Ванина видях изключително добър психолог. Понякога ми беше интересно да я наблюдавам как лекичко балансира отношенията помежду ни. За щастие в нашата група нямаше човек, който се опитва да се налага, но съм убедена, че и от по-трудна група тя би направила колектив. Разбира се самата система също е изградена отчитайки психологията на човека. Всички знаем, че много по-лесно се помни, когато обстановката е приятна и ти също участваш в действието. Ето защо в курса постоянно се сменяха различни видове игри, които да попречат на човек да изпита досада, а да го държат в постоянно любопитство, интерес и добро настроение. Наред с всичко останало още в началото всеки един от курсистите си избра някаква роля, която играе през целия курс. Скрит зад чужда самоличност за човек е много по-лесно да се отпусне да греши. Може би по тази причина още в началото получихме и по една плюшена кукла, но така и не ги използвахме. (Моя герой примерно, беше сеньора Есперанса – журналист на “National Geographic”, родом от Белмопан – столицата на Белиз. Съпруга и майка на три деца, но това изобщо не й попречи да се развява из целия свят).

Ето и любимата ми снимка от тези дни. Приличат ли ви на изтормозени от учене момичетата? На снимката се виждат и малка част от художествените и дидактическите средства. За съжаление не може да се чуе музиката. А и както казах много от художествените произведения са скрити в самите уроци. От своя страна, освен разпечатаните уроци, дидактическите материали включват множество табла с граматика по стените, текстовете на различни песни, които пеем по време на уроците (разбира се на испански и разбира се на „прима виста“ (Става коментар в коментара, но се замислих, че на испански вероятно се казва „прима биста“, защото те изобщо не изговарят звук „в“.)), листчета с думи или звуци, с които да решаваме някакви задачки, детски играчки като влакче, самолетче и др. спомагащи за въвеждане на транспортните средства в материала. Видно от снимката има реквизит за маскиране, който използвахме, за да разиграем някоя част от урока.
За финал ще ви споделя една хумористична песничка, която ми хрумна докато разсъждавах по темата:

ПЕСЕН ЗА СЕДЕМТЕ ЗАКОНА НА СУГЕСТОПЕДИЯТА.

Музика: музиката към песента „Cielito Lindo“

1.
Запознах се наскоро със система една
зове се Сугестопедия.
И малко испански понаучих така –
толкоз, колкото да ме набият.

Припев:
Ай-ай-ай-ай!
Да се готви мандарина!
Холандски, исландски или хинди дори
са леки щом сме със Ванина!

2.
С любов ни посрещна и с любов ни учи,
внимателна с нас бе Ванина.
Любов помежду ни се също роди
сред целия път из чужбина.

Припев…

3.
Свободната воля уважава се там,
без натиск се учихме ние.
В море от испански, даже във океан
съзнанието ни се мие.

Припев…

4.
Че чудо се случва тя ни увери,
съмнение няма‘й мънинко.
И само испански във главите кънти –
doscientos trienta y cinco.

Припев…

5.
Над тридесет листа ни прочете на глас
още първия ден Ванина.
И плашещо беше, ала знаех си аз,
че лесно през туй ще премина.

Припев…

6.
Частта да е в цяло или цялото в част,
туй петият принцип ни учи.
И в дните след този първи сеанс
точно така и се случи.

Припев…

7.
В хармония пълна, в песни и във игри
напредвахме бързичко ние.
Урокът и предишна умора изтри,
щом златно сечение крие.

Припев…

8.
Изкуство поглъщахме с очи и уши.
Изкуство във всичко се крие.
И всеки сво‘йте таланти разкри
изкуство създавахме ние.

Припев…



Благодаря ви за вниманието! Желая на всеки от вас да се докосне до този невероятен начин за учене! Трябва да си призная, че е толкова приятно, че ако имах възможност бих изучила всички възможни езици и науки по този начин, защото за щастие системата вече започва да се прилага не само в езиковото обучение, а и в някои училища.

Adiós amigos!



С това и моята "домашна" приключва.
От гледна точка на малко по-напреднала от тогавашното Ани, мога да кажа, че вече видях и "златното сечение". Третата част от обучението ни включваше усвояване на основните техники за четене на материала по време на концертните сеанси. Там вече "златното сечение" е много явно застъпено, защото трябва да се спазва съотношение във времето при "активен" и "пасивен" сеанс. Появи ли се разбалансиране, появява се и умора.
В темата ми не е застъпена и ролята на "периферните перцепции". Това са онези материали, които са разположени около курсистите и върху, които материали почти не се обръща внимание, но те въпреки това биавт възприети. В езиковите курсове това са таблици с граматика, при първолаците от експеримента проведен през 70те години на минали я век, това са табла с картинки и текст отдолу. В книгата, към която дадох линк в началото, се говори за тях.
Всъшност колкото и да ми се иска с разказа си да дам представа какво е Сугестопедията и колкото повече разказвам, толкова по-малко виждам, че съм казала. Необятна е!
Ето защо ще ви споделя още една връзка. Към лекция, която Ванина Бодурова провежда. До колкото знам лекцията е била във Варна, ако греша, моля да бъда извинена:

"Уроци по българско човеколюбие"

И за финал, обещаните връзки с някои коментари към докладите от конференцията. Предварително се извинявам, че за последните 1-2 лекции от четвъртия ден и за целия пети ден не мога да кажа нищо, тъй като ми се наложи да напусна по-рано, по лични причини.

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 1 (сутрин)

18 мин:
Пленарен доклад – Ванина Бодурова, председател на Фондация “Професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева”

1ч 27 мин
Надежда за нова култура на общуване. Разговор-среща с Йордан Камджалов, диригент
Ау!!! С огромна доза неудобство признавам, че до сега не бях чувала за Йордан Камджалов. Сега съм толкова впечатлена от видяното и чутото, че повече от "АУУУ!" не смея да кажа. Мислех, че ще ни представи някакъв доклад, а той се изправи, каза изречение и половина и допълни: "Готов съм да отговарям на въпросите ви." и в следващия час и половина ни разходи из всички области на живота. Уникален!

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 1 (следобяд)

18 мин:
„Сугестопедичният преподавател: личност, ценности и стил на преподаване“ – доц. Галя Матева

1ч 04мин:
„Сугестопедичен курс за студенти – бъдещи учители и специалисти в социално-педагогическата сфера“ – проф. Мариана Стефанова
Професор Марияна Стефанова се оказа любим преподавател на една моя позната, нещо, което не ме изненада гледайки начина по който тя разказваше за работата си.

2ч 26мин
Everything Is in Everything. Interdisciplinary Approach in Suggestopedic English Teaching to Children and Youth.” – Ангелина Миразчийска, център по класическа сугестопедия „Вихровения”, София
Интересна лекция за работата по английски с деца от "трудната" възраст.

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 2 (сутрин)

Като цяло, вторият ден за мен беше най-интересен и вълнуващ. Не толкова защото аз самата имах доклад тогава, а защото повечето от темите на докладите бяха с практическа насоченост и много от тях пряко ме вълнуваха.

6 мин:
Изкуство и внушение – проф. Петер Цанев, Национална художествена академия, София

47 мин:
„Как да опитомиш математически дракон“ – Вяра Николова, Образователен център и център по сугестопедия „Материка”, Варна
Вяра е изключително заразителна и толкова уверена, че просто няма начин да не й повярваш. При това преподава математика за 7ми клас сугестопедично. Докладът си е "Уау!" от където и да го погледнеш.

2ч 10 мин:
“All work and no play makes Jack a dull boy. Или чуждоезиковото обучение на възрастни.“ – Соня Минева, Образователен център “Крег“, Варна
Доклад за смисъла на игрите и за това как те спомагат за по-лекото усвояване на материала.

2ч 37мин:
„С очите на сърцето. Сугестопедия за незрящи.“ – Ина Петкова и Иван Иванов, Център по класическа сугестопедия „Вихровения”, София
Бях си харесала този доклад още докато разглеждах програмата. Не предполагах колко обаче ще го харесам след като го изслушам. Тук някъде емоциите започнаха да се изливат от мен и в следващите два дни сълзите ми бликваха при най-малкото вълнение. Влюбих се в Ина, в Иван и в това, което са направили! Много емоционално, много истинско!

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 2 (следобяд)

6 мин
Сугестопедията като помощник на родители на „специални деца“ – Анна Гочева, родител, Сливен
Моя милост. Част от това, което не съм написала тук, съм го казала в доклада си. За мен беше неочаквано, че участието ми предизвика толкова много положителни реакции. Но пък ми беше много полезно.

30 мин:
От игрите на килима до голямата сцена – Игрите в чуждоезиковото обучение на деца от 2 до 7 годишна възраст” – Стамена Христова, детска градина „Мечтатели”, Варна
Доклад с изцяло практическа насоченост. За мен лично беше много полезен, макар да става дума конкретно за чужоезиково обучение.

53 мин:
Споделено от една сугестопедична занималня – Център „Благодаря“, гр. Стара Загора

1ч 23 мин:
“Свободно пространство за сугестопедично общуване и пеене”– Ина Дженева и Силвия Стаменова
Всъщност този "доклад" беше практическо занимание с една много интересна личност - Лика Ешкенази - превица и музикален педагог. За мен обаче бе допълнително наситена с емоции, защото Лика изведе пред всички и сина си Иво, който се оказа със Синдром на Даун. Много ми беше интересно и вълнуващо!

2ч 13 мин:
Ритъм карти „Дъга“ – Мартин Иванов
Отдавна исках да науча повече за тези карти. Явно съм го искала достатъчно силно, защото ми се сбъдна. "Докладът" отново не беше доклад, а практически занимания с ритъма. Страхотни идеи и би било много интересно човек да задълбае и да научи още повече. Аз за себе си съм убедена, че ритъмът лекува.

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 3

10 мин
г-жа Божидара Кондова, за работата си сега и още преди повече от 30 години по метода на Сугестопедията

2ч 15 мин:
„Защо помагат молитвите? ” –проф. Олена Климентова, Киевски университет „Тарас Шевченко”, Киев, Украйна

3ч 00 мин:
Внушението на музиката – д-р Евелина Кръстева, оперна певица, преподавател сугестопед

4ч 00 мин:
Споделено за великите българи – с почит към д-р Лозанов, Васко Абаджиев, разказ на Маргарит Абаджиев

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 4 (сутрин)

7 мин:
„Внушение на словото” – Радослав Гизгинджиев, автор, режисьор, сценарист

53 мин:
“Looking at the Bright Side или Силата на думите” – Йорданка Иванчева, Център по класическа сугестопедия „Вихровения”, София

2ч 11 мин:
„Внушението на танца” – Мариана Крънчева, хореограф, изпълнител, балет „Арабеск”
Мариана Крънчева е едно изключително нежно създание, излъчващо невероятно много сила.

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 4 (следобед)

19 мин:
Наблюдения върху сугестопедичните учебници по руски език за деца и възрастни” –доц. Илка Бирова, СУ „Св. Климент Охридски”; Оля Сорока, МА, СУ „Св. Климент Охридски”, Център по класическа сугестопедия, „Вихровения”, София

11ч 12мин:
„Превантивна сугестопедия. Развитие на умения за учене. Дидактогения. Нови области на приложение. За родителите” – Силвия Йорданова, Творчески център „Покажи ми”, София

2ч 34мин:
„Законите на Сугестопедията в училищна среда“ – Теодор Василев, Народно читалище „Бъдеще сега”, София

3ч 37мин:
Таня Димитрова

Международна научна конференция по Сугестопедия - Ден 5

3 мин:
„Физиология на учебния процес” – Доц. Д-р Стоян Везенков
Много исках да го гледам, за съжаление вече не бях там. Добре, че има записис.

1ч 45 мин:
„В класната стая и извън нея”– Галина Спасова, преподавател сугестопед, основател на Център по класическа Сугестопедия „Lite Learning”

3ч 38мин:
“Just a Piece of Love. From Knowledge to Wisdom”, Secil Turkoz, МА, Ankara University

3ч 53 мин:
Владислав Дамянов - Мотивацията, движеща сила в Сугестопедията.
Обучение на чужденци по български език.

4ч 29мин
Закриване на конференцията.

Два златни от световно първенство!!!

Не какво да е, а ДВА ЗЛАТНИ МЕДАЛА!
Моето дете стана световно шампионче в категорията си по Шотокан Карате-До на Ката и Асай-Рю Ката!!!

Ето и няколко снимки, които намерихме в бургаски онлайн вестник:

Много труд й костваха. Много упоритост. Ще излъжа ако кажа, че не й дотегна - накрая просто й писна - всяка сутрин по два часа, а в три дни от седмицата и вечер. Но пък упоритостта й бе възнаградена.

И тъй като веднъж вече описвах преживяванията си за регионалната преса, направо ще изкопирам готовия текст и ще го дукрася със снимки:

Тринадесет медала за КБИ „Грифон”, седем от тях – златни!

Тринадесет медала, от които седем – златни е равносметката за сливенския клуб по бойни изкуства „Грифон”след провелото се в Бургас Световно първенство по Шотокан Карате – До. В състезанието взеха участие близо триста каратеки от 17 държави. Сливенските спортисти бяха част от българския отбор, убедително заел първо място в отборното класиране.

Най-добър резултат записа Жулиета Янева, преборвайки се за отличие във всички дисциплини, в които участва – два златни медала, на Kata, категория F4-5-6 и IJKA Kata F4, един сребърен на Kumite F5-6 и бронзов на Team Kata S-F, заедно със съотборничките си - сенсей Теодора Въндева и Илияна Митева.

Треньорът, сенсей Антон Въндев извоюва два златни на Team Kata Vet и Team Kata Sen mix, заедно колегите си Емил Димитров и Светла Костова от София и сребърен на IJKA Kata M-S.

Деница Кабаджова също грабна два златни медала – на Kata F2 и IJKA Kata F2.

Анна Манчева се завърна със златен на Kumite F5-6.

Помощник треньорът сенсей Теодора Въндева взе два бронзови – на IJKA Kata F-S и Team Kata S-F (с Жулиета Янева и Илияна Митева).

С по един бронзов се окичиха:

Данислава Славчева – бронзов на Kumite F2.

Симеон Димитров – бронзов на Kumite M2B.

Илияна Митева - бронзов на Team Kata S-F (с Теодора Въндева и Жулиета Янева).

"Грифоните" със своите трофеи.

Клубът изказва искрената си благодарност към Община Сливен, Аракси Стойчева – „АРА”, Стефка Байчева – „Еко Асорти” и други местни дарители, поели голямата част от почти непосилните такси за участие и разходите по престоя.

А ето и световното първенство през погледа на един родител:

Когато за преди няколко години заведох дъщеря си в залата бях много впечатлена, забелязвайки искрено приятелство не само между децата в клуба, но и между родителите им. Впоследствие разбрах, че отборът се състои не само от участниците в него, но и от целите им семейства. В края на краищата всички за едно и също се борим – физическото и психическо здраве и израстване на децата си. Ние родителите обслужваме тихия фронт. Грижим се за осигуряване на продоволствия, транспорт, нощувки... Ние сме лекари, психолози, фоторепортери, видео-оператори, понякога дори журналисти. Винаги имаме по едно свободно рамо за своето или чуждо дете, където може да се поплаче и винаги сме готови да споделим радостта от победите в отбора.

Това обяснява вълнението ми от провелите се в Бургас между 18-ти и 21-ви юли семинар и световно първенство по Шотокан Карате-До. Тези четири дни бяха така наситени с емоции, че в съзнанието ми се проточиха като месец. Българите имаме късмета, най-големият жив световен майстор по Шотокан Карате-До, носителят на девети дан, шихан Садашиге Като да избере родината ни, за да отбележи седемдесетгодишният си юбилей. Това голямо събитие определи датите, в които да се проведе Световно първенство по IJKA Шотокан Карате-До, както и двудневен семинар, ръководен от самия шихан Като.

Шихан Като с представителите на клуб "Грифон"

Нека първо разкажа за шихан Като. Ако случайно го загледате по улицата, това ще е само защото е японец. Нищо в него не издава, че пред вас стои световно величие. И колкото по-неземни са уменията му, толкова по-земен е самият той – спокоен, с чувство за хумор и явно търпение и любов към децата. Легендите разказват, че тъй като шихан Като не обича публичността, журналистите все не можели да вземат интервю от него. Веднъж го издебнали на влизане в един бар и заискали да им покаже уменията си. Майсторът се обърнал и макар да е бил в бара няколко секунди, дал точно описание на всички посетители в заведението, кой къде стои, та дори направил психоанализ. До онзи ден, това наистина ми звучеше като легенда, но ето, че сама станах свидетел на нещо подобно. В една от почивките на семинара, сливенските „грифончета” го наобиколиха и замолиха автографи по коланите си. Без значение за къде бе тръгнал, шихан Като спря, седна на стълбите пред залата, усмихнато попита всеки един за името му и го изписа с йероглифи.

Когато ден по-късно едно момиченце, което не беше тогава в групичката, също поиска автограф, шихан Като се засмя и изкоментира приликата между нейното име и това на приятелката й. Той не само беше забелязал измежду близо 300 човека, че двете се движат заедно, но бе запомнил и имената от предния ден. И ако мислите, че шихан Като е само едно 70 годишно старче с добра памет, също се лъжете. В неговото, на пръв поглед не особено едро тяло с шкембенце, се крият невероятна ловкост, пъргавина и точност на движенията. Умения, на които се насладихме по време на двудневния семинар преди състезанието.

Демонстрация, след която шихан Като каза, че когато не може да направи "маваши гери" ще си обръсне брадата.

Не знам дали децата ни осъзнават колко много научиха в тия няколко дни. И тук, както навсякъде в живота, уроците не се изчерпиха само с техническата част, която бе на изключително високо ниво. Децата ни имаха шанса да присъстват на изпит за дан и дори видяха как собственият им треньор – сенсей Антон Въндев защити 4ти дан. Да му е честит! Това, което не знаехме е, че по време на изпита, сенсей Въндев е получил сериозна травма. Когато на следобедната тренировка шихан Като му оказа честта да бъде негов помощник, нищо не показваше, че има съмнения за пукнато ребро. Случайно стана ясно чак вечерта, когато „групата от тихия фронт” бяхме помолени да потърсим силно обезболяващо. Урокът по издръжливост и мъжество продължи и на следващия ден, в който сенсей Въндев завоюва два златни и един сребърен медал и на последната си дисциплина остана четвърти в най-голямата и тежка група. Малко по-късно, в подобна ситуация изпадна и сенсей Теодора Въндева, преборвайки се за бронзово отличие с травма в коляното. Житейските уроци дойдоха не само от собствените ни треньори. По време на семинара и състезанието, разхождайки се между най-големите в този спорт, децата виждаха уважението помежду им и тяхната любов към Шотокан Карате-До. Невероятна наслада бе да наблюдаваш големите майстори – хора надрасли егото си и показващи истинския дух на бойните изкуства. Каратеки, които излизайки на татамито не жалят противника си, но в мига, в който срещата приключи стават отново приятели.

Сега предстои втората половина от лятото. Както и заслужена почивка след тежките, ежедневни, двуразови тренировки. Предстоят морета, села, както и мъничко мързел. Все пак лятна ваканция е – най-сладкото време от годината.

Анна Гочева

П.П. В публикацията си в блога съм използвала и снимки от друг източник поради завидното им качество - http://burgas.topnovini.bg